Бившият председател на Столичния общински съвет Антоан Николов навърши 51 години на 21 ноември.
През 2003-а след разцеплението в СДС той загърби политиката. Сега мнозина го познават като предприемач и собственик на винарна „Магура“.
- Господин Николов, рожденият Ви ден сякаш неизменно съвпада с обществено-политически размирици- откривате ли прилики между събитията от последните дни и размирния ноември през Виденовата зима, когато Вие и Евгений Бакърджиев бяхте "отговорни за уличните протести" в София?
- Вярно е, че около празниците ми се случват разни политически събития - за съжаление, не всички от тях са хубави. След 30 години на преход да се стачкува срещу бедността, означава , че ние, политиците, не сме се справили. Но, ако трябва да бъда по-конкретен, няма много прилики между онези протести и сегашните. Първо, защото онези протести бяха по-многобройни. Второ – в тях имаше много повече идеи. Имаше вяра, бъдеще, перспективи. Водачите бяха ясни, целите бяха ясни –стабилна икономика, членство в ЕС и НАТО.
Начело на протестите бяха политици, а не яки момчета
В момента имаме нормално обществено недоволство, преди всичко социално, което обаче се яхва от хора, непоказващи лицата си. Нещо повече - посланията на някои от тях звучат анархистично, без дългосрочна идея за бъдещето.
Пряка демокрация – как? С референдум за цените на бензина ли?
Президентско управление? Защо? По смисъла на коя конституция?
- Всичко започна като протест срещу конкретен политик, а в момента сякаш се превръща в генерално недоволство от начина, по който живеем. Според вас на какво се дължи това?
- Както вече стана дума, има голямо разминаване между очакванията и надеждите на хората и реалния им начин на живот. Като към това се добави поредната глупост, казана от поредния глупав политик, който на всичко отгоре се забави с оставката си. И ето готова взривоапасна смес. Но нека не забравяме, че в крайна самите ние избираме тези политици.
- Не изпитвате ли разочарование, че автентичната десница, с която е свързана цялата ви политическа кариера, не просто не присъства в управлението, но сякаш изобщо отсъства от политическия диалог?
- Разбира се. Изпитвам не само разочарование, но и огорчение. И го изпитвам не само аз. Познавам редица умни и честни хора, които са дали много време, усилия и емоции за изграждане на съвременното дясно, а сега са искрено разочаровани. Забелязва се очеизвадно
оттегляне на интелигентните и образовани хора от политиката. А това води до познатата ситуация – колкото повече са отвратените от политиката, толкова повече стават отвратителните в нея. В момента
имаме опозицонен популизъм, който се надвива с управляващи популисти
Нормално е нормалните хора да се чувстват не на място в тази среда. Но те трябва да се завърнат на сцената, ако искат децата им да имат бъдеще тук.
- Да не би да е стратегия на БСП и ГЕРБ да върнат политиката ни към познатия двупартиен модел? Не би ли следвало именно СДС и многото му производни да са основният опонент на левицата?
- Често казано, двуполюсният политически модел е нелоша политическа практика. В повечето развити европейски и световни демокрации той е факт. При нас за съжаление се положиха големи усилия той да бъде разбит и подменен с неясен многопартиен и безотговорен политически модел. Днес в България има над 200 политически партии. А в управляващото мнозинство са коалиция върху коалиция. Разбира се, БСП има своята роля за постигане на този ефект. За да се стигне дотук, големи усилия хвърлиха и определени олигарси, свързани с БСП и със структурите на Държавна сигурност, които и до днес владеят задкулисието в българската политика. В момента и Бойко Борисов е тяхна жертва.
- Как виждате бъдещето на СДС, ДСБ... Изобщо има ли го? Как ще коментирате определението „жълтопаветна десница“?
- „Жълтопаветна десница“ е чудесно определение, което характеризира ДСБ и „Да, България“. Това са остатъците от онова голямо и силно СДС, което Иван Костов методично и целенасочено унищожи. Шансът на последните да играят важна роля в българския политически живот намалява с всеки изминат ден, с всеки пореден глупав вътрешен скандал. Що се отнася до СДС - такъв, какъвто е останал към момента, той е изправен пред драматичен избор: да продължи да бъде “съпридружна организация“ на някоя от по-големите партии или чрез смели и ясни действия, стъпвайки на своята история и на личности да се опита
да се върне в политическата игра като обединител на всички родили се от него десни партии
- Излязохте от някогашната десница – със Стефан Софиянски, Евгений Бакърджиев, Богомил Бонев - сякаш огорчени от отношението на собствените ви съпартийци към вас? Заслужено ли беше, как си го обяснявате?
- Неслучайно призовавам за връщане на силните фигури на СДС обратно в играта. Разбира се, далеч нямам предвид само изброените. Имаше толкова много добри политици в СДС, които си тръгнаха обидени и до ден днешен си задават въпроса кому беше нужно унищожаването на тази силна дясна партия. Има още едно предизвикателство - и то е променената обществено-икономическа и политическа обстановка в света и в България. Всички виждаме, че съвременният свят ежедневно ни подлага на сериозни предизвикателства, които изискват бързи, адекватни и национално-отговорни политически решения. Между другото, ако СДС успее да се върне достойно на политическата сцена, то той е най-естественият партньор на ГЕРБ. Крайно време е Борисов да разбере, че всичките му добри намерения и планове за развитие на България стават жертва на коалиционните му партньори. Време е да издигнем критериите за коалиционната култура до норми за политическо поведение.
