Комисията по конституционни въпроси отложи гласуването на текста за това кой може да бъде избиран и назначаван за служебен премиер от президента. Това стана ясно на заседание на Комисията по конституционните въпроси, която извънредно заседава днес.
"Служебните премиери ще се избират измежду председателя на Народното събрание, председателя на Върховния касационен съд, управителя или подуправител на Българската народна банка, председателя или заместник-председател на Сметната палата и омбудсмана или негов заместник. Ограничения в правомощията на служебното правителство могат да бъдат предвидени в закон", беше предложението.
Първоначалният проект предвиждаше по-стеснен кръг от лица, които да могат да стават служебни премиери. От първоначалния проект е премахната опцията това да е председателят на Конституционния съд.
Комисията прие предложението парламентът да не се разпуска при невъзможност за сформиране на кабинет. Народното събрание обаче ще се разпуска не с конституирането на новото, както първоначално предвиждаше проектът, а с произвеждането на изборите за него.
Министър на правосъдието Атанас Славов коментира становището на Върховния касационен съд, с което изрично възразяват председателят на ВКС да е едно от лицата, измежду които да може да се избира служебен премиер.
Славов каза, че приема аргументацията, че така по недопустим начин биха се смесили изпълнителна и съдебна власт.
По думите на министъра, всички останали лица се избират пряко от Народното събрание като единствено председателят на ВКС не е.
Нещо повече - председателят на ВКС ще председателства новия Висш съдебен съвет.
По думите му при хипотеза, в която председателят на ВКС се назначава за служебен министър-председател и в същото време по конституция да е длъжен да председателства ВСС и общото събрание, това ще бъде в противоречие.
"Тази редакция на текста не е била обект на преглед от страна на Венецианската комисия и се опасявам, че предложения текст би влязъл в колизия със стандарта на комисията", коментира още Славов.
Доц. Наталия Киселова посочи, че Сметната палата осъществява одит върху разходите на държавата и голяма част от дейностите на служебното правителство, може да бъде подлагано после на одит отново от Сметната палата, включително и финансирането на изборите.
Отново бе поставен и въпросът какво ще се случи, ако всички тези лица откажат да станат служебни премиери или ако са в конфликт на интереси.
Според проф. Румен Ненков по принцип не е добре да се ограничава президентът да избира между служебни премиери от списъци.
Председателят на комисията Радомир Чолаков се обяви против предложението българи с двойно гражданство, които са живели у нас през последните 18 месеца, да имат право да стават депутати. Той го определи като "купуване на котка в чувал".
Чолаков се мотивира, че изобщо не се знае колко са българите в чужбина. Той уточни, че може да направи предложение в преходните разпоредби да бъде записано, че текстът влиза в сила, едва като се разбере, колко са нашите сънародници зад граница.
Текстът бе подкрепен с 5 гласа "за" и 4 "против".
Предложението беше критикувано и от Обществения съвет към комисията.
Румен Ненков попита каква е целта на текста. Според него големият проблем не е с конфликта на интереси, а с конфликта на задължение. "Ако един министър е гражданин на друга държава и бъде извикан в запас, какво ще стане?", попита той.
Ненков обясни, че международните отношения били сложни и не се знаело кога нашата държава ще има проблемни отношения с друга държава. Той предложи, ако толкова се иска да се привлекат българите в чужбина, тогава да се напишело, щом някой бъде избран, да се откаже от другото гражданство.
Съдии, прокурори, магистрати нямат право да бъдат с двойно гражданство. Ако променим това за народни представители, ще последват въпроси защо за депутат може да бъде избран човек с двойно гражданство, а за магистрат - не. Готови ли сме да отваряме тази врата?", коментира доц. Наталия Киселова.
"Не бих заел категорична позиция по повод двойното гражданство. Разбирам тезата за суверинитета - това е класическа теза. Но нека си даваме сметка в реалността, в която живеем", коментира министър Славов.
По-широка ще е формулировката за текста за регулаторите: "Народното събрание спазва принципите на откритост, прозрачност, публичност и обоснованост при избора на членове на органи, които изцяло или частично се попълват от него, за да гарантира тяхната независимост. Решенията за избор се приемат с мнозинство две трети от всички народни представители, когато това е предвидено със закон", гласи новият вариант на текста.
Гласуваха го с 5 гласа "за", 3 "против" и един "въздържал се". Председателят на комисията Радомир Чолаков не гласува и обясни, че му трябва още малко време да помисли.
Н началото на дискусията председателят на комисията Радомир Чолаков (ГЕРБ) и Надежда Йорданова ("Продължаваме промяната-Демократична България") обобщиха, че дебатът е бил изключително полезен и вносителите са се вслушали в предложенията на експертите и институциите.
"Не по всички въпроси, но по важните, бяха постигнати консенсуси", обобщи Йорданова.
"Ние сме добронамерени и много дълго го обсъждахме. Аз мисля, че това са въпроси, които могат да бъдат решени с правилника на Народното събрание - за прозрачности, публичност и т.н. Хубаво е да има нещо като "кодекс" за еднотипна процедура за всички видове органи и да се знае как се избира - с номинации, с участие на граждански организации и т.н.", коментира Радомир Чолаков. По думите му, напоследък Народното събрание непрекъснато ограничава само себе си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
