Волейболистът на ЦСКА Георги Сеганов е сред номинираните в "Спортните чудеса" на България в категорията "Млад шампион до 23 години" в анкетата на вестник "Стандарт". Разпределителят даде интервю за БЛИЦ, в което говори за себе си, разказвайки как се е насочил точно към волейбола, въпреки че баща му е държал да стане плувец.
Роденият на 10.06.1993 година в Разлог Жоро се завърна преди дни в България, след като с още двама волейболисти бяха на лагер в Тренто. Суеверният Сеганов мечтае един ден да жъне успехи с националния отбор на България и да бъде състезател на италианския гранд, който е воден от Радостин Стойчев.
Жоро разказа доста любопитна случка от миналата година в Русия, в която е замесен и Владо Николов.
- Жоро, стартирахте с победно 3:0 срещу Тетевен Волей. Доволен ли си от играта си за ЦСКА в първия мач от новото първенство?
- Най-радостното е, че победихме. Доволен съм от отборната игра. Важното е, че ЦСКА печели. Имаше напрежение, но това е нормално като за първи мач. А и има нови нови момчета в отбора. Справиха се добре, но това е лично мое мнение. Най-важното е треньорът да е доволен.
- На 22 години си, а вече може да бъдеш считан като един от най-опитните в ЦСКА, така ли е?
- За разпределител съм малък, но вече имам 4 години като титуляр в мъжкия отбор на ЦСКА. Да, наистина съм сред опитните в отбора.
- Как се насочи към волейбола и какво си спомняш от първия ден в ЦСКА?
- Аз съм от 7-годишен в София. Когато бях малък, семейството ми се мести от Разлог в столицата. Дойдохме да живеем в София. В началото се бях насочил към други спортове, а не към волейбола. Баща ми, който е бивш спортист, беше плувец, искаше и аз да се захвана сериозно с плуването. То обаче ми беше скучно и реших да тренирам водна топка, понеже ми беше по-интересно, но не чак толкова. Пробвах също така баскетбол и футбол, след което се захванах с волейбола. Легендата на ЦСКА Стефан Христов ме забеляза и ме привлече в клуба. Той беше първият ми треньор. Бях на 13 години, когато започнах в ЦСКА, юноша съм на клуба.
- Отказвал ли си на други отбори заради ЦСКА?
- Да, вече няколко пъти. Когато дойде оферта, казвам на Сашо Попов. Винаги съм бил лоялен към ЦСКА.
- Странно е, че отхвърляш предложения, след като се знае за трудностите при "армейците" заради липсата на финанси.
- Трудно е наистина. Сашо Попов и екипът му, както и феновете на ЦСКА, правят страшно много, за да имаме отбор и да се състезаваме. Не само в ЦСКА е неприятна ситуацията, в "Левски" е същото. И те играят с юноши. Пари няма, нямаме и заплати.
- Не получаваш ли заплата в ЦСКА?
- Получавал съм, но преди време. Няма как да се плаща редовно, всички знаем каква е ситуацията. Дават ни някакви пари през два-три месеца. Няма кой да ни плаща. Въпреки това във всеки мач сме мотивирани да дадем най-доброто от себе си и да побеждаваме. Излизаме и играем за публиката. Аз и съотборниците ми желаем да се развиваме. А и никой не ни кара насила да влизаме в залата.
- Сашо Попов как успява да ви мотивира?
- Всички сме млади момчета и се борим да покажем потенциала, който имаме. Всеки, който е в залата, е мотивиран. Макар и без пари. Виждаме каква голяма подкрепа имаме от страна на феновете. Събират пари, преди сезона оправиха дюшемето в залата, много сме им благодарни. Надявам се да продължат да ни вярват, да ни подкрепят все така и да помагат с каквото могат.
- Отхвърлил си оферти от други клубове, кое би те накарало да напуснеш ЦСКА?
- Сега не мисля по тази тема, но може би, ако пристигне добра оферта от чужбина, ще я приема. В момента съм концентриран изцяло върху представянето си в ЦСКА. Искам да продължа да се развивам.
- Дни преди старта на Суперлигата се завърна от Италия, където тренира с Тренто. Разкажи малко повече.
- Аз и още две момчета бяхме месец и половина в Тренто. Единият е съотборникът ми в ЦСКА Яни Георгиев, а другият - Мартин Мечкаров от Тетевен Волей. Първо ни тренираше Радостин Стойчев, след което помощникът му, тъй като Стойчев дойде в България, за да гледа Европейското в "Арена Армеец".
- Играхте ли в контролни мачове на Тренто?
- Не, понеже повечето състезатели на Тренто бяха в националните си отбори за Европейското. Групата на трениращите беше малка - от 8 до 12 човека. Всеки ден провеждахме занимания.
- Как ти се видя базата на Тренто?
- О, нещо страхотно е. Убедих се, че изостаме със светлинни години от тях, В Тренто са много напред. Базата е уникална, дори имат възстановителен център за всички процедури в самата зала - нещо, за което в България не се вижда.
- Как се работи под ръководството на Радостин Стойчев?
