Заводът "Ален мак" обгази града два пъти
Огнена прокоба тегне над Пловдив. Тютюневият град, който изгоря наскоро, е само поредният епизод в черната хроника. Вестник "Марица" припомни някои от най-знаковите пожари под тепетата. След потушаването на лумналите тютюневи складове пожарникарите сравниха драмата по мащаб с огненото бедствие в някогашния козметичен гигант "Ален мак", за което още се разказват кошмарни легенди. През последните години обаче също не липсваха огнени драми.
Две са най-големите драми със знаковото някога за Пловдив предприятие "Ален мак". Най-страшната огнена стихия се разразила на 20 март 1984 г., когато от задушаване загинали 7 работнички. Обгазени били и много пожарникари и милиционери, а отровният облак дим минал над града. Разследването показало, че пламъците са тръгнали, докато двама работници заварявали вентилатор към металната рамка на прозорец в склад на четвъртия етаж. Тогава искри от електрожена паднали на долния етаж през дупка за тръбите на парното. Долу обаче имало складирани с леснозапалими материали, които лумнали като факла. Задушлив дим обхванал цялата сграда. Започнала евакуация на персонала. Седем жени в цех на втория етаж обаче не успели да избягат и се задушили. Говори се, че работничките там били заключени в цеха, защото производството там било за износ.
Девет години по-късно - на 13 юли 1993 г.,
"Ален мак" пак е превзет от пламъци
Тогава около 11 ч. избухнал пожар в един от корпусите на завода, като огънят бързо се разнесли в складовите помещения и стигнали до покрива. Работниците от фирмата били евакуирани своевременно. В болница били откарани две работнички, един мотокарист и трима огнеборци. За битка с пламъците били изпратени 12 екипа пожарникари. Те не успели да спасят пламналата сграда, но предотвратили по-голяма трагедия - наблизо имало две цистерни с амоняк, които били застрашени от експлозия. От горенето пък се е образувал газов облак, който се понесъл към кварталите "Кършияка", "Изгрев" и "Тракия". Тогава от Гражданска защита призовали гражданите северно от бул. "България" да напуснат жилищата си и да се евакуират заради обгазяването на района.
На 24 октомври 2000 г. "Ален мак" отново изправи града на нокти, след като по обяд лумна пожар на шестия етаж в заключена помощна стая към цех за добавки за шампоани. Тогава стотина работници бяха евакуирани в двора, а огънят беше овладян много бързо, преди да стигне до производствените цехове.
Детска игра изгори друг склад
Деца подпалиха преди няколко години тютюневия склад на Сточна гара. Малчуганите влезли вътре да гонят котка и си запалили огън, за да си светят. Мистериозният пожар лумна януари. Пламъците изпепелиха покрива и почти целия гредоред. Тъй като по това време имаше спорове между собствениците на сградата, неофициално се говореше, че някой може умишлено да е драснал клечката.
Сградата и днес стои оградена с метални платна, за да предпази пешеходците. Живеещи в района обаче твърдят, че често виждат роми да изнасят тухли отвътре. Миналата година тогавашният кмет на "Централен" Георги Титюков издаде заповед за събарянето, но пак тръгнаха съдебни битки.
Клада от лодки до Гребната база
20 лодки за гребане и още толкова гребла изгоряха при пожар на Гребната база на 1 юли т. г. аОгънят лумнал около 3 часа през нощта, вероятно от късо съединение. В гасенето се включиха два противопожарни екипа. Унищожени бяха и 100 кв. м от покрива на хангара на гребен клуб "Черпоков". Според изчисленията нанесените щети са за над 200 хиляди лева.а
През юни 2013 г. пламна друг навес с лодки на Гребната база. Той се намираше до зоокъта, а огънят изпепели 30 кв. метра от навеса, 2 съдийски катамарана, 4 едноместни учебни лодки, 6 състезателни лодки четворки, 7 състезателни лодки двойки и 6 едноместни състезателни лодки. При инцидента нямаше пострадали, а причината остана неустановена.
Огънят погълна и баня Орта Мезар
Пожар изпепели петвековната баня на Орта Мезар на кръстовището на бул. "Руски" и бул. "Шести септември" на 18 февруари тази година. Пламъците лумнаха около 22.30 часа и обхванаха светкавично покрива и двата етажа. На място веднага бяха изпратени пет противопожарни автомобила. Спасителната акция продължи близо 10 часа. Паметникът на културата бе атакуван от всички страни с водни струи. Въпреки усилията на огнеборците покривът на постройката бе напълно унищожен и по-късно рухна. Заради гредореда и особеностите при строежа - вграждането на дървени греди в стените, гасенето се оказа изключително трудно, обясниха специалистите. Освен това помещението е било пълно с мебели от чам, струпани едни върху други. Огънят унищожи 160 кв. м покривна конструкция и складираните мебели в магазина.
После се оказа, че бедствието е избухнало два дни преди крайния срок, в който Министерство на културата е трябвало да се произнесе по проекта на собственика - бизнесмена Радослав Бозуков, за преустройство на сградата. Той бе внесъл в културното ведомство документите на 21 декември миналата година.
Баня "Чайка" е паметник на културата от местно значение. Декларативното писмо на комисията, която е оценила значимостта на обекта, е от 24 февруари 1956 г. Това означава, че сградата се води недвижима културна ценност според приетия през 2009 г. Закон за културното наследство.
Театърът остана без дом
Пожар изпепели час от покрива и 40 квадрата от голямата сцена в Пловдивския драматичен театър на 22 август 2013 г. Огънят унищожи напълно голямата зала и нанесе неизброими щети по цялата сграда. Сигналът за бедствието бе подаден в 8,14 ч., а броени минути по-късно пет пожарни коли вече гасяха огъня. 10 минути продължи битката на огнеборците, но дори и това не спаси красивото здание. За щастие нямаше жертви и пострадали, но бе ясно, че трупата за дълго няма да може да ползва базата си.
В ранни зори нищо не предвещаваше ужаса, който ще изживее екипът на театъра. Пазачът на Драмата минал за оглед в седем часа. След него - към 8.05 ч. в салона влезли чистачките. После пламъците мълниеносно погълнаха сцената, където беше декорът на спектакъла "Възвишение". По-късно стана ясно, че пожарът е пламнал след късо съединение.
Три години по-късно Драматичният театър може да се похвали с чудо - правителството финансира мащабния ремонт и сега голямата зала е най-модерното съоръжение в цяла България.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
