Смолян. Смолян се прекланя пред подвига на полк. Владимир Серафимов. Днес Община Смолян отбелязва тържествено 102-та годишнина от Балканската война и освобождението на Родопите.
Жители и гости на планинския град ще поднесат цветя и ще се поклонят пред паметника-костница на връх Средногорец, известен още с името "Родопската Шипка", както и пред паметника на полк. Владимир Серафимов, намиращ се в Смолян. Празникът ще бъде отбелязан и с тържествена сесия на Общинския съвет.
"В тържествените празнични дни, когато със синовна почит и вълнение си спомняме делата и победите на нашите предци, жертвоготовната им любов към Отечеството и подвига им, извършен единствено в името на България, е редно да се запитаме доколко сме техни достойни наследници, какво още да направим, за да съхраним и предадем техните идеали на децата си. Нека с достойнство и толерантност обединим стремежите си за просперитет на държавата ни и да работим за успешното бъдеще на Родопския край", казва в своето поздравление към родопчани кметът на Смолян Николай Мелемов.
Годишнината от освобождението на Родопите ще бъде отпразнувана с редица прояви в града. Вчера 101 Алпийски батальон тържествено отбеляза своя празник, а на "Родопската Шипка" бе поставена нова информационна табела, дарена от Ротари клуб – Смолян.
Тази вечер в Родопски драматичен театър "Николай Хайтов" ще се състои празничен концерт спектакъл с участието на фолклорните ансамбли "Родопа" и "Българе". Той ще започне в 18, 000 часа, а час и половина по-късно е предвидена тържествената заря-проверка.
Служебният премиер проф. Георги Близнашки, който ще приеме почетния строй на представителната военна част, ще бъде сред официалните гости на празника на Смолян.
Епичните битки на 21–ви пехотен Средногорски полк, оглавяван от безстрашния полк. Владимир Серафимов, са се водили на връх Кавгаджик, който по-късно бива наречен Средногорец. Боевете на 19, 20 и 21 октомври 1912 година, в които войните от 21-ви пехотен Средногорски полк, 9-ти пехотен Пловдивски полк, пограничните роти от състава на Родопския отряд и присъединените към тях местни доброволчески чети отблъскват врага, решават съдбата на Родопите и я присъединяват към територията на България. 96 български войни остават завинаги на връх Средногорец и дават кръвта си за свободата на родопчани.
„Аз не ще отстъпя на противника селата, в които вчера бях посрещнат като освободител!", казва полк. Владимир Серафимов, на който му предлагат да се предаде.
.jpg)
Кой е освободителят на Родопите
Полк. Владимир Серафимов е роден на 23 август 1860 г. с. Аджар, днешното село Свежен, Карловско. Бил е единственото по ред дете от всичките 13 на многодетното семейство на Райка и Гено Серафимови. Баща му бил учител, завършил в Атина, Одеса и за онова време получил солидно духовно образование в Духовата академия в Букурещ. Екзархистите го издигнали за Пловдивски митрополит, но срещата му с младата и красива Райка Копаранова, с която свързва бъдещия си живот, го накарва да забрави за владишката камилявка. До края на живота си той остава първият учител на класното училище, активен съучастник в национално – освободителните борби в Карловско и един от основателите на местното читалище в село Свежен.
До 14 годишна възраст Владимир учи при баща си в родното село. След това продължава учението в Цариград и Измир – учи търговия и абаджийство. След освобождението през 1878 г. се завръща в България и заварва родния дом опожарен, баща му убит от черкези, а останалите от семейството – прокудени.
Малко по-късно си отива и майка му от този свят – съкрушена от ужасната сцена, разиграла се пред нейните очи и невръстните братя на Владимир. Осиротелият младеж Владимир отива при брат си Константин в София, за да потърси работа.
През есента на 1880 г. Владимир Серафимов постъпва като юнкер в първото българско военно училище в София. За показни отлични военни познания и умения по време на обучението бива награден от преподаватели – руски офицери със специална награда – Сребърна казашка сабя, с която не се разделя до края на офицерския си път.
Първото офицерско звание „подпоручик" Владимир Серафимов получава на 30 август 1883 г., след което бива назначен за командир на пристанищната рота в Русе. След това служи в гр. Пещера, Пазарджик, Хасково, Карлово, Асеновград, Пловдив, София.
Жени се за Елена Георгиева Кацарова от гр. Пазарджик. От брака си имат 5 дъщери: Райна, Божана, Елисавета, Живка и Лиляна. Първото им дете Георги почива на една година.
Полк. Серафимов участва в 4 войни: Сръбско – българската, двете Балкански, Първата световна война. За проявен героизъм и себеотрицание в боевете при Сливница и Пирот е награден с орден за храброст със синя лента.
В навечерието на Балканската война бива назначен за командир на 21 пехотен Средногорски полк. Под умелото и далновидно командване на полка Серафимов успешно изпълнява поставената задача да ликвидира Тъмръшкия клин и да освободи Смолянския край.
Родопската Шипка се извисява край Смолян
В знак на признателност към безсмъртния героизъм и жертвите на полка, дадени за свободата на родопчани през Балканската война, на връх Средногорец днес извисява снага величествен паметник, построен с труд и средствата от признателното население на Смолянско, Девинско, Златоградско. Само за борени дни те събират 30 000 лв. Инициативен комитет избира арх. Михаил Ножаров от Видин да направи проекта на паметника. Самото строителство се възлага на майстор строител от Момчиловци – Неделчо Канев.
При полагане на основите на паметника на 31 юли 1932 година е устроено голямо тържество, на което бива поканен самият Полк. Серафимов заедно с целия полк войници. Вече 72 – годишен, с посребрени коси и мустаци, но с младежка бодрост, понесен на ръце направо от колата и при мощното „Ура" бива посрещнат от хилядите родопчани и гости. Това е един незабравим миг и някои от столетниците в Смолянско още разказват как със сълзи на очи и свалена шапка полк. Серафимов застава пред разпокъсаното и пробито от куршуми знаме на полка, целува го и преминава край строената войска, поздравявайки я както някога бил правил със своя юначен 21 полк. В този ден след отслужената панахида от осемте свещеници за падналите бойци, е отслужен и благодарствен молебен за здраве на живите участници в Балканската война и за всички присъстващи. След това Иван Згуров поднася на полк. Серафимов отлично мотивирано протоколно решение № 14 на Общинския съвет, с което се обявява, че селото с дотогавашното име Аламидере се преименува на Полковник Серафимово.
„Никога няма да се забравят и всички ония люде от селото Аламидере, Фатово и Габрица, които в тежките моменти на боя помагаха всеотдайно, като пренасяха ранените и заболели бойци на безопасни места за първа помощ, носеха припаси, и всичко каквото беше необходимо, а жените под град от куршуми носеха вода да поят храбреците и да спасят хората от селищата. Хвала и чест на тия патриоти-родопчани, помогнали им тъй решително и от сърце в паметната 1912 г". С тези думи полковникът благодари за признателността.„Какви хора, какви хора", казва той и се връща отново в София.
Паметникът с оригинална форма на двойна пирамида е открит на 12 август 1934 г. в присъствието на хиляди родопчани и гости на цялата страна. Той е осветен и официално открит, но за съжаление самият Полк. Серафимов не успял да го види, защото починал в същата година на 7 април.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
