Развитие на ІТ-сектора, привличане на стратегически инвеститори в индустриална зона "Загоре" и скок в образованието. Това е формулата за демографско бъдеще на Стара Загора, един от трите въглищни региона, на които предстои голяма икономическа и социална трансформация.
ВИЖ ОЩЕ: Демографското бъдеще на Стара Загора! IT град с култура и туризъм
ВИЖ ОЩЕ: Радостин Танев пред СТАНДАРТ: Стратегически инвеститори влизат в Стара Загора
Новият модел бе очертан по време на форума "Демография, дигитализация, образование", организиран от "Стандарт" в Града на липите съвместно с общината. Конференцията е част от голямата национална кампания на медията ни "ДА! На българската икономика". Това е третата дискусия, посветена на демографското бъдеще на регионите, след националния форум в София на 30 май и конференцията в Етрополе на 4 септември 2024 г.
ВИЖ ОЩЕ: Славка Бозукова с формула за демографско бъдеще в Стара Загора
Новите възможности
Трансформацията, която ви очаква през годините е голяма. Това ще създаде много трудности и препятствия, но дава и големи възможности, ако правилно се планират, ако има обединени усилия между централна и местна власт, подчерта издателят и главен редактор на "Стандарт" Славка Бозукова, която бе модератор на дискусията.
ВИЖ ОЩЕ: Меморандум за демографското бъдеще на България и 20 предложения влизат в парламента
Тя посочи две основни направления за развитие.
Първото са стратегически инвеститори за новото индустриално начало.
Второто - търсене на разнообразни източници за стимулиране на малкия и среден бизнес, в това число с развитието на Бранд Загоре, с тласък на културно-историческия, балнео, спа, приключенски, фестивален, винен и конферентен туризъм, обясни Славка Бозукова.
ВИЖ ОЩЕ: Форумът на "Стандарт"! Бойко Таков зарадва 300 компании с добра новина
Най-голямата частна болница в града
Превръщане на Стара Загора в ІТ-град с акцент върху културата и туризма е амбицията на общината, стана ясно от изказването на зам.-кмета Радостин Танев. За да останат младите хора в града, той трябва да има качествено образование и модерно здравеопазване. Не случайно в Града на липите започва строежът на най-голямата частна болница у нас.
ВИЖ ОЩЕ: На форума на "Стандарт"! Голяма новина от МОН за дуалното обучение
Стара Загора има нова професионална гимназия по компютърни науки и математически анализи. Тя подготвя специалисти в ІТ-сферата. Преди 4 години в Тракийския университет пък са били открити нови ІТ-специалности. Така привличаме младежи и от други градове, каза Танев. И допълни: „В Стара Загора образованието върви ръка за ръка с бизнеса. И в гимназията, и в университета представители на бизнеса преподават на децата и на младите хора".
Високи доходи и подкрепа за младите семейства
Градът ни може да привлича млади хора и работна ръка, заяви още Радостин Танев. Той посочи, че в момента старозагорци са заети основно в индустрията и имат най-високите заплати в областта.
Имаме различни програми за подкрепа за млади семейства. При раждане на дете даваме финансов стимул, подпомагаме инвитро процедурите, съобщи още зам.-кметът. Стара Загора е единственият град у нас, който в колаборация с ЕК е изготвил стратегия за перспектива на региона в следващите години.
Решенията не са в помощи и обезщетения
Решенията за демографско бъдеще на региона и на страната не са помощи и обезщетения. Те винаги ще са в размер, който не може да мотивира младите семейства да имат деца, подчерта заместник-министър на труда и социалната политика Румяна Петкова.
За да се съживят регионите, трябва да се развива инфраструктурата - транспортна, здравна, образователна, социална, категорична бе тя.
Индивидуален план за всеки старозагорец, който работи във въглищната индустрия, но му предстои да бъде засегнат от трансформацията на сектора, гарантира социалното министерство чрез експертите си в областта.
Високи заплати или чист въздух? Какво задържа хората у нас
Това бе големият въпрос, поставен на форума в Стара Загора.
