През 1903 г. в с. Смилево, Битолско на Илинден е поставено началото на Илинденско-Преображенско-Кръстовденското въстание. То продължава в Одринско на Преображение и завършва в Разлог на Кръстовден. Жители и гости на града в знак на почит към всички, жертвали живота си във въстанието, поднесоха венци и цветя пред паметниците на Пейо К. Яворов, баба Магделина Юрукова и на загиналите в Илинденската епопея.
Шествието бе водено от общинското ръководство, в него се включиха кметът на общината Красимир Герчев, зам.-председателите на Народното събрание Красимир Каракачанов и Явор Нотев. Панихида за загиналите във въстанието отслужиха отец Янко Русков и отец Димитър Белчин.
„Делото на илинденци е миг от дългата история на нашия град. Поклон пред героизма и решителността на въстаниците! Нека пазим жива паметта им и те да бъдат пример за родолюбие и всеотдайност в народните дела за нас и бъдещите поколения", каза в словото си кметът на община Разлог.
В желанието за национално обединение на българите въстанието, белязано от трите християнски празници, става един от най-великите подвизи за жителите на тези региони.
Над 200 са убитите по време на въстанието в Разложкия край. Селата Кремен, Обидим, Белица и християнските квартали на град Мехомия /дн. Разлог/-центърът на въстанието, са изгорени.
42-ма мъже от Разлог са дали живота си за свободата. 28 от тях са погребани в оброчището „Св. Димитър"-парка пред Исторически музей-гр. Разлог. Най-младият от тях е 16-годишния Иван Цуцуманов, а най-възрастният е 68-годишния Марко Хаджиев. Останалите са мъже, в разцвета на силите си, оставили след себе си сираци и още неродени деца.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
