Димитровград. Една от най-лиричните и красиви български песни "Черно и бяло", изпълнена някога от Георги Христов, стана хит отново след десетилетия, но не за да оглави музикална класация, а за да ознаменува безхаберието.
"За да засвири моето пиано, убит е слон, отсечен абанос...", се пееше в нея. В Димитровград преди месец клавишите от слонова кост на една от най-титулуваните марки рояли "Блютнер" бяха изтръгнати, а пианото разглобено на части. А "душата" му - резонаторът - изгорен.
Насеченият "Блютнер" може да възкръсне, е добрата новина от Димитровград. Лошата е, че ще са необходими около 50 000 лева. Това обясни най-добрият реставратор у нас маестро Петър Димитров. Оказва се, "раждането" на марков роял е много бавен и скъп процес. Има пиана на други брандове, на размер колкото разфасования "Блютнер", които могат да се купят за 20 000 лв. "Този обаче струва поне 100 000 лв., понеже немският музикален гигант има разработена собствена технология. Като при марковите цигулки, така и тези пиана са на практика вечни", обяснява маестрото. Частите им не могат да се купят от музикалния магазин. Дори ако пострада една струна на марковия роял, тя се поръчва единствено и само в завода в Германия. Направията на такъв инструмент - от гората до пръстите на пианиста, е дълго около 30 г. В това се е уверил лично маестро Димитров, докато е бил на нещо като специализация в заводите "Блютнер" преди години. Част от тънкостите на омайните инструменти знае от младият Крстиян Блютнер, който сега движи бизнеса и с когото поддържат приятелски отношения и до днес. Металната лира на роялите, която е от чугун, например след излизването и изваждането от калъпите,
седи в двора на фабриките 2,5 г., за да я вали дъжд
След това й трябва още 1 г. престой под навес, за да "отпусне напрежението". За резонатора пък, или както в музикалните среди го наричат "магаренцето", който улавя вибрациите на струните, е необходимо чамово дърво, и то не какво да е, а отглеждано при неблагоприятни условия. "Това е много интересен детайл, всъщност това е душата на инструмента. При разглобения роял в Димитровград него го няма. Вероятно е отишъл някъде за подпалки, защото на пръв поглед не е нищо особено, за лаика изглежда като една непотребна дъска. "Вандалите, които са го похабили, въобще не са осъзнавали колко години са натрупани в това парче дърво", ядосва се специалистът. Най-подходящите дървета за направата на качествения резонатор обикновено са смърчовете. Но от 10 000 дървета 1 е подходящо. Това е така, защото трудно се намират тези иглолистни с бавен растеж, което всъщност обяснява и термина "расло при неблагоприятни условия".
Нормално смърчът наддава на 1 линеен сантиметър, т.е. във вътрешността му се образуват до 1 до 2 концентрични кръга. Това пък означава, че дънерът нараства с около сантиметър на 2-3 г. За да се направи качествен резонатор, дънерът трябва да е с 5 до 7 концентрични кръга. Сиреч дървото трябва да е расло при неблагоприятните условия 3 пъти по-бавно. "Това и прави тези инструменти много скъпи", уточнява маестрото. В завода "Блютнер"
чамовите трупи отлежават 10 г. навън, за да съхнат
при естествени условия. След това влизат в помещения, но не сушилни, и продължават да съхнат още 2 г.. Чак тогава майсторите са на ход, за да излезе резонаторът наяве. Като любопитен факт от престоя си в "Блютнер", маестро Димитров разказва, че разхождайки се в "Първи цех" на завода, където са основните производствени машини, на няколко от тях забелязва надпис "Произведено в България".
Съдейки по останките на "Блютнер"-а в Димитровград, инструментът е бил в доста добро състояние, преди да бъде раздробен, признава Димитров. Била е необходима сравнително малка инвестиция за направата на счупените му крака. Но дори и в това си състояние, ако е бил изваден на търг, инструментът
със сигурност щял да хване цена от 8-9000 лв.
Заради огромната сума за реставрацията му сега обаче, според маестро Димитров, по-реалистичен е вариантът той да стане "донор" за други рояли на марката. А такива имало много в България, купени още по соцвремената. Маестро Димитров разказва, че е откривал скъп "Блютнер" в порутено читалище на село, който струвал стотици пъти повече от самата сграда.
Качват го и на дирижабъл
Марката Bluthner носи името на основателя на заводите Юлиус Блютнер. Фирмата води началото си от Лайпциг, Германия, където младият предприемач я ситуира през 1853 г. с думите: "Ще направя нов вид големи пиана и рояли от немския и английския дизайн и след това ще ги продам". Първият роял с марката е произведен 1 г. по-късно. Инструментът бил купен от канцлера на Лайпциг. Юлиус патентова механиката на роялите си през 1856 г. През 1872 г. той прави революция в музиката с поставянето на уникална четвърта струна - Аликвота. Струната започва да звучи не от натискане на клавиш, а в резонанс на звука на останалите три струни до нея. През 1864 г. прави завода за производство на фортепиано.
На 20-ата година след основаването й във фабриката на Блютнер работят близо 800 майстори. В 1867 г. роялите им получават Гран при на международното изложение в Париж. Огромен фурор "Блютнер" прави през 1935 г., когато конструират изключително олекотен алуминиев роял за дирижабъла "Хинденбург". Пианото участва в първия концерт в облаците. Изпълнението е предавано чрез радиостанция в целия свят.
През 1943 г. фабриката "Блютнер" е напълно разрушена при бомбардировките на Германия. Едва след войната производството е възстановено.
Днес компанията водят внуците на основателя Кнут и Кристиан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