ВИЖ ОЩЕ: Красимир Вълчев: Високите заплати – първа стъпка за демографско развитие
Високодоходните работни места са първата и най-важна стъпка за демографското бъдеще не само на Стара Загора, но и на цяла България, заяви бившият министър на образованието Красимир Вълчев, сега председател на ресорната парламентарна комисия.
Има много места с хубави детски градини и училища, в които няма високодоходни работни места. Но там, където ги има, демографската тенденция се обръща, хората остават, каза депутатът от ГЕРБ.
Той съобщи и цифрата, при която демографската тенденция се обръща. Това става, когато работната заплата в дадено населено място стигне 70% от общоевропейските доходи. Сега средно у нас процентът е 64.
IT-секторът задържа хората в по-малките населени места. Но индустрията с висока добавена стойност е тази, която създава високодоходни работни места. Затова основната мярка за демографско бъдеще е привличането на инвеститори, подчерта Красимир Вълчев.
Високите доходи не са ключовият проблем, опонира му Калоян Паргов, председател на Стратегическия институт за национални политици и идеи.
ВИЖ ОЩЕ: Калоян Паргов развенча голям мит за демографията
Изследване на СИНПИ съвместно с НСИ по повод на миграцията установи, че доходите са чак на 4 място в критериите на хората дали да останат в дадено населено място у нас или не. На първо са природата и климатът, следват традициите, особено в по-малките градчета, на трето място са хората, с които живеем, техният характер, каза Паргов и съобщи, че спокойствието и сигурността са друг водещ критерий, на който българите държат особено силно.
Конкуренцията с изкуствения интелект
Една от големите теми на форума бе конкуренцията на работната сила с изкуствения интелект.
Има много професии, които могат да бъдат повлияни от изкуствения интелект, но той никога няма да замени емпатията, работата в екип, творческият заряд. Изкуственият интелект е неприложим при изисквания за физическа сръчност и творческо мислене, а също така и в земеделието, сигурността, противопожарното дело, категорична бе зам.-министър Румяна Петкова.
ВИЖ ОЩЕ: Фондът на фондовете с голяма новина за бизнеса. Нови 200 милиона
Той няма да може да замени и хората без квалификация, които имат професии, изискващи физически труд, допълни тя.
Автоматизацията, която променяше пазара на труда, сега не влияе в така степен.
Днес изкуственият интелект създава риск за професиите с умствен труд. Но въпреки това само 4 процента от жените и 2 % от мъжете са засегнати от навлизането на изкуствения интелект на пазара на труда, каза Румяна Петкова.
Образование през целия живот
Промените на пазара на труда ще се случват все по-бързо. Трябва да приемем мисълта за образование през целия живот, каза Петкова.
Инвестициите в човешкия капитал са най-доброто решение, категорична бе тя.
Социалното министерство е убедено в необходимостта от адаптиране на учебните програми в средното и висшето образование, за да отговарят подготвените специалисти на очакванията на работодателите.
Така оптимистичният сценарий за демографското бъдеще на България предвижда по-малко хора с висше образование да заемат работни позиции, предназначени за кадри с по-ниска квалификация.
Хуманитарни, а не точни науки
Изключително интересен поглед върху образованието даде Красимир Вълчев. Противно на повечето мнения у нас, той бе категоричен: децата трябва да бъдат по-добре подготвени на хуманитарно, отколкото на дигитално ниво.
Три пъти днешните деца ще сменят професиите си до края на своя живот, като всяка следваща, ще е коренно различна, каза бившият министър на образованието.
Затова според него колкото по-солидна хуманитарна основа имат децата, толкова по-добре ще се вписват в работната среда с изкуствен интелект. Хората ще допълват хуманитарните умения, които изкуственият интелект няма, каза Вълчев.
И даде съвет на родителите: "На малките деца трябва да скрием екраните. Едно от най-важните умения днес е концентрацията. За да ги подготвим за дигиталния свят, трябва да им скрием екраните, парадоксално, но факт".
