ПЪТЯТ КЪМ УСПЕХА
През последните три десетилетия в България бизнес започнаха десетки хиляди фирми. Някои просъществуваха известно време и изчезнаха, но други преживяха хиперинфлация и кризи и продължават да се развиват успешно. В същото време някои "национални" спортове, които направиха България известна по света, залиняха и потънаха в забвение, докато други продължават да развяват най-високо родния трибагреник над почетната стълбичка. Каква е тайната за успеха за едните и другите? Това ще се опитаме да разберем от представители на успешни компании и спортове. Ще потърсим и причините за творческото дълголетие на обществено известни личности. Ще поднесем всички тях пред читателите на "Стандарт" в интервюта под рубриката "Пътят към успеха". Днес представяме Симона Пейчева, световна и европейска шампионка по художествена гимнастика, сега водеща на тв предаване и собственик на спортен клуб по художествена гимнастика "Сиви спорт“.
- Г-жо Пейчева, как живеете след приключването на Вашата известна спортна кариера преди точно 10 години?
- Истината е, че през последните 2-3 години на състезателната си кариера бях категорична, че свърша ли с гимнастиката - никога няма да се върна отново на подиума.
- Толкова ли беше тежко?
- Не става въпрос само за тежко във физически или психически смисъл, а за едно насъбрало се през годините напрежение. И става така, че човек си е поставил някаква крайна цел, както при мене се случи - олимпиадата в Пекин, и просто иска да приключи и да изхвърли вън от себе си цялото това напрежение. При мен махането от залата през първите, може би 3-4 месеца, доведоха до едно пречистване, след което в един момент вече започна толкова много да ми липсва, че просто не можех да си представя живота далече от гимнастиката. Може би ми е трябвала една почивка, която знам, че си я давам самата аз, а не треньорът и федерацията, след която има срок за връщане и т.н.
- Явно вече Ви е била омръзнала тази постоянна зависимост от някого и от нещо?
- Да, когато човек психически е под постоянния натиска на много "трябва", наредени едно след друго, наистина живее в постоянно напрежение, за да е в кондиция. А когато тези бариери паднат, желанието да се върнеш отново като че ли се проявява дори още по-силно. При мене обаче така се случи, че по-малко от месец, след като прекратих състезателната си кариера, забременях, и
9 месеца след като Алек се роди основах клуб
и се върнах да се занимавам като треньор. Пак по това време направих и първите си стъпки в журналистиката и започнах да участвам и в танцувални формати по телевизията. Така че се оказа, че аз, която исках да избягам от огромното напрежение, сама започнах едновременно толкова много неща, които да ми дават адреналина, на който бях свикнала. И така малко по малко си напаснах ангажиментите в клуба, в телевизията, в изявите и си ги наредих като приоритети.
- В клуба кое преобладава - отношението Ви като към бизнес или работата Ви като треньор?
- Абсолютно категорично - в гимнастиката бизнес няма! Тя никога не е била и едва ли някога ще стане комерсиален спорт. По-скоро смея да твърдя като човек, който толкова години, желание и усилия е дал на спорта и е стигнал до най-високите върхове, което няма как да стане, ако не го е правил от сърце, в един момент осъзнава, че не може ей така, с лека ръка, да зачеркне всичко това. Основах клуба и тренирам деца защото самата аз имам нужда това, което съм научила и изградила в себе си като спортист през своята кариера, да го предам на следващите поколения. А иначе често попадам на родители, които трудно успяват да платят месечната такса на децата си, искат отсрочка и пр. Така че художествената гимнастика не е спорт, който може да се съчетае с думата "бизнес". Освен това, знаете, в другите спортове тренират по 2-3 часа на ден, докато при нас е съвсем друго. Първо - децата влизат в залата на 3-4 годишна възраст, и второ, тренировките са между 8 и 12 часа на ден! Сам разбирате - да учиш едно толкова малко дете на дисциплина,
да издържа на болка и на натоварване по 10 часа на ден
е изключително непостижимо за останалите хора. Често дори и с родителите им имаме проблеми в това отношение, защото и те не го разбират.
- Как успявате, лично ли тренирате децата ?
- В днешно време, знаете, всичко е електроника и технологии и децата във всяка секунда живеят с телефоните и често ги мързи да се раздвижат. Когато бях малка децата се избираха за художествената гимнастика по ген - гледаха се дори родителите, по качества и пр., докато аз специално в моя клуб няма дете, което да съм върнала, въпреки че понякога идват и по-пухкавки дечица. Когато едно дете има желание, не трябва да бъде отблъснато.
Освен това смятам, че не всяко дете, което влезе в залата, задължително трябва да стане шампион. В крайна сметка спортът е и за здраве! А и в нашия спорт понякога точно от тези деца, от които не очакваш, излиза нещо много качествено.
