Козлодуй с мисия "Радецки"

Хиляди гости искат да разглеждат единствения плаващ музей на Балканите

Козлодуй с мисия "Радецки" | StandartNews.com

Между 200 и 300 хил. лв. са нужни на всеки 5 г. за националната светиня

Параходът музей "Радецки" ще посрещне на борда част от хората, събрали пари за построяването му. Срещата на някогашните пионерчета ще е на 27 май. Преди 50 години те са наградени с екскурзия до Виена заради инициативата си. На единствения плаващ музей на Балканите са поканени около 10 души от цялата страна. Сред тях има и хора от Козлодуй, които са се включили в дарителската кампания навремето. На борда ще се качи и кръстницата на кораба Мариана Попова. Тя също е била сред пионерчетата, събирали пари за "Радецки".

Освен за срещата с дарителите на парахода музей трескава подготовка тече и за Ботевите дни. По традиция ще бъде направена възстановка на слизането на Христо Ботев и неговата чета от кораба на козлодуйския бряг.
Дотогава се очаква да е приключил и ремонтът на кораба, за който в продължение на няколко месеца се събираха пари отново с дарения. Необходимите около 7 хил. лв. за подмяна на дървения материал на кораба музей са събрани наполовина. Останалата част ще бъде осигурена от Националния исторически музей. С

парите ще бъде закупен дървен чамов материал

с който ще се подменят пейките и парапетите на двете палуби, стълбите и обшивката на капитанската рубка. В момента те са в окаяно състояние.

Поддръжката на кораба е изключително скъпа. Наред с разходите за заплати на персонала, нафта за отопление през зимата и други веднъж на всеки 5 години плаващият музей трябва да премине през преглед, който да му даде сертификат за плаване. В противен случай корабът остава вързан. Обикновено се констатират нередности, а отстраняването им струва между 200 и 300 хил. лв. Парите трябва да се осигурят от НИМ. Следващият технически преглед ще бъде догодина.
За да бъде спасена националната светиня, деца от младежкия парламент в Козлодуй започнаха да изработват и продават сувенири, с парите от които да се помогне за ремонта. Над 300 камъчета, събрани от река Дунав, върху които бе изобразен ликът на Ботев, се разпродадоха като топъл хляб. В дарителската акция се включиха и привържениците на ЦСКА в крайдунавския град -"Червена чета "Радецки". Кампанията продължава. Обмисля се и разкриването на специална дарителска сметка, по която ще се превеждат парите. Ако не бъде извършена сертификацията, параходът музей ще трябва да остане на стоянка в лимана и да бъдат преустановени екскурзиите с него.
Дотогава корабът ще продължи да посреща туристи на борда.

От юни започват традиционните едночасови екскурзии с "Радецки" по Дунав. Те се провеждат всяка трета събота. Още отсега има десетки записали се. Ученическа група е сред първите, които са се записали. През последните няколко години интересът към националната светиня е все по-голям.
Средно около

10 000 души се докосват

до "Радецки" годишно. Обиколките с парахода ще са кратки и при подходящи метеорологични условия в района на козлодуйското пристанище. Цената на билета остава символична - 4 лв. за деца, ученици, студенти и пенсионери. Таксата за всички останали е 6 лв. На борда на парахода музей "Радецки" могат да се качват до 100 пасажери едновременно, като те имат възможността да разгледат и музейната експозиция, включваща ценни реликви като знамето на Ботевата чета, униформи на четници, последните писма, писани от войводата от борда на парахода. Сред ценните експонати на музея е оригиналната мастилница на капитана от времето, когато на кораба се качват Ботев и четата му от 205 души. Тя е дарена на България през 1973 г. от неговия племенник - Алоис Енглендер.

Австрийският параход "Радецки" е построен през 1851 г. в Будапеща. На 29 май 1876 г. четата на Христо Ботев завладява парахода и го принуждава да спре на българския бряг при Козлодуй, откъдето се насочва към Врачанския Балкан, за да се бие за свободата на България. Легендарният кораб е използван до 1918 г. През 1924 г. е бракуван и унищожен. 40 години по-късно, през 1966 г. в русенската корабостроителница е направено точно копие на легендарния параход със средства, събрани от 1 200 000 пионерчета. Открита е дарителска сметка, в която децата от всички училища превеждат пари. Кампанията е огромна, а ентусиазмът невиждан. Пионерчетата събирали хартия и желязо, които предавали, за да трупат пари в сметката. Параходът е пуснат на вода през 1966 г. в памет на 90-годишнината от гибелта на Ботев. Близо две десетилетия туристите са посрещани от капитана - 77-годишния Божин Божинов. Цялата му трудова дейност е преминала в Параходство "Българско речно плаване". На парахода музей се качва през 2001 г. Тогава вече е пенсионер. До ден днешен той е капитан на единствения плаващ музей на Балканите. От 1982 г. корабът е със статут на национален музей. Намира се на вечен пристан в Козлодуй в специално изградено за него място. Малко известно е, че

двата му двигателя са от танк T-55

които са монтирани, за да се направят корабни двигатели. Дебелината на листовете стомана, от които е изграден корабът, е 6 мм. Това го прави изключително здрав. За сравнение на ракетните катери в българския флот корпусът е обшит с 2,5 см ламарина. Слабо известен факт е, че "Радецки" акостира на 200 м по-нагоре от мястото, на което се намира в момента корабът музей на козлодуйския бряг. Другото нещо, за което все още се спори, е това дали мястото на този бряг е предварително избрано от Ботевата чета за акостиране на кораба, или събитията са се развили според ситуацията. Историците не знаят какво се е случило със знамето на Ботев и неговата чета. Вероятно то е останало в дебрите на Врачанския Балкан.

От 2004 г. Национален музей параход "Радецки" е филиал на Националния исторически музей.

Към брата си

Христо Ботев

Тежко, брате, се живее
между глупци неразбрани;
душата ми в огън тлее,
сърцето ми в люти рани.

Отечество мило любя,
неговият завет пазя;
но себе си, брате, губя,
тия глупци като мразя.

Мечти мрачни, мисли бурни
са разпалили душа млада;
ах, ръка си кой ще турне
на туй сърце, дето страда?

Никой, никой! То не знае
нито радост, ни свобода;
а безумно как играе
в отзив на плач из народа!

Често, брате, скришом плача
над народен гроб печален;
но, кажи ми, що да тача
в тоя мъртъв свят коварен?

Нищо, нищо! Отзив няма
на глас искрен, благороден,
пък и твойта й душа няма
на глас божий - плач народен!

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай