Златният скункс живее на 8 км от Бургас

Единственото в България бяло кенгуру чака бебе

Ако искате да видите на живо златния скункс, то трябва да се разходите до Бургас. Животното, добило популярност заради статуетката, с която "Господари на ефира" отличават големите гафове, е един от многото обитатели на бъдещия зоопарк на морския град. Намира се на 8 км от града по пътя за Каблешково, в началото на квартал Черно море. На входа на овощната градина, станала известна по-късно като фермата за пауни, вече има табела "Зоо Бургас". Макар че мястото все още чака лиценз за зоологическа градина, общината е дала своята благословия и подкрепя идеята. Отскоро пътят до входа е асфалтиран, предстои да се направи и паркинг. "Стандарт" очакваше да влезе във ферма за пауни, но се озова в невероятна зоологическа градина.

Ще попаднете в друг свят, щом прекрачите прага на тази градина. Тук, сред овощните дръвчета, на площ от 100 декара, е домът на около 350 птици и вероятно още толкова животни. Няма бетон, цивилизацията остава зад гърба, а първото, което виждат очите, са красиви птици с много цветове.

Истински панаир на суетата може да се наблюдава още с влизането на градината. В разположените от двете страни волиери различни видове пауни се надуват и разперват опашки в стремежа всеки да покаже своите достойнства. Любимците на публиката са от селекцията Бронзов Буфорд и Шарен Спалдинг. Иначе от редките видове могат да се видят Зелен явайски паун и Мутикус император. "Пауните са нормални птици. С малка глава и малко мозък. Не са умни, но пък са красиви. Не могат да се сравнят с фолк певиците, които хем са красиви, хем могат да пеят. Пауните са красиви, но хич не им се удава пеенето", разказаха ни пред клетките, докато бяхме вперили поглед в разперените опашки.

Пауните са хоби на Кръстьо Дъбов, който нарича себе си бивш пазарджиклия, дошъл преди 25 години в Бургас. 51-годишният мъж, който е биолог по образование и бивш учител, е на мнение, че до 50-ата си година човек трябва да прави бизнес и да вади пари, а след това да се занимава с нещо приятно, което му носи удоволствие. Първите птици купил преди много години от пазара в Шумен. Обикновен индийски паун е ветеранът на някогашната ферма. След това е започнал да внася от Тайланд и други места. Има вече и своя селекция. "Това са арлекини - между бял и обикновен паун. Много хора са направили тази селекция, но това, което аз съм успял да постигна е, че има симетрия на бялото в крилете и симетрия на бялото в главата и опашката, както бели точки в самите очи на опашката", уточнява той. След пауните взел лама. Докарал я от Варна още като малка. Чилийската лама Мима е много красива, но за сметка на това много проклета. Като се изнерви плюе на 2 метра. Отскоро компания й прави друга лама порода алпака. Кръстена е Марк и прилича на голяма плюшена играчка.

Някои от животните на Кръстьо може да се видят само тук. Такъв е случаят на двойката златни скунксове, наричани още шоколадови. Те са единствените в България. Не са от най-контактните животни и не излизат с охота от къщичката си. Двете животни са с оперирани жлези и не могат да пръскат, така че доближаването до клетката им не крие неприятни изненади.
В градината живее и сребърна лисица, която е изкуствено селектирана и не съществува в дивата природа. Има я единствено в Германия и тук. Преди седмица пък се е родило еленче. Сега с нетърпение се чака да се появи и бялото кенгуру, което също е единствено в България. Животното е дошло от зоопарк в Чехия по Коледа и затова му дали името Снежанка. Преди година също от Чехия е дошъл и съпругът й Валентин, който обаче не е албинос. Сега всички се чудят дали от торбата на Снежанка ще се покаже бяла или сива главичка.

Две платинени лисици гледат хитро от една клетка. Смешното е, че и двете се обръщат на едно и също име. Съседи са им две много палави и игриви носати мечета и няколко енота. Сред другите представители на животинските видове са виетнамски прасета, пони, елени лопатари и магарето Мирка.

Освен красивите пауни и другите животни, сред овошките се разхождат гигантски птици - щрауси и ему. Щраусово яйце, подарено преди 4 години, стои в основата на колекцията от големите птици. След като посетител видял яйцето, попитал за щраусите. Биологът влязъл в интернет и установил, че не съществува колекция от щраусови птици на едно място. Днес вече я има и тя съдържа пет вида.

В езеро с рибки вперват поглед посетителите. Два неуспешни опита за второ езеро е направил вече Кръстьо. Направил го, напълнил го с вода за радост на лебедовите гъски, индийските бегачи и турските глухонеми патици, но на два пъти водата изчезвала. В края на летния сезон обаче се е зарекъл следващият му опит да е успешен. В момента се подготвят 3 дка площ за камила и 2 дка за зебри. "Ако след сезона имаме финансова възможност, ще взема тези животни. Всяка сутрин се събуждам с нови идеи. Като се видя с 5 лв. в джоба, започвам да ги реализирам. Имам амбиции за лъвове и тигри. Един зоопарк без лъв, тигър и маймуна не е зоопарк. При първата възможност да получим лиценз. Това ще бъде задача номер едно", казва Кръстьо.

