Светла Несторова, председател на Асоциацията на застрахователите в България
Темата с обезщетенията на близките на пострадалите при катастрофи очевидно достигна много висок емоционален градус в последните дни. И това доведе до новото предложение на управляващите - да няма лимити за обезщетенията на най-близките - родители, деца, съпруг/а/. Личното ми убеждение е, че популизмът, емоциите винаги са били лош съветник, но разбирам каква огромна роля могат да изиграят при едно публично говорене. Фактът, че все пак ще има лимити за обезщетенията на по-широкия кръг лица, за които ВКС постанови, наистина означава, че този проблем ще бъде законово адресиран. И това е много хубаво. Стига, разбира се, законодателите да намерят правилните текстове и формулировки и натрупаните в последните 2-5 г. дела по давност да бъдат покрити от това решение.
Липсата на лимити за най-близкия кръг близки обаче води след себе си друга беда. Изкривената съдебна практика, която от една страна ерозира застраховането, а от друга - утвърждава порочни практики, очевидно ще продължи. Този проблем се отлага във времето за момента, в който ще бъде създадена и разработена въпросната методика за обезщетенията.
Ние не сме обсъждали лимити на обезщетенията за близките, а само за един елемент от тях – за претърпените болки и старадания. Защото те са неоценими, неустановими, но по някаква перверзна причина са основният начин да се плащат обезщетения в нашата държава в момента. В Европа също има лимити за болки и страдания, само в малка част от страните няма, например в Гърция. В европейските държави обезщетенията по "Гражданска отговорност" се изплащат въз основа на реално загубения доход, реално извършената медцински дейност и т.н. - т.е. въз основа на реално установимите имуществени щети.
И точно това се надяваме да започне да урежда тази прословута методика.
Ще дам един пример, за да стане ясно колко абсурдна е ситуацията в България. В момента, ако човек загине на масата на лекаря например, у нас сумата на имуществените и неимущствените обезщетения по закон е от 30 до 90 хил. лв. общо за всички наследници. При нас по "Гражданска отговорност" имуществените вреди въобще ги няма, а неимуществените - болките и страданията, са единственият начин, по който се обезщетяват близките на пострадалите. И в крайна сметка се получват безумни разминавания, огромни несъответствия. Ние трябва да го решим този проблем не само заради застраховането, а най-вече заради принципа на справедливостта. А в застраховането има и още един много простичък факт, от който следват много неприятни неща. Трябва да има съотвествие между реално настъпилите икономически последствия, застрахователното събитие и обезщетението, което се изплаща. Това принципно съотвествие потъпче ли се, следват изкривявания, зловещи практики, опасни за хората. Ние вече сме свидетели на това.
Ние, застрахователите, пледираме за създаването на методика за обезщетенията от 15 г. Много се надявам днешните законодатели да запишат, че такава методика трябва да се създаде. И
в този процес трябва да участват широк кръг специалисти
- съдии, адвокати, лекари, експерти от министерствата на правосъдието и на труда и социалната политика, КФН, застрахователи. Методиката трябва да посочва начините, по които се установяват размерите на вредите и да постановява как това се случва. Например, ако е загинал човек, който е носел доход, как ще се доказва този доход. Или как ще се изчислява колко би струвало отглеждането на деца, когато родителите им вече не могат да се грижат за тях.
А по отношение на болките и страданията като елемент от обезщетяването, там трябва наистина да има лимит. Вече казах, че няма как те да бъда реално установени и измерени.
На мен ми се струва, че темата с "Гражданската отговорност" съвпадна с едни други процеси в българското общество. Не знам дали е случайно или закономерно, но съм категорична, че застрахователите нямаме отношение към ескалирането на протестите. За да излезе целият застрахователен сектор и да каже "Има проблем...", смятайте до каква точка на нетърпимост са стигнали нещата. Нашата реакция е продиктувана от това, което се случва вътре в сектора. Темите, коите ние поставяме на масата, не са нови нито за политиците, нито за обществото. Няма медия, в която да не сме ги афиширали, няма политическа сила, с която да не сме ги дискутирали.
Направих един експеримент преди два дни: отворих на стената си във Фейсбук публична дискусия за системата "Бонус-малус", за да видя дали ще получа сериозни въпроси по отношение на методиката. До момента /б.р. сряда вечер/ не съм получила нито един въпрос, на който да няма сериозен професионален отговор. Аз не разбирам например патоса срещу това, че наказваме купувача на автомобили втора ръка. Ами не е наказан купувачът, ние наказваме продавача на този стар автомобил, че си е позволил да натрупа огромен "малус" върху колата си. Например,
когато шофьор извърши убийство с колата си, тя фактически става непродаваема
Това означава, че когато човек купува такъв автомобил, трябва два пъти да помисли дали да го вземе, защото върху него ще има двойни икономически последствия. Собственикът не може да се освободи просто така от този автомобил, ще трябва да си понесе "малуса", който е натрупал, ще трябва да си покрие всички щети, свързани с това. Според мен това е прекрасно. Ние за пръв път имаме шанса да въведем правило, което ще трябва да бъде спазвано. Що се отнася до натрупаните мънички малуси - там, където има малки произшествия, те ще бъдат вероятно част от договорянето между продавача и купувача. Но при всички случаи ще има прозрачност. Всеки гражданин ще може да влезе в Интернет и да види историята на колата, която се кани да купува: какъв е "малусът", който е натрупан, какво се е случвало с автомобила и т.н. В случая става дума за по-голяма публичност и за много по-сериозни правила, от които няма как да се избяга. И това е, което поражда определена съпротива. Какво искаме ние - да караме стари, потрошени коли ли? Да дишаме мръсния въздух? Да се крием от камерите заради безтоговорното си поведение на пътя? Да, президентът каза, че наказваме бедните, но в кръга на шегата, сега не ми е времето да критикувам държавния глава.
Но аз, като всички нормални хора, искам да дишам чист въздух. Искам чиста околна среда, в която да живея като майка на две деца, едното от които вече кара автомобил.
Искам като гражданин хората зад волана да спазват правилата за движение
И тези, които не ги спазват, трябва най-накрая да понесат някакви икономически последствия.
По отношение на прогнозите с колко ще се увеличи "Гражданската отговорност" догодина като застраховател мога да кажа следното: цената на "Гражданската отговорност" е въпрос на математика. Тя ще се движи нагоре, ако има нарастване на катастрофите, на загиналите хора и на присъдените от съда обезщетения. Цената на застраховката ще се движи надолу, ако пътно-транспортните произшествия намаляват, броят на загиналите - също, а оттам и размерът на обезщетенията е по-малък. На хората много им се иска цената на "Гражданската отговорност" да е политика и да може да се разпъва и свива като ластик. Но тя не е политика, а математика.
А колкото до струпалите се на главата ни наведнъж толкова протести за различни неща, много ми се иска и се надявам това да е израз на по-будно гражданско общество.
Записа Матей Бонев
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
