Непознатото богатство на България! Първият европейски фермер

Врачанското село Оходен пази тайни на 8000 години

Непознатото богатство на България! Първият европейски фермер | StandartNews.com

На 25 км от Враца тихо кротува село Оходен. Малкото негови млади жители пътуват сутрин до града на работа, а останалите – повечето пенсионери, гледат на живота по-спокойно. Орат малки ниви и ровят земята в градините, хранят по някоя кокошка и агне, чакат децата да се върнат от града и Европата.

През последните години всяко лято селото се оживява. Идват археолози, които ровят земята във „Валога”, откриват странни неща и ги обясняват. Някои от находките са стигнали до Европа за изследване. Историци от Враца са измислили и фестивал, наречен „Слънцето на Тодорка”. По време на дните му, селцето отново оживява. Идват хора от Враца и страната, за да се потопят в атмосферата на един отдавна отминал свят.

Днес в Оходен живеят 240 души, други 80 – временно. Имат нужда от асфалтирани улици, нова здравна служба, мост над Скът по пътя към гробищния парк. Общината във Враца удовлетворява исканията им, но по едно-две на година. Местните си мечтаят за времето, когато в Оходен ще идват не само археолози и историци, но и туристи от страната и чужбина.

Защото има какво да видят – красива природа и исторически дадености. Сега обаче те са малко познати на широката публика, за тях знаят само учените-историци.

Оказва се, че живот в Оходен е имало и преди 8000 години. Това установяват разкопките, започнати през 2002 година. Техен ръководител е археологът Георги Ганецовски, директор на регионалния исторически музей във Враца. Оттогава всяко лято се правят разкопки и се откриват нови неща. Сред интересните са скелетите от времето на неолита.

Първият, открит през 2004 година, е на млада жена, погребана в необичайна ембрионална поза в овална гробна яма. До нея са открити гробни дарове от натрошена керамика, кремъчни оръдия и жертвена храна. По-късно е установено, че е погребана в сакрално съоръжение през началния период от възникване на селището. Пренесена е в зала „Предистория” на музея във Враца и е кръстена е Тодорка. Защо – никой не знае. 

Археолозите установяват, че жената е починала на 25 – 30 години, била е висока 153 см и здрави зъби. Кътниците й са изтрити от дъвчене на корени и кожа.  На един от зъбите има кариес. 

След Тодорка са открити и три мъжки скелета, единият е детски. В третия гроб мъжът е положен изпънат по гръб с глава на север. Те са от втория период на обитаване на селището. Предполага се, че единият от мъжките скелети е на ловец, защото е открит на 2 м от олтар, украсен с еленови рога. На рогата е направен радиовъглероден анализ, който установява давността им. Оказва се, че рогата са от 6500 години преди Христа.

Живелите на мястото на Оходен хора по онова време са се ориентирали по слънцето кога е най-подходящото време за сеитба и прибиране на реколтата. Те са били носители на първата земеделска култура в България. За това се съди по открити глинени дискове – символи на слънчевия диск. Те нямат свой аналог в света.

Младежи разказват непознатото богатство на България

Програма на спортното министерство дава нова перспектива за непрекъснато обучение

С непознатото богатство на България се срещат млади хора от 15 до 29 години в едноименния проект на фондация "Грижа за културното наследство" по Националната програма за изпълнение на младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025 г.). Тя се реализира от Министерството на младежта и спорта.

Голямата й цел е да предпази младите хора от вредни зависимости, давайки им нова перспектива за спорт, туризъм, здравословен начин на живот и непрекъснато обучение. В рамките на проекта "Непознатото богатство на България" ще бъде проведено неформално обучение на млади хора, ще бъде издаден и сборник, който представя малко познати обекти от културно-историческото и природно наследство на страната ни. Той ще бъде съставен с активното участие на младите хора, включили се в обучението. На финала ще бъде организиран и младежки фестивал.

Новата програма за младите хора от 15 до 29 години, стартирана от Министерството на младежта и спорта, се финансира със средства по чл. 10а от Закона за хазарта.

Според него организаторите на хазартни игри са длъжни да правят годишни вноски за социално отговорно поведение за всеки издаден лиценз.

Приходите от годишни вноски постъпват по бюджета на Националната агенция за приходите и се предоставят чрез трансфер по бюджета на Министерството на младежта и спорта. По бюджета на Министерството на младежта и спорта се предвиждат и разходват средства за финансиране на одобрени проекти за младежки дейности.

Предложените дейности на Програмата са насочени изцяло в полза на младите хора на  възраст от 15 до 29  г. без ограничение на  пол, етническа принадлежност, социално-икономическо положение и други характеристики. Програмата цели насърчаване  на тяхното активно включване, инициативност,  информираност, неформално образование и  обучение, учене през целия живот, иновативност, творчество, солидарност и  съпричастност.


 

 

 

 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай