Не им върви на депутатите. 30 години пият отровната енергия на римското и турското позорно гробище, лежащи под основите на сградата, която иначе носи името „Съединението прави силата”. Сега Отровното трио попарва надеждите им за съгласие и в новата сграда на пл. „Батенберг”. Вместо тържествено освещаване и менче светена вода да измият и последните сажди от позора на някогашния палеж на бившия партиен дом, Бабикян и компания му умни и красиви протестъри се готвят да посрещнат депутатите с отровен пърформанс – Велико народно въстание.
Колко ще е велико, при положение, че с изключение на въстанието на Асен и Петър, и на Априлското, всенародните бунтове у нас са преврати с героични имена, предстои да видим утре. Факт е обаче, че 2 септември е натоварен с толкова много очаквания, че каквото и да се случи на жълтите павета, всички ще са разочаровани.
Какво е разпределението по бойните линии:
Бойко Борисов е подозрително самоуверен за човек, под чиито прозорци фенове на Отровното трио, пенсионирани полковници и ошамарени олигарси се канят да съберат целия въстанически рекзивит от черешовото топче до крайслера „Аврора”. Докато Красимир Каракачанов му поставят ултиматум, премиерът чати във Фейсбук, където уверява, че ще намери парафите за внасяне на проекта. Ако ли не – „предстои много работа”. Какво означава това – оставка и избори или всичко по старому, политическите гадатели още не са произнесли. Без много зор, Борисов измести фокуса от жълтите към новите плочки на площада във Видин, където сърба кафе, а после свойски качи в джипката си местното острие на Слави Трифонов - Росица Кирова. Макар шоуменът на секундата да уволни Кирова от партията си, посланието на Борисов бе ясно и дръзко: Вашите хора са мои.
Красимир Каракачанов играе силово - твърди, че ВМРО няма да подкрепи внасянето на проекта за нова конституция, ако неговото не стане. Нищо, че много добре знае, че в Европа никога няма да мине образователния ценз за гласуване. Но пък хитро обяснява, че промени в конституцията не съществуват в коалиционното споразумение, ерго – не са повод за оставка.
Валери Симеонов лукаво мълчи. А Веселин Марешки ловко тупа топката: от нас пък какво ли зависи…
Докато всички умни и красиви със или без пагон очакват президента да поеме ролята си на обединител, Радев се вживя в окопната война. Въпреки многобройните призиви за експертен кабинет, който да преведе страната през коронакризата, той се обърна към депутатите с искане да не приемат точно това. Обяви, че е готов със свой служебен кабинет, и със свой проект за конституцията. Само дето не бърза да обяви, че и готова партия има. И продължава да си настоява за две оставки – на Борисов и на Гешев. С ясното съзнание, че дори да получи първата, за втората има да чака. Но пък вече е ясно какво има в стиснатия му юмрук - първото топче от въстанието, което трябва да пукне с обръщението му в пленарна зала утре.
БСП се е вторачила в пъпа на Нинова. Червената дама редактира датата на очакването от втори на 12 септември и съсредоточи партията си върху вота за лидер. Мимоходом каза на социалистите да са на площада утре, но погледът й върху календара все по-често спира на датата на следващия пленум, свикан от нарочените за червени метежници.
Умните и красивите се прегрупираха. Прилепен към Радев и БСП, Христо Иванов рязко се скри зад кулисите, за да даде път на сцената на Атанас Атанасов. Той пък си пее любимата от младостта песен: ДПС „употребила” Костов, царя, Станишев. Ред сега било на Борисов.
А ДПС, от която всички срамежливо се държат на дистанция като стане дума за коалиции, пак се оказа, че трябва да вади горещите политически кестени. Движението каза не просто НЕ на ГЕРБ, а яко шамароса партията на Борисов с четири ценностни мотива за набързо скалъпения вариант за нова конституция. Всички погледи утре ще са насочени към програмната реч на Мустафа Карадайъ в очакване какъв е изхода от тупика, който от играчка с палатки, бесила и ковчези е на път да стане страшна плачка.
При така очертаното разположение на силите за 2 септември, варианти – бол, ама работещи - йок.
Независимо от събраните подписи, малко вероятно е Борисов да хвърли оставка утре. Особено ако на жълтите павета има не Велико въстание, а скромно възвание. Главно чрез звука „Ууу”.
На експертния кабинет проблема му е кой ще поеме отговорността, освен мандата. Всеки отрича всички останали. Знаковото извозване на г-жа Кирова във Видин показа, че Борисов вече не се тревожи толкова за служебния кабинет на Радев, колкото за вътрешнопартийните си ходове. Стигне ли се дотам, джипката ще бръмчи из страната, бабите ще се редят за снимки, ГЕРБерите ще превземат площадите с контрапротести. А Радев да се отправя в зимата – с кризата, бюджета, липсата на пари. И новото недоволство. Този път не на богатите, а на бедните, които няма да има с какво да платят сметките за ток и парно. И на всичките чиновници из министерства и ведомства, на които кабинетът на Борисов услужливо парафира 30-процентно увеличение, ама парламентът няма да го има, за да актуализира бюджета.
Всъщност големият проблем и голямото неизвестно в уравнението за властта е именно бюджетът. По това време минали години процедурата е почнала, макрорамката е очертана. Тази година обаче валят предложения за нова конституция, а не за сметки в хазната. Тишината по основния икономически закон е оглушителна, а през това време милиони си текат в продупчения от кризата бюджет, а светналата червената лампичка се неглижира с фоерверки в чест на стабилния кредитен рейтинг.
Преди втори септември има друга дата – първи, каза уж между другото Томислав Дончев онзи ден. Ако нещо съдбовно се е случило днес, не сме го разбрали. Видима е само рекордната температурна жега. А на политическия фронт, затишието е като пред битка - всички са строили редици, тупат топката и чакат другия да направи първата крачка.
И вкупом гледат към площада, твърдейки, че всичко зависи от това колко велико ще е въстанието и колко силно ще кипнат нравите ни балкански. Много по-вероятно е то да е точно по Брегович – пеем, пием, бием.
Уви, с Пуцай, куме, държава не се управлява.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
