Възможна е конституционна криза. Надявам се това да не се случи, но опасност има. Тя е в две посоки. Първата е свързана с номинациите на мистър-председател. Няма правен механизъм, който да задължава да се поеме този пост. Въпросът е на убеждения и на разговори. Това разкри пред бТВ проф. Пенчо Пенев - бивш министър на правосъдието и бивш конституционен съдия.
„Вторият въпрос обаче е по-важен. Там има двусмисленост в тълкуването. Това е новият член 99, който не поставя ясно въпроса за политическата отговорност, а централният въпрос при функционирането на служебното правителство е кой носи политическата отговорност за него и каква е политическата отговорност на самото правителство. Възможно са две тълкувания. За мен правилното е, че президентът трябва да отговаря политически за служебното правителство, но за да стане това той трябва да участва при съставянето на правителството, като то бъде съгласувано с него“, посочи проф. Пенев.
„Другото тълкуване е президентът да бъде само регистратор, но тогава откъде ще дойде неговата политическа отговорност. За да се ангажира отговорност, той би трябвало да участва. Трябва да се получи състав, на който той да има доверие“, допълни още той.
„В алинея 7 на член 99 се предвиди, че Народното събрание може със закон да ограничава дейността на служебното правителство. За мен този текст е противоконституционен. Първо има решение на КС от 1992 г. за правомощията на служебния кабинет и там изрично се обосновава тезата, че не могат да бъдат ограничавани правомощия на изпълнителната власт от законодателната власт със закон. Ако има таков ограничаване, то трябва да бъде на конституционно ниво и само от Велико народно събрание", коментира Пенев.
Риск от конституционна криза няма, смята обаче експертът и преподавател по конституционно право Орлин Колев. Разпоредбата на ал.3 на член 111 от Конституцията повелява, че правителството, което е в оставка ще прекрати своите правомощия до избора на ново редовно или назначаването на служебно. Във всички положения ще имаме правителство, което изключва възможността за конституционна криза, каза Колев пред Нова телевизия.
Той добави, че алинея 5 на член 99 възлага на президента две задължения. „Едното е по образуването на служебно правителство, другото задължение е да насрочи парламентарни избори в двумесечен срок”, уточни Колев.
Според него със сигурност ще има парламентарни избори, но не е сигурно, че ще има служебно правителство.
По думите му всички кандидати за премиер, според новостите в Конституцията, са изправени пред риск за несъвместимост. „За омбудсмана и заместник-омбудсмана съществува изискване да не заемат друга държавна длъжност. Така или иначе ще бъдем изправени пред обективна невъзможност за изключване на тази несъвместимост”, каза той.
„По отношение на несъвместимостта, най-чистата хипотеза е председателят на Народното събрание. Тогава няма несъвместимост, защото той ще прекъсне мандата си като народен представител, докато заема длъжността”, допълни Орлин Колев.
"Смущава ме лековатото отношение към целия процес. Виждате, че част от тези, които подкрепиха промените въпреки и деликатно започват да се дистанцират от тях с фразите "ами те каквото дадат, ние това приемаме. Хора, които трябва да се придържат стриктно към Конституцията, като че ли я прилагат, когато на тях не им пречи", заяви от своя страна конституционният съдия Янаки Стоилов.
"При връчването на първия мандат за първи път участваха хора, които не са от кръга на тези, които посочва Конституцията. Това не е някакъв годеж, в който освен младоженците трябва да бъдат и най-близките им роднини. След това кандидатът за премиер отива и връчва една папка, казвайки "ами тези хора по принцип би трябвало да са съгласни". После се оказа, че не са съгласни. Това не е някаква казарма, в която отиваш за две години и не можеш по собствено желание да излезеш", каза Стоилов в интервю за БНТ.
"През последните три-четири дни има някаква стабилизация. Това, което се говори общо взето се покрива с последващите действия, защото в предишния по-дълъг период това беше някакво надиграване между партньорите в коалицията, за да може всеки да извлече резултат, който смята за подходящ. Сега изглежда, че се отива към развръзка, към следващи избори", посочи той.
Янаки Стоилов коментира дали има достатъчно основания за избори 2 в 1 и дали е възможно такова съединяване. "Според мен има повече аргументи изборите да се проведат на една и съща дата. Не само заради това, че повечето партии в парламента изразиха такова предпочитание. А и защото виждаме все по-тясната връзка между европейската и националната тематика", посочи той.
Стоилов определи като проблем дали избори 2 в 1 са възможни. "Все още са възможни, ако в следващите десетина дена, бъдат извършени тези формални действия, защото това трябва да направи възможно датата 9 юни. Каквито и да са изборите е добре кандидатите в тези избори поне да знаят с какво се свързва в българската история датата 9 юни", смята Стоилов.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
