Децата от Угърчин с домашно за Левски от Урока по родолюбие

Трудно ли е да пишеш за Васил Левски? Да откриеш истории от живота му, свързани с делото му, заради което той е обикалял без умора всички краища на Отечеството, за да пали народа за революцията. Да преровиш архивни книги и документи, да събудиш спомените на баби и дядовци, предавани от уста на уста през поколенията. И всичко това да разкажеш със свои думи в чуден разказ. Да поискаш да го споделиш с други хора, дори и непознати. С които обаче те свързва едно - преклонението пред най-великия българин - Апостола на свободата.

"ЛЕГЕНДИТЕ ЗА ЛЕВСКИ" - КУПИ КНИГАТА, КОЯТО ПАЛИ СЪРЦАТА ТУК

Отговори на тези въпроси трябва да намерят децата от Угърчин, Кирчево и Лесидрен, след като присъстваха на Урока по родолюбие, изнесен от "Стандарт". Те получиха задача за домашно от главния редактор Славка Бозукова - да потърсят истории за Апостола от своя роден край, които да напишат и да изпратят в редакцията на "Стандарт". А най-интересната от тях ще бъде публикувана във втората част на книгата "Легендите за Левски, разказани от деца", която предстои да бъде издадена.

ВИЖ ОЩЕ: Чудото Левски! Стандарт пали сърцата в Угърчин

Угърчин бе първата спирка от голямата обиколка на медията ни в страната, по време на която представяме книгата, която пали сърцата – „Легендите за Левски”.

Изборът не бе случаен - градчето, сгушено в котловина в северната част на Предбалкана, е сред най-старите селища в Ловешка област, наоколо има много природни и исторически забележителности, а самият Левски е идвал поне два пъти тук.

В петък огромната зала в читалище „Вълчо К. Русковски-1894“ бе превърната в класна стая.

Любезният домакин - заместник-кметът Мария Динова, бе поканила ученици от три училища - гимназията в Угърчин и основните в Кирчево и Лесидрен - за специалния Час на класния, посветен на 150-годишнината от обесването на Васил Левски. Близо 400 деца слушаха със затаен дъх историите за най-голямото Чудо на България - Васил Левски, които им разказа Славка Бозукова.

"Чувал ли е някой от вас Левски някога да е боледувал?", попита децата госпожа Бозукова. Никой не вдигна ръка. Тогава главният редактор на "Стандарт" разказа на учениците една от историите в книгата "Легендите за Левски", в която е описано защо той е лежал в болница в Белград и с какви билки се е лекувал по време на своите обиколки из страната.

На втория въпрос: "Знаете ли кога е роден Апостола на свободата?" - имаше гора от вдигнати ръце - 1873 г. Но защо учените се съмняват, че годината е точно тази? Любознателните могат да намерят отговор и на този въпрос в книгата на "Стандарт".

"Левски е обесен на 18 февруари, но защо отдаваме почит към него на 19-ти?". И тази загадка има обяснение - свързана е с любопитна история от времето на социализма и най-големия вестник по онова време - "Работническо дело".

Но не датите са важни, най-важното е, че Левски е единствената личност, която ни обединява нас, българите и ни дава самочувствието пред света, че този велик човек е наш сънародник, подчерта Славка Бозукова.

Още една задача даде на учениците главният редактор на "Стандарт" - да проучат забележителностите на родния си край и да опишат най-интересните места, за да ги включим в друга родолюбива кампания на "Стандарт" - "Чудесата на България". "Аз зная само са "гигантските стъпки" на Крали Марко. Но тук има толкова много други забележителности - пещери, останки от крепости, които със сигурност крият много интересни истории. Това богатство ще ви накара да се гордеете със своето родно място. Да разкажем за него", призова децата госпожа Бозукова.

Накрая тя им заръча да не забравят никога крилатата фраза на Левски: "Времето е в нас и ние сме във времето. То нас обръща и ние него обръщаме". Защото всеки оставя следа в безкрая, заради която го помнят поколенията.

Защо е трудно да пишеш за Левски - своя опит за това сподели с децата писателят Димитър Недков, който е автор на предговора към изданието "Легендите за Левски".

Какъв би бил Дякона, ако живееше в нашето съвремие? В какъв дом щеше да живее, какво семейство и деца щеше да има? Какъв щеше да е профилът му във Фейсбук и какви щяха да са посланията, които би споделял в социалната мрежа? Щеше ли да е политик? Тези въпроси за размисъл постави Недков на децата. И им даде идея на следващата дата, когато се прекланяме пред подвига му, да сложат на десктопа на телефоните си неговия образ, за да го виждат при всяко позвъняване. Защото той наистина е икона, но не от тези в телефона, а от онези, пред които се молим.

След това децата от Угърчин и Лесидрен рецитираха стихове за Левски, а госпожа Бозукова им подари книгата с легенди.

Урокът продължи с разказа на Борислав Патарински, общински съветник и краевед, който е сред създателите на книжката "Левски в Угърчин", която получиха всички гости на събитието. В нея са събрани спомените за посещенията на Левски в балканското село. Първият път е на Петковден, когато пристигат двама калугери на коне от Троянския манастир - уж да събират милостиня: брашно, боб пари и други дарения от населението. Но се оказва, че единият от тях е Апостола, който е дошъл с мисията да основе таен революционен комитет в Угърчин.

Същата вечер по-важните хора се събират в къщата на църковния настоятел Пеньо Патарински. Някои от тях слушат в захлас думите му и са готови да се включат в тайния план за освобождение на Отечеството. Но долнокрайските търговци и кръчмари казват: "Сакън! Не бива сега!"

Левски обещава да дойде отново. А на другия ден, след като е нощувал в дома на поп Михал Войников, преди да си тръгне, пее по време на литургията в църквата "Св. Петка". Селяните слушат омаяни великолепния му глас.

"Събрахме тези оскъдни спомени за Апостола, за да ни напомнят, че и нашите предци са били достойни хора на своето време! Да се гордеем и носим в сърцата си спомена и за Апостола, и за тях", пише в предговора към книгата художникът Мариан Маринов. Негово творение е и великолепният портрет на Васил Левски с тефтерчето в ръка, който грееше като фон на сцената в читалището по време на Урока по родолюбие.

"Нарисувах го през 2007 г. Отне ми почти шест месеца. Първо събрах и проучих всички материали и изображения с Апостола през описанията на съвременниците му в спомените за него, цвета на косите му, дрехата му, диплите по нея...Самото рисуване продължи близо месец. Оригиналът е 72 на 94 см. Портретът обаче не можа да остане в България. Купи го наш емигрант и го отнесе във Франция. След това много хора започнаха да го искат. Пазя всички скици, ще го нарисувам пак", казва художникът, който е и илюстратор на детски книги.

"Сега всеки иска да се отърка около Левски. Но за да го разбереш, трябва да извървиш пътя му, да ядеш от хляба му. Да рисуваш Левски е голяма отговорност. Левски се прави в самота. А голямата му сила идва от това, че е бил монах. Той е една свещ, която гори", споделя Мариан Маринов. Той е на мнение, че за да разбереш какво се случва, е нужно да се дистанцираш. Избрал е да живее в родния си Угърчин, а картините му са представяни на изложби в София и Париж.

Родолюбците от Угърчин са поставили паметна плоча на мястото, където е била старата църква "Света Петка", огласявана от песнопенията на Васил Левски. Тя е върху камък, донесен от Балкана - островърха скала, за да напомня на всеки, че пътят към върха е стръмен, труден и самотен.