Очакванията, че Европа ще получи нов източник на природен газ от Източното Средиземноморие, през последните години са високи. Мнозина смятат още, че перспективата към страните от региона да потекат несметни богатства ще ги направи и по-отстъпчиви за преодоляването на десетилетното разделение в Кипър въпреки нарасналото напрежение между двете общности на острова за разпределението на потенциалните приходи. Събитията през изминалата година не дават еднозначен отговор, но говорят за натрупване на потенциал, който е възможно в обозримо бъдеще да катализира процесите в региона.
През изминалата година спорът за границите на изключителните икономически зони /ИИЗ/ в Източното Средиземноморие все по-силно определяше отношенията между Турция, от една страна, и Кипър и Гърция, от друга. Тези несъгласия не са отскоро, но интересът към подводните природни ресурси в региона се засили през 2009 г. след няколко открития на значителни залежи на природен газ. Първо беше открито находището „Тамар“ в израелската зона с около 320 млн. кубически метра доказани и вероятни запаси. Следващата година, отново в израелската зона, беше открито още по-голямото находище „Левиатан“ със запаси от 600 млн. куб. м. В кипърската зона беше установено находището „Афродита“ със запаси от 130 млн. куб. м.
А най-голямото откритие дойде през 2015 г. в египетската зона, където находището „Зор“ съдържа гигантските предполагаеми запаси от 850 млн. куб. м. природен газ. Тези открития, съчетани с нарасналия интерес на Европейския съюз да диверсифицира източниците си на природен газ, доведоха до надпревара в проучвателните сондажи и изостриха противоречията, главно на Турция с Кипър и Гърция.
През февруари т.г. с концесия от кипърското правителство сондажен кораб на италианския енергиен гигант ЕНИ отплава за проучвания в блок 3 на кипърската ИИЗ. Сондажите обаче бяха осуетени от турски военни кораби. Проучванията бяха смятани за „генерална репетиция“ за бъдещите действия и за тест за решимостта на Турция да защити претенциите си. Но турската „победа“ през февруари не се оказа окончателна и през ноември американската „Ексън Мобил“ започна проучвания в блок 10 на кипърската ИИЗ, като в този случай турските възражения останаха само словесни. През същия месец консорциум на ЕНИ и на френската ТОТАЛ внесе оферта за концесия върху блок 7 на кипърската зона.
Същевременно ЕНИ заявява, че въпреки турската съпротива не се отказва от правата си и върху блок 3, където е инвестирала сериозни суми в проучвания. Плановете на Кипър, Гърция и Израел за добив и пренос на въглеводороди достигнаха връхната си точка през годината с постигнатата в края на ноември принципна договореност между трите страни и Италия за изграждането на Източносредиземноморския газопровод, който до 2025 г. трябва да доставя 20 млн. куб. м. газ годишно от източносредиземноморския басейн през Крит и континентална Гърция към Италия. Друг вероятен пазар на природния газ е проектът за терминал за втечнен газ в гръцкия град Александруполис, откъдето доставките ще се насочат и към Югоизточна и Централна Европа, включително и България.
На търсенето на газ с концесия от кипърското правителство Турция отговори със свои собствени проучвания. През ноември турският сеизмологичен кораб „Барбарос“ навлезе в кипърската ИИЗ. Доближаването на кораба по-рано през октомври до гръцкия континентален шелф, според информациите, предизвика изпращането на гръцки военен кораб и кратка конфронтация с кораби на турските ВМС. В края на октомври сондажни работи край Анталия започна и новопостроеният кораб „Фатих“. Проучвателни сондажи започнаха през ноември и край турската провинция Мерсин. Начинанията на всички страни бяха придружени със съответните предупреждения от ответната страна. Особено категорични бяха думите на турския президент Реджеп Тайип Ердоган през ноември, който определи поведението на Гърция и Кипър като „безразсъдно“ и предупреди, че едностранните им действия „представляват заплаха и риск преди всичко за тях самите“.
ПРОТИВОРЕЧИЯТА
Според Конвенцията на ООН за морското право суверенните страни имат право на ИИЗ от 200 морски мили от бреговете си, а когато това не е възможно, разграничаването им става по линията, равно отдалечена от брега на двете държави.
Исторически създадените реалности в Източното Средиземноморие оставят Турция със сравнително малка ИИЗ. Турските брегове са „засенчени“ от Кипър и от острови под гръцки суверенитет и по логиката на Конвенцията на ООН за морското право, в която Анкара не участва, Турция би разполагала само с една тясна ивица и два неголеми триъгълника море в региона. От една страна претенциите на Анкара за ИИЗ в Източното Средиземноморие се основават на позицията й, че островите, включително островна държава като Кипър, не би трябвало да имат право на ИИЗ. По тази логика турските претенции обхващат почти цялата ИИЗ на Кипър и значителна част от гръцката ИИЗ източно и южно от Родос и Крит и южно от малкия остров Кастелоризо, който се намира непосредствено пред турския бряг между Родос и Кипър и създава голяма зона за гръцки претенции.
За да спечели съюзници, Турция използва обстоятелството, че нейното тълкуване предоставя по-големи морски пространства на Либия и Египет, а дори и на Израел и Ливан. Поне засега Египет, Израел и Ливан, които имат спогодби за разграничаване на икономическите си зони с Кипър и Гърция, не дават признак, че възприемат турската позиция. Напротив, в региона бяха създадени тристранни формати за интензивни контакти на най-високо равнище между Гърция, Кипър и Израел и между Гърция, Кипър и Египет, резултатите от които говорят за тясно сътрудничество между тях в плановете им да експлоатират ресурсите от въглеводороди в съответните ИИЗ. Докато от една страна Турция фактически отрича правото на Кипър да има собствена ИИЗ, от друга страна турски и севернокипърски официални представители многократно се противопоставят на кипърските проучвания с аргумента, че природните ресурси на Кипър трябва да бъдат справедливо разделени между двете общности на острова – гръцката и турската.