Всички учебни планове и програми трябва да са интердисциплинарни, защото професиите на бъдещето ще изискват по-широка подготовка. Не по-специализирани, а по комплексни умения трябва да имат децата. Нужна е по-тясна връзка между техническите и хуманитарни специалности, заяви още Вълчев.
Според него парадигмата на съвременното образование се обръща. Ако доскоро тя бе триъгълник с остър връх на специализация, сега вече е трапец, чиято горна страна предполага много и най-разнопосочни умения.
Дуално обучение във висшето образование
Започна да се променя визията на професионалното обучение, заяви началникът на кабинета на министъра на образованието Наталия Михалевска. МОН смята, че дуалното обучение не е достатъчно развито и приобщено.
Затова и промените в закона, които направихме са доста по-гъвкави, осигуряващи по-добри условия, изтъкна Михалевска.
Тази година за първи път стартира проект за дуално обучение във висшите училища. То е свързано с 20 часа работа седмично, като фирмите плащат таксите на студентите, но те имат възможност и да работят.
МОН финансира младежки центрове в цялата страна, които са важни за развитието на младото поколение.
Ние се стремим да направим по-дългосрочни умения с включването в образователната система. Ние сме изправни пред революционна система след пандемията, вече учениците е трудно да бъдат мотивирани да учат, каза началникът на кабинета на министър Галин Цоков.
Започнахме да мислим за приобщаване за работа с изкуствен интелект. Искаме да развием уменията за дигитализация, иновации, но и междуличностните умения, каза още тя.
Връзката образование - бизнес
Приложението на връзката образование - бизнес в практиката разказа Владимир Чучумишев, ръководител на направление „Образование и квалификация“ в "Арсенал" - Казанлък. Отговаря за образованието, квалификация и кариерно развитие в оръжейницата. Той е и общински съветник в Града на розите.
В "Арсенал сме пионери в дуалното образование. От 2015 до ден днешен сме с ангажимент към 30-50 ученика, които се обучават при нас, каза Чучумишев.
Държавата трябва да преразгледа отношението си за подпомагане на фирмите, които участват в дуалното обучение, каза бизнесменът. И обясни, че компаниите не искат да влязат в дуалното обучение, защото техните ангажименти са само да дават, нямат гаранция, че нещо ще получат.
За 7 години през фирмата са минали над 200 ученика, но процентът, който сме успели да мотивираме е едва 10. Това означава, че подготвяме хора за други предприятия и други региони. Държавата чак миналата година прецени да плаща здравните осигуровки на тези ученици, защото дотогава ние плащахме, допълни Чучумишев.
Арсенал подпомага колеж в Казанлък за технологията на машиностроенето. По инициатива на компанията се акредитира специалност в ТУ Габрово – магистърска програма за автоматизирани системи. Първата група е изцяло арсеналска, каза Чучумишев.
Добри новини за стотици компании
Ще подкрепим 300 компании с индивидуална помощ, заяви Бойко Таков, изпълнителен директор на Изпълнителна агенция за малки и средни предприятия. Ние работим добре със старозагорския бизнес. Изпълняваме доста пилотни програми, като една такава е ваучерната система за дигитализация. Предвиждаме такъв проект и за Северна България, съобщи още Таков.
От този месец предстоят още 200 милиона лева да се възложат от възстановени средства, които ще започнат да достигат до крайния получател чрез фонда за градско развитие, активна програма за развитие на човешките ресурси, съобщи Росен Йорданов, заместник-ръководител “Дългови финансови инструменти” във Фонд "Мениджър на финансовите инструменти в България".
Инструменти са подкрепа на предприятията, които изпитват затруднения да си осигурят финансиране, проекти са внедряване на дигитализацията.
Другият финансов инструмент, които планираме, е по програма за образованието, за който вече подписахме споразумение. По тази програма има възможности за дялови инструменти, бюджетът е за 32 милиона. Целта е да се подпомогне стартирането на собствен бизнес и предприемачески дейности. Една от целите е да се осигури финансиране за подпомагане за бърз преход от учебните заведения към заетостта, каза още Йорданов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
