Четвъртък,

Свободата е златна пишчица!

От: Любен Дилов син -
A
A
A
  • Писмо до един аполитичен младеж

Здрасти! Ще си говорим за избори! Аз, например съм избрал в погребалния ми костюм да сложат царевица. Искам да се получи една наистина запомняща се кремация... А после прахта – вече съм поръчал – да бъде разпръсната в мола. Така жените в моя живот ще идват да ме виждат поне веднъж седмично. Искам да започна разговора за изборите весело. И с една героично-комична годишнина. Боят пред „Кристал”. Може би не знаеш, но вече 30 години дишаме издишания въздух от непрежалимия Петър Слабаков. На 26 октомври 1989-а година едно ченге го удря в стомаха, изкарва му въздуха и го натоварват в бус. Милиционери насила раздигат масичките на скороучреденото движение „Екогласност”, което събира подписи на граждани срещу хидропроекта Рила-Места. Товарят активистите и ги закарват в Южния парк, където кметът Стефан Нинов  е определил да  бъде преместена акцията на природозащитниците. Успяват да счупят и един фотоапарат на чуждестранен журналист.  Волен Сидеров ляга на „Раковски” и почва да крещи. Той отдавна си я е набелязал тази улица...Него също го натоварват в буса. И Едвин Сугарев, Румен Данов и още куп смели хора – вярвам, че колегите журналисти ще припомнят всички! Има известна комичност във всичко това. Особено в героизирането й после, а и на фона на размаха и жертвите на протестните действия срещу комунизма в останалите страни от Източна Европа. Ние нямаме снайперисти на Секуритате като в Румъния, нямаме и Ян Палах като в Чехия. Имаме търкалящият се Волен и

останалият без въздух Петър Слабаков

И Слава Богу! Но това не прави въздуха, който дишаме днес по-малко ценен! Вероятно ти е писнало от избори. Може би харесваш онзи графит: "Ако от изборите зависешe нещо, щяха да ги забранят". Но нещата не са толкова прости...Ти всеки ден правиш избори - десетки и стотици. Без да го усещаш, всеки миг избираш какво да ядеш, по коя улица да минеш, какво да облечеш, с кого да се видиш, какво да четеш, гледаш или слушаш. Избираш какво да си купиш с не многото пари, които имаш. По твоите избори те приемат или отхвърлят останалите. Всъщност самият ти си изборите, които правиш. Те са лицетото ти. Изборът е смисълът на свободата. Всяка несвобода е на практика ограничаване на правото ти да избираш. На мен като ученик ми ограничаваха правото да избирам с какви дрехи да ходя на училище. Още много други избори ми бяха невъзможни – как да нося косата си, какво да слушам, какви филми да гледам, какво да ям (просто го нямаше), къде да пътувам... Затова беше редно да си отиде онази политика и управление, които ограничаваха изборите ни. Може би днес, често недоволни от лицата, които представляват демокрацията, сме позабравили онези времена. Даже някои изпитват носталгия към тях. Но в крайна сметка - тогава дори нямаше избор дали да отидеш на избори.

Бързо се свиква със свободата

И ако е трудно да се умре или страда за нея, не по-лесно е да се живее със свободата.
Неслучайно след всяка революция, след всяко голямо предоставяне на свобода на улицата, идват най-страшните диктатури. Уплашени от свободата си, хората бързат да я връчват на някой политик. Най-често - или на най-кресливия, или на онзи, който им обещава, че ще живеят чудесно, без да им струва нищо, или че ще ги "оправи" в някакъв къс срок. И обикновено наистина ги "оправя".
Но да не избираш,  означава да не си свободен. Сам да си отказваш това, за което много други са страдали. Разбира се, като знак на протест човек може да избере и да не избира, но с това не наказва другиго освен себе си. В крайна сметка - друг ще избере вместо теб...например баба ти!
Знам, че обичаш баба си, но би ли й позволил да избере дрехите, с които да излезеш, приятелите ти, заведенията, където ходиш, или  работата, която ще работиш? Мястото, където живееш, също е част от теб. Градът отвън често е това, което са гражданите му отвътре. Наистина ли изглеждат така душата и мислите ти?! Аз лично чувствам огромна разлика между това, което съм, и мястото, където живея.