Същевременно признатата само от Анкара Севернокипърска турска република е дала още преди години концесии за проучвания за въглеводороди на турската държавна петролна компания TPAO в кипърската ИИЗ. По този начин Турция заема донякъде противоречива позиция, като от една страна отрича правото на Кипър на ИИЗ, а от друга – фактически го признава по отношение на северната част на острова и на бъдещата обединена държава.
ПЕРСПЕКТИВИТЕ
Наскоро германският „Франкфуртер рундшау“ коментира, че вместо да използва находищата като инструмент за сближаване с Турция, Никозия чрез енергийния си съюз с Израел и Египет, както и чрез планирания Източносредиземноморски газопровод, засилва изолацията на Турция, а в резултат – и напрежението в региона. Изглежда, че и Турция не е далеч от тази гледна точка, доколкото многопластовата й и на моменти противоречива позиция вероятно говори, че с максималните си претенции Анкара по-скоро заема удобна позиция за бъдещи преговори. Критиката на германския вестник обаче може би не е напълно справедлива, доколкото все още остават твърде много неизвестни, за да започне истинският „пазарлък“. От една страна не е напълно ясно какъв е икономическият залог. От друга – предстои да се разбере дали природният газ ще бъде разменната монета в кипърския въпрос или обратното – кипърският въпрос в разпределението на газовите находища.
За да седнат на масата на преговорите, заинтересованите страни преди всичко биха искали да установят какъв точно е икономическият им интерес. До момента, въпреки обнадеждаващите резултати, повечето потенциални ресурси в кипърската ИИЗ са в процес на проучване. Дори и турските сондажи и сеизмични проучвания в региона имат за цел не само да „запазят“ определена зона, но и да установят действителния размер на находищата. Преди да се очертае цялостната картина, едва ли някоя от страните би започнала преговори, в които, образно казано, има риск „да купи котка в чувал“.
Друг въпрос, към който някои анализатори изразяват резерви, въпреки ентусиазма на участниците, са действителните икономически ползи от Източносредиземноморския газопровод. Тези дни в анализ за кипърския „Сайпръс мейл“ Чарлс Елинас от Глобалния енергиен център на Атлантическия съвет сравни този газопровод с неуспешния „Набуко“ и изрази съмнения дали цената на природния газ от него към средата на следващото десетилетие ще бъде конкурентна на европейския пазар при очаквания спад на цените заради развитието на възобновяемите енергийни източници, споразумението между ЕС и „Газпром“ от май т.г., предлагането на американски втечнен газ, конкуренцията на другите газопроводи в по-напреднал етап на изграждане, плановете на ЕНИ за добив от находището „Зор“ в египетската ИИЗ и т.н.
Очакванията за отстъпчивост в Никозия или в Анкара по кипърския въпрос с цел безпрепятствена експлоатация на газовите находища вадят от уравнението и интересите на Гърция. В момента гръцката и кипърската политика са тясно координирани по исторически, културни, етнически и икономически причини, но едно внезапно споразумение на гръцката и турската общност би оставило самата Гърция в известна изолация по отношение на турските претенции към нейната ИИЗ. Още повече, че евентуалната обединена кипърска държава ще бъде най-вероятно политически равноотдалечена от Атина и от Анкара. Едва ли Гърция с голямото си влияние и с ролята си на страна гарант в Кипър би допуснала кипърският въпрос да бъде просто някак решен с отстъпки на Никозия към Анкара в природните ресурси, без да бъде уреден общият спор в Източното Средиземноморие.
Накъде ще тръгнат компромисите и решенията в Източното Средиземноморие в немалка степен зависи и от ролята на САЩ. САЩ подкрепят, макар и предпазливо, позициите на Кипър по отношение на неговата ИИЗ, а в последните месеци се наблюдава незапомнена от десетилетия сърдечност в американско-гръцките отношения. Американски компании инвестират в корабостроенето на страната, а Вашингтон изразява интерес да разшири и военното си присъствие в Гърция и на други места, освен в съществуващата база в Суда на остров Крит. САЩ активно подкрепят и сътрудничеството между Гърция, Кипър, Израел, Египет и Йордания не само в икономиката, но и във военната област. Няма да е твърде пресилено, ако се каже, че топлотата в САЩ към това сътрудничество е правопропорционална на захлаждането на отношенията им с Турция и на елементите на сближение на Анкара с Москва. И ако Вашингтон насърчава регионалното енергийно сътрудничество, засега не личи да има желание да покани в тази компания и Турция.
Сред неизвестните остава и позицията на Русия. Москва традиционно признава суверенните права на Кипър и не е изразила подкрепа за турските претенции. От друга страна, Русия изглежда основният политически губещ от диверсификацията на доставките на природен газ за Европа. Същевременно руски компании също са изявили интерес към проучвателните сондажи в Източното Средиземноморие, включително в Кипър.
Ясно е, че възелът на интересите в региона е твърде сложен и динамично променящ се, за да бъде лесно развързан. Най-вероятно той някога ще бъде просто разсечен с взаимни компромиси и като страничен ефект е възможно да бъде разсечен и възелът на кипърския въпрос. Но за да стане това, трябва да има достатъчен икономически интерес или политически натиск. На този етап силата на този натиск все още не е достигнала до точката, която ще предизвика разкъсването на възлите и разрешаването на споровете.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
