Звяр се укротява по-лесно от човек, признава пазителят на старозагорското Аязмо
"Ми-мо, Ми-мо-о, къде си скокливке?...", подвиква приятелски Радко и търси с очи рунтавелката по близкия кипарис. След миг отгоре пъргаво от клон на клон се спуска въпросната катеричка. "Дъновистите, които се събират от време на време горе на равното пред чешмичката, я кръстиха Мима, не знам защо, и аз харесах името", обяснява мъжът, докато й подава орехи в шепите си. Рунтавелката лакомо грабва една ядка и отново пъргаво изчезва в клоните на дървото. "Ще я занесе в хралупата. Понякога й оставям и бадеми на земята, в падналите листа, и след час-два тя си ги прибира", пояснява Радко. От почти година той обслужва храма "Св. вмчк Теодор Тирон" на върха на старозагорското Аязмо, където шетат на воля не само катерички. "Понякога, малко по-нагоре, на втория баир, както му викаме,
може да срещнеш и сърнички с малките
твърди Радко. Според горските необезпокоявани в този градски парк живели 7 сърни и три малки.
Радко отваря храма всеки божи ден рано сутринта, продава свещи, бие камбаната в неделя и на църковни празници. Съгласил се да се глави по същество като клисар, след като престоятелят на храма, отец Димитър, му се оплакал, че не може да намери човек, който да се грижи за църквата срещу скромната заплата. На практика отчето отделя по някой лев за Радко от продажбата на свещи и от даренията за храма. "Аз съм пенсионер, но пенсията ми е добра за България", пояснява Радко защо се е съгласил да работи на практика срещу символичното заплащане. Последните години преди да се пенсионира, бил фаянсаджия в старозагорската цигарена фабрика "Слънце". Вземал добри пари и е благодарен на тогавашните шефове, че не са го осигурявали на минималната заплата, което е масово практика не само в строителството. Коефициентът му за пенсия вдигнали, разбира се, и годините гурбетлък като строител в тогавашния Съветски съюз, а по-късно след промените - и в Германия с български фирми. Но като ударили чертата накрая, се оказало, че не му достига осигурителен стаж за още точка и половина. И Радко ги отработил в старозагорския зоопарк като гледач, такава е длъжността, която на практика включвала всичко - от хранене и поене на животинките до поддържане на клетките и големия зоорайон в Аязмото.
Хранил съм като бебе на 40 дни сегашния цар на животните
и любимец на децата в зоопарка, лъва Симба", припомня си Радко, който изкарал 3 г. при питомните животни. Оттук вероятно му е останала и естествената близост с животинките и след това. Освен катеричката Мима той е опитомил куп синигерчета и зидарчета край храма. Птичетата само чакат да им свирне и знаят, че им е приготвил трохи или орехови ядки. И без да се страхуват, кацат върху дланта му да си вземат храната. Любимецът му - Рошко, кръстил го така, защото е с вечно разрошена перушина, дотолкова е свикнал с него и с хората около него, че дори не се бои да кацне и на ръката на съпругата му Динка, която често идва при него в храма.
"Няколко месеца ми отне, докато опитомя катеричката и птичките", признава Радко. Той няма съмнение, че с хората е къде-къде по-трудно. Неговата собствена рецепта за опитомяване е съвсем християнска. "С милосърдие и доброта всичко можеш да промениш", казва приятелят на животинките в гората. Така е възпитавал и и двете си деца, има син и дъщеря.
Не помни някога да им е дърпал дори ухото
за някоя беля или детска щуротия. Радко признава обаче, че жена му Динка има много по-голям принос в тяхното възпитание. Точно в най-трудния им период, пубертета, бащата е бил на гурбет. Сега родителите с право се гордеят със своите пораснали деца. Синът Диман е управител на частна фирма за логистика в Стара Загора, а дъщерята Яна работи в прочутата Ивайловградска изба. Единственият малък кахър на Радко и съпругата му е, че макар и прехвърлили трийсетте, все още синът и щерката не са семейни официално, а не ще и дума, те с нетърпение очакват внучета.
"Тук е сърцето на създадения от дядо Методий парк, ето този естествен калдъръм е от негово време", сочи друга причина Радко да се съгласи с охота да обслужва храма "Св. Теодор Тирон". Първата копка на обителта е направена на 2 май 1895 г., само няколко месеца след като Зеленият митрополит, както го наричат с благодарност старозагорци, засажда първите 25 фиданки на голия Ахмак баир. Изборът на мястото е не само заради естествения връх, тук е имало истинско аязмо и върху този живоприемний източник буквално издигат църквата. По-късно изворът е каптиран и
повече от 120 г. блика за радост на миряните
"Чешмата не тече постоянно, пазим водата като скъпоценен еликсир, пускаме я от време на време, но при желание всеки може да си взема шишенце за лек", уверява Радко. Особено помагала при проблеми с очите и стомашно-чревни заболявания. Той самият, откакто е тук, всяка сутрин пие по 2-3 глътки на гладно и не крие, че се чувства превъзходно. "Може и да е заради мястото около храма, някои казват, че е благословено, други, че е енергийно", добавя божият служител. Признава, че на него самия като ревностен християнин вярата в Бог наистина му дава сила и жизненост. Не се разделя със свещения кръст, осветен на Божи гроб в Йерусалим, който отец Димитър му връчва, като започва работа в храма.
Радко обаче така и
не проумява как може да се убива в името на вярата
Като всички хора и той е потресен от масовото убийство в Париж на 13 ноември. Според него не става дума само за фанатизирани последователи на исляма. "За мен по-голямата част от тях се бият и убиват за пари, те не са вярващи, а наемници, на които вдъхновителите плащат щедро", убеден е човекът, който опитомява животинките и няма обяснение за дивите люде.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
