В туризма и златото хората виждат бъдещето си
Добре дошли в нашето късче България! Добре дошли в едно диво и непокътнато кътче от рая! Така община Трън приветства посетителите на своя интернет сайт, които смята за потенциални гости. Кристално чистият въздух, невероятно разнообразната природа и богатото културно-историческо наследство ще ви отдалечат от забързаното и напрегнато ежедневие, уверяват общинарите. "Стандарт" се разходи и провери на място дали частица от рая може да бъде наречена Трън.
Някога през Трънско е минавал най-краткият път от Сердика до Рим. Днес е цяло щастие, ако по този път се разминеш с някоя кола, особено след Брезник. По римско време Трънският край е бил спокойна производителна провинция, известна със залежите си на злато и оловни руди. Векове по-късно е била отворена първата златна мина на Третата българска държава, която е захранила първия златен държавен резерв. Днес в този край работят единствено държавните предприятия. Една трета от населението няма работа. Местната икономика няма с какво да се похвали, а общината полага усилия да оправи инфраструктурата, да печели проекти и да осигурява заетост.
В Трън минало и настояще нямат пресечни точки. Местните разказват с охота какво е било, но не драматизират състоянието днес. А пък шегите им
ще разсмеят и оперираните от чувство за хумор
Странни са местните. Хем люто ядат, хем пък са благи хора. Много смях ви чака на трънска територия, а пък запознатите с трънската еротика могат съвсем да ви уморят от хумор.
"Доста зевзеци е имало. Забавни хора с невероятни лафове", казва с усмивка Кирил Марков, който отговаря за туризма в общината. "Най-краткото изречение в българските диалекти е в нашия. Само от три букви се състои. ЯЯЯ, което ще рече "Аз яздя", добавя той. На трънски има и малко по-дълго изречение с четири букви. ЯЮЯЯ обаче звучи и има по-еротично значение.
Трънският диалект наистина е нещо забележително, но за съжаление с обезлюдяването и той си заминава. Първият речник на трънския говор е издаден още преди десетина години. "Диалектът ни е спомен от миналото. В него има много жаргон и чуждици. Трънчани са ходили много по дюлгерство или по майстория, както ние му викаме", добавя Кирил. Затова местните наричат центъра на града пиаца, а пък вместо да се разхождат трънчани се шпацират, както го наричат немците.
Днес в Трън живеят около 3000 души. Назад във времето градът е бил околийски център, обхващащ над 70 доста големи села. В началото на 20 век цар Фердинанд дори е имал намерение да докара железопътен транспорт дотук, като тунелът до ждрелото на река Ерма, чиято долина се нарича Знеполе, все още напомня този проект. След Ньойския договор, когато 20 села от околията попадат на сръбска територия, Трънско запада. Хората започват да напускат района, като
цели трънски фамилии има в Канада, САЩ
и различни краища на България. "Демографската катастрофа свива населението в общината до 4 000. В навечерието на Балканската война в Трънско са живели 38 000 души", уточнява Кирил Марков. И докато след Освобождението на България поради нужда от добри работници в града са открити много училища с професионална насоченост - каменоделство, дърводелство и грънчарство, днес има само една гимназия. Заради липса на ученици Строителното училище вече е история. Всеки търси щастието си на друго място, казват местните. До ден днешен обаче в българския клир е запазена титлата Знеполски епископ, което е доказателство, че Трънско е било доста голяма епископия, с много храмове и манастири.
По празници и почивни дни иначе районът е много населен, тъй като много софиянци имат вили. Прекрасно място за почивка е, разказват приходящите. "Сутрин като се събудиш, ушите могат да те заболят от тишина", признават запознати.
Бъдещето си трънчани виждат в златото и туризма. Очаква се скоро да бъде отворена нова мина, като според проекта предприятието трябва да стане факт до 2020 г. Проучвания доказват резерв от 35 тона злато и 500 тона сребро. "Предприятието трябва да добива концентрат. Казват, че ще бъдат назначени 600 души, но и 300 души от Трън да имат работа, пак е добре", говорят в града.
Иначе предстои отварянето на туристическия център до ждрелото на река Ерма, което е един от 100-те национални обекта и най-посещаваната природна забележителност в района. Мястото е предпочитано от интелектуалци, а дори цар Борис Трети е идвал инкогнито. По данни на общината ждрелото, екопътеката и скалният параклис "Света Петка", които са основните туристически дестинации, са били посетени от 20 000 души за година. Засилил се интересът и към музеите, като посетителите се нараснали от 1800 на 6000.
На няколко километра от Трън се намира
единственият в България музей на киселото мляко
В село Студен извор е, където е роден д-р Стамен Григоров, откривателят на бактерията, виновна за подквасването на млякото. Благодарение на фондация, носеща негово име, е създадена музейна сбирка, от която става ясно как се е подквасвало млякото преди и какъв е съвременният процес днес. Самото село също е интересно. Някога в него са живели 700 души, а днес през зимата едва 5-6.
Другият музей е Бусинска керамика. Намира се в село Бусинци, което от 1000 души днес се е стопило на 13. Невероятна е музейната експозиция, а след посещение там става ясно, че какъвто майсторът, такова и гърнето, шупливото гърне вода не държи и не всяко гърне за чорба става.
Днес много туроператори предлагат Трън заедно с посещението на Власинското езеро в Сърбия. Вероятно това е бъдещето и развитието на туризма, който ще върви ръка за ръка с този в Сърбия. В общината са категорични, че залагат на туризма, макар че си дават сметка, че местното население е бедно. "Ако върнем лентата 20 години назад, и Банско беше бедно", казват с надежда общинарите. Въпреки всичко пък местните си знаят едно. От Трън по-убаво нема!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
