Реалистичната възстановка на Добричката епопея, донесла свободата на Добрич през 1916 г. пресъздадоха рамо до рамо реконструктори от 17 дружества в страната и техни гости от Украйна, Русия, Латвия и Израел. Рамо до рамо в битка се хвърлиха лекари, инженери, учители, журналист и дори депутат, обединени от любовта към историята и желанието да съхранят паметта на отминалите събития и я предадат по един необикновен начин на поколенията.
Старите казарми в Добрич в неделя се оказаха едва ли не тесни като терен, на който стотици добричлии и гости на града от рано се стичаха, за да наблюдават възстановката на Добричката епопея във втория ден на вонноисторическия фестивал в града. Малки и големи се тълпяха и рамо до рамо сраженията наблюдаваха малчугани, ветерани от Втората световна война, кметове, общински съветници. Сред дошлите да видят невероятно реалистичния спектакъл, който реконструкторите поднесоха бе и контраадмирал Митко Петев – главнокомандващ военно-морските сили на България.
В рамките на около час над 150-те реконструктори предадоха ключови моменти от тридневната битка за Добрич в периода 5-7 септември 1916 година, останала в историята под името Добричка епопея. В прокопаните 300 м окопи, с участието на оръдия и картечници, бой очи в очи, малки и големи узнаха за героизма на дедите и прадедите си, които не са допуснали вражеските войски да превземат Добрич и така да бъде отворен пътят за Варна, която по това време е почти без охрана от военни части. Историята разказва, че на 4 септември румънската армия се оттегля от Добрич, като взема със себе си части от мирното население и го изселва в Северна Добруджа. Този момент бе прекрасно пресъздаден от пенсоинерските и ученически клубове, включили се в реконструкцията. Сред тежките моменти е и разстрелването на 53-ма граждани на жп гарата в града. Отново битката за Добрич с пълна сила се подновява на 5 септември, когато силите на Антантата получават заповед на всяка цена да завземат града. В подкрепа на румънската армия идва руски корпус, командван от генерал Андрей Зайончовски, както и сърбо-хърватска част. За да не пада бойният дух, нито български, нито руски войници знаят, че ще се изправят един срещу друг предварително. Това е причината на 5 септември руски разезд да поиска българите да се предадат и да не стрелят, но защитниците на Добрич отвръщат с огън, като така дават да се разбере, че са готови с живота си да бранят родината. Първите изстрели чува и мирното население на града, събрало се на молебен в храм „Св. Троица" и се стича да помага - носят вода за оръдията, които прегряват от постоянната стрелба, грижат се за ранените, помагат при пренасянето на боеприпаси в окопите. Защитниците на Добрич в рамките на два дни успяват да отбият две сериозни атаки на противника, но позициите на безстрашната българска армия отслабват. Генералите Стефан Тошев и Кантарджиев искат помощ. Преди още да дочака заповед от Генералния щаб на помощ на защитниците на Добрич идва ген. Иван Колев със своята конна дивизия. Те атакуват вражеските позиции във фланга. Това, както и крилатата вест, предавана от уста на уста – „Тутракан падна", окрилява бранителите
Румънските, сръбски и хърватски воини се предават, руските войници се бият до последно, но победата е удържана. Добрич е свободен. С аплодисменти, които по сила и мощност замениха взривовете на бойното поле, приключи възстановката на Добричката епопея. На бойното поле загиват 1053 български войници и офицери, а жертвите общо са над 3500 от всички армии. След победата добричлии погребват телата на всички войници без значение на тяхната народност и вяра в най-голямото Военно гробище в страната, което съществува и до днес. И днес на 7 септември признателните поколения поднасят венци и цветя в мемориалния комплекс, където един до друг почиват воини от България, Русия, Германия, Турция, Ручъния, Сърбия и Хърватия. За да стане по-реалистична битката на бойното поле бяха изстреляни 10 хиляди патрона и 200 питарди, имитиращи взризове. На бойното поле бяха разположени в двата лагера 4 оръдия и още толкова картечници.
След края на сражението и победата кметът на Добрич Йордан Йорданов поднесе поздравления към всички участници и им благодари, като връчи почетни грамоти на всеки един от клубовете, участвали в мащабната реконструкция. От своя страна ръководителят на добричкия клуб „460и Добрички пехотен полк" - д-р Добрин Добрев подари на Йорданов първия тип българска сабя била на въоръжение в българската армия по времето на Третото българско царство с пожеланието: „Вадете я при нужда, прибирайте я с чест". По традиция кметът откупи оръжието с монета. Домакините от добричкия клуб поднесоха благодарности на всички свои колеги. В знак на признателност за оказаната помощ д-р Добрев връчи орден и на контраадмирал Петев. Много от наблюдавалите възстановката на Добричката епопея си направиха снимки за спомен с участниците. Сред пожелалите да се снимат с войници от сръбската армия бяха и двама ветерани от Втората световна война. Пред „Стандарт" единият от тях – Йордан Георгиев от добричкото село Великово, сподели, че като участник във Втората световна война се е сражавал на фронта в България, Сърбия, Хърватия, Унгария и е стигнал чак до Австрия. Днес той е на 95 години.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