За това съдя дори по себе си, тъй като до 13-годишна възраст ми казваха, че нямам шампионски заложби и че дори не съм за този спорт, тъй като съм по-ниска и пр.
- Навярно сте ги опровергали на инат?
- Да, инатът е страшно нещо! (Смее се.)
- Вие имате един клуб и не мислите да разширявате дейността си?
- Напротив, мисля, колкото и трудно да е това. В София водим тренировки на две места - в зала "Универсиада" и в мол "Парадайс". Отделно работя на място в шест детски градини - за родителите това е много удобно, тъй като не се налага да водят и взимат децата в неудобно или лошо време, голям трафик и пр.
Самата аз знам колко е трудно да стикова всичко човек - работа, ангажименти, деца, и да успява с всичко в тези големи задръствания. Именно затова всичко, което може да ми спести дори само няколко минути, за мене е огромно облекчение и го приемам веднага. Затова бих искала да разкажа с благодарност нещо, което наистина ми пести много време. В едно такова забързано ежедневие, в което
всеки тича нанякъде и се бори за секундата
а аз непрекъснато пътувам в чужбина, имам ангажименти с децата и пр., цялото това редене по опашки, попълване на платежни за внасяне или теглене на пари за клуба, а ние като спортен клуб работим и с бюджетни средства, адски много ме изнервяше. Всичкото това разнасяне на документи и печати, правене на копия и пр. направо ме убиваше, и то всеки месец - N на брой пъти. И тогава казах на един познат, който е наясно с банковата сфера: "Моля те, намери ми такава банка, с която през телефона да мога да тегля, плащам и всичко останало, в който и край на света да съм". Казах му и че искам банка със служители, на които когато и да се обадя, веднага да ми реагират. Примерно трябва спешно да се плати някой лагер на децата и пр. И този мой познат ме насочи към клона на Банка Пиреос в жк "Младост". Отидох там, запознаха ме с управителската му г-жа Нина Стефанова, казах й какво искам и за голяма моя изненада, тя откликна на всичките ми желания. Така и до ден днешен каквото и да стане - аз съм спокойна по отношения на онлайн банкирането! Неотдавна покрай всичките си многобройни пътувания бях забравила да платя таксата за участие на децата от клуба в държавното състезание. Влизам на тв предаване и получавам съобщение от мейла на федерацията: "До края на работния ден трябва да преведете парите, в противен случай вашият клуб няма да участва...!" И аз, вече със слушалки и с микрофон за водене на предаване, просто си взех телефона, като от бързане дори си блокирах сметката, обадих се на г-жа Стефанова, помолих да ми я отблокират и си преведох парите. И всичкото това - точно за 5 минути! Така че мога с огромна благодарност да заявя, че откакто ползвам онлайн услугите на Банка Пиреос - вече нямам никакви банкови проблеми. Докато в предишната си банка трябваше да ходя в офиса, да подписвам маса документи, за което губех страшно много изключително ценно време!
- Какви са перспективите за развитие на художествената гимнастика у нас? Вижда се, че за разлика от други спортове, в които България беше на и дори над световното равнище, като вдигането на тежести например, вашият спорт все още ни радва със спечелени медали.
- Истината е, че ние сме един от малкото спортове с традиции, които през последните години не предадохме славата на България. Вярно е, че имаше някакъв спад в ансамбъла ни при смяната на поколенията между 2008-а и 2013-а, но след това наистина се радваме на възраждането на този спорт у нас, защото не само, че сме сред световния елит, но специално ансамбълът ни дори печели и златните медали.
Така че перспективите пред нас са светли!
- Защо не избрахте като други ваши колежки да тренирате деца в чужбина, знаете, че наши треньорки създадоха цели школи в страни като Италия, Испания и др., а останахте у нас?
- Аз също много пътувам в чужбина, за да тренирам чуждестранни гимнастички. Въпросът е, че аз съм избрала този начин - да пътувам, да правя нови съчетания и хореографии за конкретни състезателки и да ги тренирам за определено време, примерно 2-3 седмици или месец, а не да живея постоянно в чужбина. Просто чувствам, че не бих могла да живея по-дълго време в чужбина. Освен това съм свикнала на изключително динамичен начин на живот, който единствено тук, в България го намирам! Може да звучи комично, но е абсолютно вярно! Дори когато тренирам състезателки в чужбина и съм в залата там по 10-12 часа - аз просто си почивам. Докато у нас аз съм свикнала винаги да правя по няколко неща наведнъж, да тичам. Не се чувствам добре, когато правя само едно нещо - трябва да правя няколко неща!
- Явно някакъв нов вид супер активна почивка!
- Да. Освен това журналистиката ми е втората сбъдната мечта, така че не искам да се разделям и с работата си в телевизията, където също се чувствам в свои води, просто отлично!
Белчо Цанев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
