В Кралев дол се кълнат, че отецът е от там, сега събират пари за паметник
Никой в пернишкото село Кралев дол не се съмнява, че това е родното място на св. Паисий Хилендарски. През 1962 г. Българската православна църква (БПЦ) канонизира автора на "История славянобългарска" за светец и определи в своя календар 19 юни за ден в негова памет и прослава. През 2014 г. на този ден в Кралев дол положиха основите на параклис, посветен на този свят българин и една година по-късно божият дом, вдигнат само от дарения, беше осветен.
Идеята да се направи параклис на отец Паисий в Кралев дол е от години. Решаващ се оказва пророчески сън, който спохожда местния жител Тодор Стоилов. Малко след Рождество Христово той получава насърчение на сън, че е дошъл моментът градежът да започне и това да стане на празна поляна в местността Калужерец. А тази местност е наречена така, тъкмо защото там са живели тримата братя калугери Цветан, Лаврентий и Паисий. Махалата се казва от незапомнени времена Паисиева. Малко под днешния параклис е и Паисовата чешма, за която местните убедено разказват, че е направена от самия отец Паисий. Насред махалата има стара черква в руини, посветена на св. архангел Михаил и зад олтара
в двора й е надгробният камък
на брата на Хилендарския монах.
Тошко Стоилов бил заразен с идеята за параклиса от писателя Цанко Живков, който в деня на освещаването на параклиса представи шестата си книга, посветена на връзката между св. Паисий и Кралев дол. От дете изследователят преследва тезата си, че Кралев дол е родно място на светеца, защото до живот е запазил спомен от първия клас в пернишката гимназия как роденият в това село учител по физкултура Първан Козаров довел всички гимназисти на национално честване на Паисий Хилендарски. Тази традиция е от началото на 30-години на ХХ век, когато празникът бил на 27 септември - Кръстовден по тогавашния църковен календар, и бил вписан в националния календар с официални празници. Традицията продължила до 1944 г. и била прекъсната от народната власт, твърди Цанко Живков. Възрастни хора от околните села обаче си спомнят, че години след това имало честване и учителите им ги водели пеш до Кралев дол с букети от есенни димитровчета в ръце и венец за големия възрожденец, дал на българите историята, за да знаят своя род и да имат гордост и национално достойнство.
На Кръстовден през ония години се стичали ученици от всичките училища в района, даже от Радомир и Брезник. Начело с духовата си музика, идвали и миньори от пернишката мина с парадни униформи. С коли и няколко автобуса от София пристигали официалните лица, сред които обичайно бил митрополит Стефан, областният управител, депутати, писатели и журналисти. В издигнат за случая аналог, обвит с гирлянди от цветя, десетина местни свещеници отслужвали молебен, произнасяли се речи. Учениците обикаляли паметните места, свързани с Паисий Хилендарски - покланяли се гроба на най-големия брат Цветан, пиели вода от построената от великия хилендарец чешма, а после настъпвало народно веселие и млади и стари извивали хора, под съпровод на миньорската и гимназиалната музика до късно вечерта.
Времето тече, но нещата бавно се променят. И на освещаването на новия параклис
дойдоха трима свещеници
- отец Борис и младият отец Людмил от пернишкия храм "Св. Йоан Рилски", както и енорийският свещеник за селото отец Стоян, който иначе служи в пернишкия кв. "Църква". Те отслужиха молитвеното последование за водосвета и осветиха параклиса. Сред официалните лица бяха народният представител д-р Вяра Церовска, кметът на община Перник Иван Иванов, зам. областният управител Илинка Никифорова. Присъствието им обаче, ако и да свързано с предстоящите местни избори, все пак беше и защото те са сред дарителите, дали лични средства за богоугодното дело. С пари първа помогнала починалата преждевременно бивша кметица на Перник Росица Янакиева, затова и на празника беше съпругът й бай Георги. Партии и бизнесмени също са сложили средства в касичката на инициативния комитет, затова и местният лидер на социалистите Ненко Темелков запали свещичка, заедно с млади последователи на социдеите. Дошли бяха със семействата и местните хора, вложили доброволен труд в построяването на параклиса. Тука бяха и бабите, оформили красиви градинки в двора му с китки, които вече рядко се срещат в градските градинки. Лекар от столична болница, който строи къща наблизо, за да живее в нея постоянно, си призна, че за малко е излязъл от работа, а колегите му са се съгласили да го заместват, ако се наложи, за да не пропусне събитието.
След освещаването официалните лица произнесоха речи. Кметът на селото Пламен Георгиев разказа как е осъществена идеята и благодари на спомоществувателите. Кметът на Перник прочете слово за великото дело на автора на първата българска история и подчерта, че в народната памет той е "Отец". Писателят Цанко Живков се похвали с новата си книга "Паисий от Кралев дол" и обясни, че събраните от продажбата й средства ще са за издигането на величествен паметник на великия хилендарец, който да се вижда и от Витоша и от Люлин и където признателните българи да идват да се покланят и да научат, че св. Паисий е от Пернишко, а не от Банско.
Заради петъчния пост, в който се падна празника местните бяха приготвили
три казана невероятно вкусна постна боб чорба
която беше раздадена на многобройните гости като курбан. За тези, които пък не постят, имаше кебапчета и бира, както е на съвременните събори. В съседство с параклиса има селска къща за гости с кръчма и стаи за нощувка. Там се събраха и официалните гости, които след постния бобец и заблажиха. И, както се случва на софра, поговориха и за работа. Кроиха планове как да стане паметникът, в селото да се оправи спортната площадка, да се помогне на читалището с името "Отец Паисий", чиито самодейци първо попяха, а после дадоха тон за хорото.
На 1 август около параклиса пак ще има събор, защото тази дата преди няколко години беше избрана за възстановяване на Паисиевите празници. Тогава сигурно ще дойдат и проектанта на новия параклис арх. Инка Аврамова, и художникът Димитър Анастасов, който го е изписал. Цанко Живков пак ще раздава автографи на книгите си, за да се съберат средства в касичката и за паметника. Преди 9 септември 1944 г. местните събрали 96 хиляди лева от дарения за тая идея, но новата власт ги употребила за други цели.
Още едно свидетелство за това, че през 30-те години на миналия век не е имало съмнение откъде е св. Паисий беше донесъл на празника етнологът Симеон Мильов. С посветени в превратностите на историята той обсъждаше как и защо през 60-години се решава, че Паисий е роден в Банско, без за това да има сериозни доказателства. На тях показа и реликвата, донесена от него, за да я подари на посветената на св. Паисий музейна сбирка на местното читалище. Преди години той проучвал архивите на Стоян Бумбишев, който 30 поредни години преди 1944 г. в Радомир издавал местен седмичен вестник. В един от сандъците на тавана му попаднал на писмо до него от Любомир Бобевски, авторът на либретото на операта на Г. Атанасов "Гергана". В плика е ръкопис на стихотворение "Чий е Отец Паисий" и придружително писмо с дата 11 май 1939 г. Листът с написаното на машина стихотворение е посмачкан, а от писмото става ясно, че авторът дълго го е носил в джоба си, защото радомирският издател не пращал вестника си на Бобевски, както обещал. Всъщност във вестника си "България" Бумбишев публикувал и свои изследвания за родното място на Отец Паисий, които доказват, той е от Кралев дол.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