"Зоо Бургас" е включено в списъка на туристическите обекти на града. Съществува благодарение на туризма. Чужденците идват организирано. Всеки може да храни животните с кофичка храна, която се купува на място. Кръстьо признава, че животните надушват добрите хора. "При някои отиват сами. От други просто бягат", признава той.
За спомен всеки може да си купи черупка от щраусово яйце или пък пауново перо. Огладнелите пък могат да опитат щраусов омлет. Фрешове от плодовете от градината пък ще утолят жаждата. "Зоо Бургас" е наистина невероятно приключение. Постиженията на ентусиазма на Кръстьо наистина са забележителни.

Наши пауни се надуват в Москва

- Господин Дъбов, как превърнахте хобито си в бизнес?
- Преди 17 години създадох овощна градина на голо поле по модерна италианска технология. Пауните ми бяха хоби. По това време имах 5 птици на вилата ми и ги пренесох тук. Бях ги взел заради дъщеря ми, която много ги обича. Тъй като тук имам площ, започнах да вкарвам други пауни и десет години по-късно станаха 10 вида.
- Колко са в момента?
- 26 вида. 350 птици с малките. Преди 8 години една журналистка от БНТ видя пауните и каза, че ще направи репортаж за фермата с пауните. Казах й, че това е хоби, а не ферма. Тя започна да снима и в края на репортажа ме попита каква е перспективата. И тъй като нямаше какво да кажа и изтърсих, че ще развием туризъм. Хората ще гледат красиви птици, ще хапват вкусни плодове. Така ми дойде и след репортажа се изсипаха туроператорите от целия Слънчев бряг. Изредиха се всички медии.
- Какво се случи след това?
- След репортажа докарах птици от Индонезия, САЩ и цял свят. Полудях. БТВ направиха проверка и се оказа, че това е най-големият видов състав в Европа и Азия. Като кажете ферма, има продукт. Тук няма продукт - само красота. Само перата могат да се търгуват. А пък обгрижването и храната им е все едно да имаш птицеферма. Затова това нещо не е развито в Европа и Азия. Подобни ферми има в САЩ. Там хората с големи възможности са си позволили голямо видово разнообразие.
- Как успявате да съществувате тогава?
- Благодарение на входната такса. Приходи идват от туризъм, овощните дървета и възпроизводството на някои животни. Пауните в Московския зоопарк са от нашата ферма. В Европа има много зоопаркове и частни колекции с наши птици. Другото перо, което помага за съществуването, е експорта. Продажбата или обмяна на редки видове. Търсим хиляди варианти за съществуването ни.
- Как се появи този интерес към птиците?
- Цял живот съм имал винаги животинки. Гугутки и канарчета съм имал, гледал съм болни птици. Без птици не съм оставал.
- Има ли интерес отвън?
- Интерес от чужбина има. Никой обаче не чака на опашка да си купи паун. Има колекционери, но това не е канарче или папагал, които да сложиш в клетка и да ги изпратиш за Германия или Франция. Самата птица струва 200-250 евро, но за транспортирането е нужна голяма клетка. В България можеш да я транспортираш в кашон, а за Европа не може така. Транспортът струва още 400 евро. Като сложиш документацията, транспортът и тя става 800 евро.
- Споменахте, че имате подкрепата на общината...
- В списъка с туристически обект сме. Бях при кмета, за когото бях подготвил албум със снимки на животните, който предизвика интерес. Веднага след това господин Димитър Николов дойде. Хареса му. Тук няма бетон, не сме в населено място и не пречим на никого. Господ го е избрал това място. Кметът увери, че ще направи всичко възможно да се развием. Предложи общината да помогне с инфраструктура, да направи автобусна спирка. Направиха пътя. Сега ще направят и паркинга. Даде ми право да ползвам името на Бургас. Когато взема лиценз, вече ще пише зоопарк Бургас. Обещаха ми е по автобусните спирки в града да се сложат реклами на зоопарка.
- Какви са очакванията ви?
- При хубава презентация ще стане уникално. Това е взаимна кауза. Ще направим това място приятно за посещение на бургазлии. Бургас е единственият голям град без зоопарк. Един плюс за града и един плюс за мен. В момента е въпрос на време и средства да го развием. Не искам банки или фондации да инвестират. Много приятели са ми предлагали подобна помощ. Единствено се надявам, ако успея да взема лиценз, да кандидатствам по европейски програми за зоопаркове за диви животни.