- Отличен треньор и професионалист. Той постоянно ни държеше под напрежение. Дори на тренировките иска да има напрежение и прави така, че да се създава атмосфера все едно играеш официален мач.
- Какво ви каза и има ли шанс някой от вас да подпише договор с Тренто?
- Съобщи ни, че е много доволен от нас. Аз и момчетата се влагахме в тренировките и дано сме го впечатлили. А дали ще ни вземе за постоянно - мен или някой друг, това не знам. Нищо не каза. Знаем, че той ще продължи да следи представянето ни. От нас си зависи дали ще заслужим договор с Тренто. Не отричам, че това ми е мечта. Едва ли има волейболист, който би отхвърлил предложение на велик клуб, какъвто е Тренто. Българите са на почти в града, който е 104-хиляден. Убедих се в това. Матей Казийски е на почит в Тренто, въпреки че вече играе в Япония. Още говорят за него и се изказват ласкаво. Наричат го Императора. Радостин Стойчев, Казийски, а сега и Цветан Соколов са героите на Тренто.
- Вече беше част от състава на мъжкия национален отбор, кога пак ще те видим в тима?
- В разширения състав съм на Пламен Константинов. Вече трета година попадам в мъжкия национален отбор. Миналото лято записах мачове в Световната лига. Много е трудно да пробиеш в мъжкия национален отбор, няма какво да се заблуждаваме. Още повече, че има доста по-опитни разпределите от мен - Андрей Жеков, Георги Братоев, както и Любомир Агонцев, които бяха част от състава за Европейското.
- Има ли шанс да бъдеш повикан за предстоящата през януари олимпийска квалификация в Берлин?
- Едва ли, мисля, че няма да бъда сред повиканите, но търпеливо изчаквам своя шанс.
- Какви успехи имаш до момента?
- С младежките национални отбори имам записани участия на Европейско (4-то място), на Световното до 23 години в Бразилия станахме четвърти преди 2 години.
- Успя ли да гледаш някой от мачовете в "Арена Армеец"?
- Присъствах само за третото място, тъй като часове преди това се върнах от Италия. Имахме много голям шанс и реална възможност да играем финал пред родна публика и да вземем медал. Съжалявам, че така се получи, но важното е, че отборът обедини цяла България. Това говори много. Дано през 2018-а бъдем домакин на Световното, за което кандидатстваме. Сега обаче по-важното е да се класираме на Олимпиадата в Рио. Много е трудно, дано успеем.
- Можеш ли да разкажеш някоя интересна случка, свързана с волейбола?
- О, веднага ви казвам най-интересното, което съм преживял до момента. Случката се разигра миналата година в Русия, където гостувахме за Световната лига. За малко щях да изпусна полета обратно към България. Владо Николов беше тийм мениджър. Каза ми, че ще излетим половин час по-късно, тъй като имаше някакво забавяне. После обаче е имало нова промяна, но аз бях със слушалките на ушите и слушах музика, което ми е попречило да чуя какво ни съобщават. Въобще не съм разбрал, че трябва да се качвам на самолета. И най-интересното е, че това се случва точно на рождения ми ден - 10 юни. В моя телефон нямах вкаран номера на Владо Николов. Виждам, че ми звъни непознат български телефон, на няколко пъти отказвам, тъй като все пак съм в Русия. После получавам есемес с текст: "Къде си?", и отговарям: "В Русия съм, в Русия съм!". Владо Николов си е помислил, че се шегувам с него, но аз откъде да знам, че точно той ме търси и трябва да се качвам на самолета. Е, важното е, че все пак успях да се кача, макар и само десетина минути преди да излетим към България. После всички бъзикаха Владо Николов заради отговора ми "В Русия съм, в Русия съм!".
- Тренирал си сред големи имена във волейбола, кой от тях ти е помогнал най-много за развитието ти?
- Радвам се, че имах честта да тренирам около две години с играчи като Евгени Иванов - Пушката, Теди Салпаров и други. Винаги около Теди имаше шеги, закачки, вицове и мога да кажа само добри думи за него, страхотен човек е. Всиките са ми помагали много. На мен лично, може би най-много внимание ми е обърнал Ники Иванов, защото както знаете той играеше на моя пост - разпределител. Постоянно ми даваше насоки, показвал ми е някои тънкости в играта. Определено съм научил доста от него. Също така съм се учил от Ивайло Стефанов и Христо Цветанов.
- След като си се занимавал и с футбол, може би следиш и тази игра. На кой отбор симпатизираш?
- ЦСКА и Манчестър Юнайтед. В момента обаче не следя особено българския футбол, тъй като ЦСКА не е в "А" група. През миналия сезон гледах няколко мача на живо. Целият отбор ходихме на "Армията", но във "В" група не съм ги гледал. Повече се интересувам от представянето на Манчестър Юнайтед. Когато имам възможност, гледам мачове от английското първенство. Чакам поводи за радост на "червените дяволи".
- В кампанията "Спортните чудеса на България" си описан като "Мистър Суеверие". Много ли си суеверен наистина?
- Да, винаги правя едни и същи неща преди мач. Наистина съм много суеверен. Като стъпвам на игрището винаги се кръстя. Често ходя на църква.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
