Поне 10 причини да милеем за "Стандарт"

Атакуват ни в разгара на абонаментната кампания, защото нямаме политически покровители и не сме ничия корпоративна собственост

СЛАВКА БОЗУКОВА

Спокойно, читатели!
Новината за смъртта на "Стандарт" е силно преувеличена. Перифразирайки думите на гениалния учител в занаята Марк Твен, казахме това и преди една година, когато поехме по нов път и от всекидневник станахме седмичник с информационна агенция. А конкуренцията злорадо не спираше да тръби: "Стандарт" спря.
12 месеца по-късно се налага да го повторим, защото група "доброжелатели" от прославената с колегиалността си журналистическа гилдия, цяла седмица отново кове ковчега на "Стандарт" с тезата, че имал проблеми с марката.
Всеки, който се занимава с бизнес, прави разлика между марка и продукт и знае, че т. нар. проблеми с марката са свързани с юридически процедури, от които не зависи излизането или не на "Стандарт".
Защо сме обект на поредната атака?
Може би и "доброжелателите", и конкурентите ни се дразнят от факта, че въпреки вещерските им заклинания преди година, "Стандарт" не само не престана да излиза, но и напук на всички успя да се утвърди като влиятелен, независим и обективен седмичник, който запази аудиторията си и дава всички гледни точки по горещите теми. Агенция "Стандарт" пък постигна 200% ръст и продължава да се развива.
Със сигурност вторачените в нас "приятели" се дразнят и от факта, че оцеляваме без политически покровители, че не сме ничия корпоративна собственост. Дали обаче те, разглезени от презокеански грантове и обществени поръчки за издателите им, биха се справили? Едва ли. Доказателството е в."Сега", който от 1 януари също става седмичник с агенция. Но за него умните и красивите не пишат: "Сега" хлопва кепенците...
Разбира се, конкурентите ни, чепкайки надълго и широко юридическата процедура, са наясно, че тя е без последствия за пазарното ни състояние. Но вероятно се надяват с хейта си да разклатят доверието на рекламодателите и търговските ни партньори, за да променят отношението си към нас в резултат на злобните публикации. Неслучайно те избуяха в пика на абонаментната кампания. Но се получи обратният ефект. Хората си искат "Стандарт". Поредното доказателство през годините, че съдбата на "Стандарт" винаги е зависела от читателите, а не от завистниците. Затова издаваме за наша собствена сметка словата и мненията. И не пестим нищо. Нито сме галеници на властта, нито сме платена опозиционна трибуна. Нито сме бухалка. Това ни прави свободни в сложните времена на зависимости.
Опитваме се да възприемаме България и света единствено чрез реалността. И я предаваме такава, каквото я виждаме и усещаме. Нито за миг не сме забравили, че стартирахме преди 27 години като вестника на промяната.
Черногледството никога не ни е било по сърце. Нито черният пиар.
Напротив - показваме добрия пример, ценим добрите хора. А те са наистина много - срещаме ги по цялата страна, когато обикаляхме с кампаниите си. Не сме вестникът нито на градската десница, нито на жълтите павета, а на мислещите българи, които откриваме и в големите градове, и в малките села. Много от тях стоят далеч от голямата политика, но са здраво стъпили на земята и пазят връзката с корените си. Преобразяват с таланта и труда си всеки ден родните места и намират поне 10 причини да останат в тях.
От тях черпим енергията си, те ни вдъхновяват и те са екологичният филтър на мислите ни.
Това са истинските хора, които много добре знаят, че интригата, злобата и завистта унищожават истината и човечността.
Затова нямаме никакво намерение да влизаме в безсмислени полемики с всички онези, които ползват силата на омразата, за да ни уязвят. Но им припомняме, че на тяхната съвест тежи състоянието на цялата ни гилдия.
Затова продължаваме напред. Имаме нашите поне десет причини да милеем за "Стандарт" и да го държим настрана от суетата и враждебността. И не сме сами.