Големият пожар в Тютюневия град в Пловдив и дилемата "конспирация" или "дело на бездомника Любомир Данчев" продължават да вълнуват обществото под тепетата. Като че ли обаче се позабрави, че през март скандал предизвика и опитът за разрушаване с фалшиви документи на склада, принадлежал на най-мощната в началото на миналия век на компания "Ориент табако" - откриваща пътя на българския тютюн към Европа. Сградата отдавна е обявена за паметник на културата и е част от архитектурния облик на Пловдив. Свързана е с метафоричния образ на "Никотиана" от шедьовъра "Тютюн" на Димитър Димов. Личната драма на Борис Морев и Ирина се развива именно на този фон в продължение на 20 години - от модернизирането на страната ни до 9 септември 1944 г. Складът на улица "Одрин" някога е принадлежал на фирмата на известните индустриалци братя Чапрашикови. Фамилията влиза в националната история не само с тютюнопроизводството, но и с благотворителната си дейност.
Основател на династията е Стоимен Чапрашиков - той създава "Ориент табако" през 1864-а. Има двама сина - Иван и Георги. Първият е роден в Горна Джумая /Благоевград/ през 1854 г. През 1887-а разширява търговията на баща си и открива фабрика за брашно и трици в Дупница. Заради предприемчивостта си и напредничавите си схващания той дълги години е общински съветник. През 1893-а е депутат във Великото народно събрание, където е застъпник на развитието на частната инициатива. Същевременно прави много големи дарения, на повечето от които не дава гласност. Иван е по-предприемчив от брат си Георги.
Търгува не само с тютюни, но и с кожи
Снабдява двореца с хранителни стоки, занимава се и с лихварство. Така натрупва значително състояние. Притежава мелници, лозарски изби, ниви, тютюневи складове и свои офиси в Турция и Гърция. На 11 април 1908 г. прави завещание, в което отделя много средства за изграждане и финансиране на безплатни ученически трапезарии. Той няма деца, но брат му Георги има три момчета - Александър, Стефан и Крум. Иван завещава бизнеса с тютюн на Крум, най-младият си племенник. Хрониките доказват, че опитният бизнесмен не е сбъкал. Александър, първородният наследник на Георги, има дъщеря Анна и син, кръстен на дядо си.
Иван Чапрашиков завещава част от богатството си за благотворителност. Той определя суми за безплатни ученически трапезарии. Дава 15 000 лева за изграждане на читалище "Напредък" в Дупница, инвестира по 5000 в училища в Дупница и Горна Джумая за фонд за ежегодни награди за съчинение, посветено на търговията и индустрията, както за изобретение, направено от българин. И задължава Крум Чапрашиков да отделя всяка година по 500 лева за подпомагане на бедни ученици с дрехи, учебници и тетрадки. 5000 лева предоставя на Софийската търговско-индустриална камара за образуване на фонд на негово име. Крум Чапрашиков (1882-1934) изпълнява тези заръки. Той финансира ВМРО - самият той е четник на Христо Чернопеев. След Младотурската революция през 1909-а Чапрашиков участва в смазването на контрапреврата в Цариград. Пак тогава е избран за лидер на Демократическата партия в Дупница и става кмет на града. През Балканската война е начело на финансирана от него чета, която действа в авангарда на българската армия. Крум три пъти последователно е избиран за депутат в Народното събрание. С негова помощ е узаконен градоустройствения план на София. Той е основател и спонсор на вестник "Зора" (1919-1944). Дъщеря му Анна през 1944 г. емигрира в Швейцария, а през 1954 г. заживява в САЩ. Дълги години е журналист в елитното списание "Пари мач". Следвайки семейната филантропска традиция, към края на живота си тя завещава имотите си на Американския университет в България. Стефан, средният син на Георги Чапрашиков, завършва право в Париж. Той е
секретар на княз Фердинанд от 1907 до 1914-а.
Последователно е дипломат във Франция, Гърция, Русия и Германия. Основава фирмата "Стефан Чапрашиков и сие" за износ на тютюни в Берлин. През 1929 г. е избран за член на МОК. Малко след това вече е почетен председател на Българския олимпийски комитет. Стефан е състезател по конен спорт. Голямото му дело за България е уреждането на дарение от Германия за 20 000 тогавашни марки, с които наши спортисти участват на Зимните олимпийски игри през 1936 г. в Гармиш Партенкирхен. Негова е инициативата за създаването на първия столичен хиподрум. През 1944 г. се завръща в България. Дарява почти всичките си имоти на държавата, но му съобщават, че ще бъде изправен пред Народния съд. Чапрашиков е изумен и
не може да понесе обидата
която неговата родина му нанася, без да има никакви престъпления. Обесва се, за да спести унижението. Най-големият син Александър не проявява интерес към бизнеса и става офицер. Неговите деца, Анна и Георги, остават на улицата заради национализациите след 9 септември 1944 г.
Възходът и трагедията на славния род Чапрашикови са гордост и срам за съвременната ни история. Към хрониките трябва да се прибави и разрушаването на техния склад, обявен за паметник на културата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
