Перник. Царството на "винкело" и "голфо" - така е известен Перник в цяла България. Иначе местните се гордеят, че градът им е люлка на поне 100 достижения на съвременната цивилизация - от първата държавна мина през първия ТЕЦ до първия металургичен завод. Класация на "Ню Йорк Таймс" преди дни ги изстреля на още едно челно място - в Перник дишат най-мръсния въздух в Европа. Но остават непоклатими. Във вените им тече кръвта на няколко поколения миньори, които са знаели и как да бачкат, и как да се веселят. А днес в "царството на винкело" е празник. Денят на св. Иван Рилски е и ден на Перник. В града на голфовете вярват, че най-големият български светец ги закриля.
-------------------------------------
Как градът на Кракра се превърна в "царството на винкело и голфо"? Само преди няколко години на жп спирката с емблематичното име "Метал" се появи заплашителен надпис "Винкел" по адрес на столичен отбор. Така един от продуктите на ДМЗ-то (сега фирма "Стомана"), подет от популярно телевизионно шоу, стана емблема на Перник. Местните не се разсърдиха. Точно обратното - учредиха майтапчийска награда "Златен винкел" за този, който ще си направи най-висок рейтинг на техен гръб, а на пазара даже се появиха и вафли "Винкел". Що се отнася до голфовете, и тук грубите шеги не могат да ги съборят. Като замря пернишката индустрия, местните се юрнаха на работа в София и така в задръстванията на Княжево се родиха
нова порода джигити с емблемата "PK"
И планина от майтапи, посветени на тях. Един от първите вицове разказа партиен лидер, наричан заради цвета на косата му "белият вожд на червените". В края на пресконференция политикът попита: "Знаете ли какво е наносекунда?" И си отговори сам: "Това е времето между зеления сигнал на светофара и клаксона на пернишки голф".
Самоиронията тече във вените на местните. В годините на бурната социалистическа индустриализация старата чаршия също си имаше своите зевзеци и тъкмо на един от тях принадлежи фразата, че гъстият въздух над Перник е като витамини за хората от града. Затова и първенството си в класацията на Европейската агенция по околна среда, цитирана от в. "Ню Йорк Таймс", местните обърнаха на майтап. В духа на черния хумор, с който перничани могат да надвият дори англичаните, тръгна шегата, че и това си има предимство, защото
поне виждат какво дишат
Е, монтирането на апарати, които в реално време да показват доколко е замърсен въздухът, засега остава химера. За качеството му местните обикновено се информират по дебелината на слоя върху капаците на прясно измитите голфове или по аромата на изгоряла гума. Иначе общинските власти имат отлично разработен стратегически документ. В Програмата за управление на качеството на атмосферния въздух има и анализи, и прогнози, и мерки, но си остават само на хартия, защото добрите неща се случват бавно. За всеки свой проблем хората са свикнали да обвиняват кмета. В този случай обаче отговорности имат и държавата, и частният бизнес, а и самите хора, които от бедност и от липса на култура се топлят с каквото им падне.
Със или без сажди във въздуха, днес и градът на голфовете празнува. На 19 октомври, когато Българската православна църква почита св. Иван Рилски, е денят на Перник. Традицията е на над 100 г. Градски легенди разказват, че някога светията
се явил на затрупани в забой миньори
и със светлинката от кандилото си успял да ги изведе над земята. От този ден спасените спрели да ходят на работа на неговия ден, а след като доверили на директора на рудника причината да не слизат под земята на 19 октомври, било решено това да е празник за цялата мина, а в последствие и за всички миньори. В народната памет се пази и предание, според което св. Иван показал в съня на местни хора къде да копаят, за да намерят повече въглища. Записани спомени на стари перничани разказват за още едно чудо, свързано със светията.
Камък, в който се спънал инженер
от рудника, станал основа на Минната църква в града. Казват, сам св. Иван го посочил. Затова нарекли храма, който и до днес събира перничани за обща молитва, на Рилския Чудотворец.
Извън легендите архивите сочат, че началото на празника на Перник е поставено през 1903 г. Запазени преписки показват, че позволение за тържествата преди 110 г. дал тогавашният министър на търговията. Празникът започвал от предния ден със заря. На сутринта малкият още миньорски град,
наричан от Борис III "черният бисер
на хубавата българска земя", се изпълвал с народ. От близките села се стичали за събора роднините на въглекопачите. Идвали и големци от София. За празника на Перник е гостувал даже царят и по негово разпореждане над дефилетата кръжали самолети. Пред емблематичната и до днес сграда на Минната дирекция издигали окичена с есенни цветя арка, изплетена от цветята, растящи в градинките пред миньорските жилища, спомнят си стари перничани. Големците приветствали хората и приемали парада от балкона на дирекцията, а после се смесвали с празнуващия народ. Загиналите в забоите въглекопачи пък почитали с камбанен звън. А
майсторите миньори отличавали със златни часовници
След речите на официалните лица площадът опустявал. Мнозина отивали към футболното игрище, където се давало угощение за сметка на мината. Децата с майки и баби се пръскали по сергиите, а мъжете изпълвали кръчмите. Имало публика и за гостуващия цирк. На още непревърнатите в градини ливади се виели хора, връщат се в спомените си старите перничани.
От онова време е минал почти век, но нравите и обичаите са останали. И днес перничани пак празнуват - напук на вицовете и... мръсния въздух.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