Тази разлика ме убива

всеки ден по малко. Мисля, че не заслужавам това място. Или пък го заслужавам?! Може би точно това заслужаваме? Общината е мястото, където човек прекарва много по-голяма част от живота си, отколкото в държавата, например. Защото в общината се ражда, ходи на ясли и детска градина, на училище. Общински са поликлиниките, болниците, транспортът, парковете и градинките. В общината го хапят кучета по улицата, там му продават скапаната дрога - на него или на децата му. Улиците, по които върви, са общински. В общината се жени и омъжва, в общината вписват децата му... Общински са и гробищата накрая!  Сигурно съм пропуснал много неща, които се случват именно в общината, но най-важното  -  така или иначе ти плащаш за тях. Независимо дали имаш отношение. По-добре поръчвай музиката, щом си я платил. И най-важното - интересувай се какво става с твоята поръчка. Интересувай се кой ще я изпълнява! Как ще харчи парите ти, как ще се отчита за решенията си. Той го прави от твое име. От теб зависи много. Да изпратиш в управлението хора, които да те представляват. На тези местни избори се гласува за кметове и за съветници. Кметовете са шоуто в политиката.
Те са острието на цял комплекс от възгледи за живота в един град, които изложени в програмите и листите за съветници. Кандидатът за кмет събира качеството на своите намерения и личностите на хората, които го подкрепят. Той би следвало да ги олицетворява. За каквото и да ти говорят - улици, кучета, саниране на блокове, транспорт, образование и здравеопазване - знай, че става дума за две неща: за пари и за хората, които ще ги харчат. Затова най-важните гласове са за съветници.
Съветниците не са някакви смешковци, които съветват кметове. Те реално са твоите депутати в парламента на града. Те трябва да носят ясна отговорност за всичко, което се случва. Да контролират,

да бъдат силата

на твоето недоволство, твоето присъствие в местната власт. От теб наистина зависи много, защото на местни избори гласове не се губят, както на парламентарните. Всеки глас е представителство - повече гласове за дадена листа от съветници, повече представителство на хората, които мислят като теб.
Замислял ли си се: Кой ще спечели, ако ти не гласуваш? Ако си отвратен и не участваш, винаги печелят тези, от които си отвратен и са участвали. Отвратителните! Демокрацията не е отговор на въпроса накъде вървим. Тя е отговор на въпроса как вървим. Какъв е редът, по който живеем заедно, как вземаме решенията, кой кого слуша и пред кого се отчита. Когато не гласуваш, ти поставяш под съмнение целия този ред. Разбира се - това е твое право. Да поставяш под съмнение всичко. Това е правото на твоя избор. Но запомни едно - гласувайки, ти на първо място защитаваш правото си да правиш, или не правиш избор. Това е право, което всеки властник се стреми да ти ограничи -независимо дали е общински или държавен.  Ето, за мен, например, правото на Волен Сидеров да се търкаля или прави други безобразия по „Раковски” е свещено. Докато не нарушава правата на другите минувачи по „Раковски”. Дори това ми е достатъчно основание, за да гласувам.
Демокрацията не е най-бързият и най-лесен път. Но тя е пътят, при който има най-малко унижени и оскърбени, тя е пътят, при който всеки върви според силите и волята си, а обществото се грижи за изоставащите или неспособните да вървят. Колко точно да се грижи зависи също от теб, от твоя избор. Демокрацията е бавен, но весел и що-годе справедлив път. Ядосай се на това, което те дразни. Подкрепи онова, което те кара да се усмихваш. Направи го, защото после ще можеш да се сърдиш само на себе си...
И понеже аз гласувам  в София – има едно нещо в града, което за мен е символ на свободата. Много е малко. Почти незабележимо. Неизвестен майстор е позлатил пишчицата на един от амурите на фасадата на Народния театър. Това ангелче със златна пишка и лавров венец в ръка за мен е по-голям символ на свободата от всички гръмки думи и тежки паметници! Всеки път ходя на избори, за да съм сигурен, че ще продължава да го има! И благодаря на зам.кмета по културата Чобанов и на всички преди него, които го опазиха...
На Димитровден традиционно българите се разплащат с ратаите от лятната работа и цанят тези за зимната. Това е ден за разплата. Използвай го! Това е първият ден от останалите дни от твоя живот. Избери как ще го започнеш. Избери какво ще облечеш, къде ще ходиш вечерта, кой ще управлява града ти от твое име. Всичко това зависи от твоя избор. Избери да избираш! Това е най-важната свобода. Останалото е златна пишчица!

 

Коментари

Сортирай по: Новите първо

Валутни курсове

По курса на БНБ
Валута Лева (BGN) Обратен курс за 1 лев
CHF 1.70725 0.585737
GBP 2.24388 0.445657
USD 1.71204 0.584099
Виж всички