- Занимавате се с разнообразни бизнеси - строителство, винарство, финансови услуги... Как коментирате бизнес-климата в България в момента?
- За 30 години работа по създаване на пазарна икономика и стопанство бизнес климатът определено не е добър. Притесняват ме липсата на чуждестранни инвестиции, тоталната липса на кадри – особено в северозападна България, където проблемът е направо драматичен. Притесняват ме стотиците лицензионни режими, на които са подложени дребният и среден бизнес. В определени сфери се забелязва тотален монопол на тесен кръг от фирми. Притесняват ме дори работодателските организации, които вместо да работят по решаването на изброените по-горе проблеми, се занимават с обслужването на няколко български олигарха, с
правенето на скъпи, пищни и ненужни коктейли за самонаграждаване
Участието им в политиката се свежда до заплахи за изваждане на подчинените им работници на улицата. Ако продължа, ще стане много тъжно.
- Какво е мнението ви за пренията около мащабните ремонти в София?
- Припомням, че последната година от нашия мандат, 2003-а, Столична община разполагаше с бюджет от 500 милиона лева, като това включваше и строителството на метрото, улиците и т.н. В момента градът разполага с над милиард и половина бюджет. За съжаление, крайният резултат от големите инвестиции не е добър. Трудно ми е да си обясня защо се получава така?! Строи се грозно, качеството е безобразно – булевардите „Витоша“ и „Цариградско шосе“ след основен ремонт се ремонтираха още три пъти. По-пресен пример е булевард „ Дондуков“ – край на ремонта, на другия ден пак ремонт. Метрото – как може да тече при всеки дъжд? Сега какво се случва с „Граф Игнатиев“?! Да припомня, че когато аз бях общинар, с тогавашните финансови възможности бяха направени два булеварда - „Тодор Александров“ и пробива на „Иван Гешов“. С онези скромни бюджети! Вижте как изглеждат! За 18 години няма втори ремонт. Значи може да се строи качествено. И още – чистотата на града. Общият ни бюджет тогава беше около 30-35 милиона лева годишно, включително и снегопочистването. Сега е три пъти по-голям, а София не е три пъти по-голяма. За жалост не е станала и три пъти по-чиста! Крайно време е Бойко Борисов и тук да се намеси, за да има ред в столицата. Още две големи “престъпления“ се извършиха в града - застрояването на Витошката яка с блокове и разрешаване на построяване на молове в централната част на столицата. Последното ще има трайно негативно въздействие върху транспортно-комуникациионните връзки в целия град. Моловете убиха дребния и средния бизнес в кварталите.
-Остра тема в момента е въздухът в София. Вие сте кореняк, от Бояна, и в момента живеете там, където мнозина се отопляват с твърдо гориво. Смятате ли, че то е основният причинител на замърсяване с фини прахови частици? По ваше време в общината стоеше ли този въпрос?
- Проблемът със замърсяване на въздуха в големите съвременни градове е факт. Неизбежно го свързвам и с другите теми, които обсъждаме. Най-вече със стандарта на живот на българина . За съжаление, той е беден - затова кара коли, които замърсяват, отоплява се по начин, който замърсява въздуха. Следователно е необходима цялостна идея за развитие на държавата. Иначе сме щедри на обещания преди изборите. Патриотите обещаха минимална пенсия 300 лева. Няма. Повишението на пенсиите с 5% годишно не води до повишаване на стандарта на живот на пенсионерите. Недостойно е цяло поколение на прехода да живее при тези условия с 300 лева, че и с по-малко. Ако отворим и темата за „безплатното „здравеопазване“, ще стигнем до социално напрежение в обществото.
- Примирихте ли се с презастрояването в Бояна? Нямате ли си силно местно лоби?
- За съжаление, цялата яка на Витоша се презастрои. Това касае не само Бояна, но и всички селища в планината. Това е още една груба грешка на управляващите през последните три мандата. Смесването на къщи и високи 5-6 етажни блокове е извън всякакви евпопейски норми и правила, макар и формално законът да е спазен. Нещо повече - добре известно е, че под яката на Витоша селищата са без канализация. Така че използвам случая да призова лавния архитект на София: „Спрете строителството на блокове във Витоша“. Питам се къде са „Зелените“? Защо си мълчат или тях ги интересува само да се противопоставят на високобюджетни проекти. Каня кметицата на София да дойде лятото и да се поразходи около планинските рекички, които минават през Бояна и Драгалевци и да усети на какво миришат те. Естественото е София да се развива на север, на запад и на изток. Там е по-слънчево, по-лесно се строи, по-удобно в комуникативно отношение и не спира планинския въздух към София. И това става с регулация, с различна общинска политика за различните райони. Например: да намалим таксата смет и данък сгради за нови обекти в северната част на града за някакъв период от време. Да видите дали няма да има ефект.
Георги Петров
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
