Колата, правена по поръчка за българска посланичка в Ню Йорк, носи шампионски купи на перничанина
Странна кола, паркирана пред блок в пернишкия квартал "Твърди ливади", привлича погледите на случайни минувачи. Ако обаче я зърне любител на ретро автомобилите, веднага ще разбере, че става дума за истинско съкровище. Колата е спортен тип - Опел GT 51 1900 Sedan. Произведена е през 1970 г., предсерийно, по поръчка на български дипломат. Собственик е перничанинът Владимир Димитров, който не крие, че това е голямата му любов, с която няма да се раздели до живот.
Влади бил 10-12-годишен, когато татко му го завел на мотокрос на писта близо до Перник. Там имало и стари автомобили. Оттогава се породил интересът му към ретро колите. Спомня си, че като дете бил и на първото авто изложение в НДК. Първата му кола е Опел Кадет, произведен през 1976 г., когато той самият е роден. Купува я през 2000 г. като втори собственик от живели в чужбина възрастни хора. "Те не знаеха с какво се разделят", казва Влади. Колата е спортна, каквито се използват в световния рали шампионат, но е серийна, защото тези в състезанията са специално пригодени.
Дипломиралият се наскоро специалист по връзки с обществеността Влади имал малко спестявания, взел заем от приятели и така се сдобил возилото за около 2000 германски марки. Но по-късно му се наложило да се раздели с него.
По същото време се хваща като механик при автомобилния състезател Иван Шопов, но без пари, а защото му е интересно. Двамата ходят по ралита и на едно от тях се запознава с Минко Минков, автомобилен състезател и реставратор на стари коли. На едно състезание в Казанлък вижда най-голямата си любов. Но това не е някоя красива девойка, а Опелът. Червеният цвят на купето подсилва спортното излъчване на автомобила. Интериорът е подчертано спортен, покривът е облицован с черна кожа, подобна на тази в салона, на таблото са монтирани три кръгли циферблата - скоростомер, оборотомер и датчици за нивото на гориво в резервоара и температурата на охладителната течност. На пръв поглед представлява хибрид между три много известни модела на Опел - Манта, Рекорд и Аскона. Но е различен от появилите се в края на 60-те и началото на 70-те години най-хитови модели на Опел - класиката, сред които е GT. Според каталозите този модел се произвежда между 1971 и 1975 г. Но тъкмо тази кола е излязла от завода предсерийно година по-рано по поръчка на българката Елена Гаврилова, която по това време е представител на Народна Република България в ООН. Минко Минков е втори собственик, купува возилото от наследниците на Гаврилова в много лошо състояние. Разглобява колата на съставните й части, боядисва я в оригиналния цвят и отново сглобява възстановените детайли. Всичко по автомобила е напълно оригинално с изключение на летите джанти, които обаче пасват идеално.
"До тогава не вярвах в любовта от пръв поглед, но тази кола наистина ме плени и реших, че трябва да е моя", разказва Влади. Собственикът обаче поискал много висока цена, каквато за Влади била непостижима. Това не го разколебава и той започва да я преследва като любимо момиче. Става член на Български автомобилен клуб - Ретро, ходи по състезания като зрител, любува се на возилото и мечтае за него. Така минава година и половина. Накрая Минко Минков разбира, че интересът му е сериозен и му предлага по-достъпна цена и участие с колата в рали до Рилския манастир. Влади приема без колебание, управлява своята възлюбена и се чувства на седмото небе.
След ралито се прибира у дома с бутилка шампанско и пуска Менделсоновия марш. "Няма да ми повярваш, ама аз тогава се ожених за тая кола", разказва Влади напълно сериозно. Това се случва през 2006 г. и досега вече 10 години, въпреки че е имал и други автомобили, не е изневерил най-голямата си любов.
Автомобилът пътувал с кораб от Германия до САЩ
Колата има изключителна история, подкрепена с оригинални документи. Влади ги получил от Минко, като я купил. Първата собственица Елена Гаврилова по това време е зам.-представител на НРБ в ООН. Преди това е била директор на БТА, пращана е на специални мисии. През 1970 г. тя поръчва колата в Германия и возилото пристига с кораб в Ню Йорк. Влади пази нейно писмо, с което тя моли за година отсрочка за връщането на автомобила в България без мито. Явно преди това тогавашният финансов министър Димитър Попов е разрешил, но, както обяснява Гаврилова, на нея й се налагало да ползва автомобила като служебен и трябва да го задържи още известно време в Америка. Запазена е фактура за купени части за Опела на стойност 940 долара в Ню Йорк на 12 ноември 1972 г. Българският технически паспорт на колата е от 1972 г. и също е запазен. От него личи, че редовно е минавала на прегледи до 1980 г.
С поръчковия "спортист" от началото на 70-те години по пътищата на България се движи синът на Елена Гаврилова - Владимир. Това личи от служебни бележки, подписвани от собственицата. Те са нещо като пълномощни синът й да кара колата в България - първият път през август 1973 г. той разхождал своя гостенка от САЩ из България, а през юни 1975 г. майката упълномощава сина да кара колата до Международния младежки лагер в Приморско и да разходи из страната гостенката от САЩ Гейл Дарлинг. През ноември 1982 г. Гаврилова пише собственоръчно служебна бележка, с която дава право на шофьора във външно министерство - Григор Николов Найденов, да ползва Опела за лични нужди в София и из страната. Запазен е и един яркочервен пропуск от 1 май 1986 г., разрешаващ тази кола да се движи "навсякъде". Преди време злосторници строшили предното стъкло на автомобила. Върху него имало американска винетка и като ценен трофей, свързан с любимия му автомобил, Влади е запазил и него. В "музея" на Опела има и брой на списание "Автобазар" от 2002 г. със статия за колата, та затова Влади го търсил дълго при антикварите.
По адреса върху старите писма се опитал да открие повече за първите собственици. Разбрал, че Гаврилова е починала, а синът й живее в САЩ и рядко идва в България.
Влади е сигурен, че ще направи всичко по силите си, за да не се раздели с колата до живот и ще я завещае на петгодишния си син Лъчезар като голяма ценност. Хлапето вече е имало реплика на легендарния Опел - детска кола, която таткото направил досущ като оригинала. Но вече е голям за нея и често моли татко си да пътуват с истинската. Защото Влади, подобно на предишния собственик, ползва колата и в ежедневието, независимо от преклонната й възраст. Детето вече иска да ходи с него по състезания и ретро ралита, откъдето бащата редовно се връща с купи и други отличия. Отскоро и с навигатор Мими Гюрова.
В колекцията на медийния експерт Владимир Димитров има шест возила. Не всичките са Опели, но са ценни. Преди време имал цели 16 стари автомобила, но се наложило да ги продаде, за да плати лечението си от коварна болест. "Аз ги бях спасил от смърт, а после те ми се отплатиха, усмихва се перничанинът.
Страстта му по автомобилите е толкова силна, че преди година създава сдружение "Автомобилен ретро клуб "Авангард", където събира съмишленици и мечтае да се случват ярки събития с ретро коли и в Перник.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
