Културно-историческото наследство на Монтана като ресурс за развитието на региона. Това е главната тема на дискусията
„Бранд Монтана - нови модерни възможности за модерен и атрактивен регионален туристически продукт“, която "Стандарт" и общината организират в понеделник, 17 юни 2024 г.
Форумът е част от мащабната кампания "Бранд България", която медията ни провежда вече трета година.
Дискусията ще срещне на едно място представители на всички национални, областни и общински институции и реалния бизнес, ангажирани с развитието на община Монтана и областта като дестинация за СПА, културно-исторически и поклоннически туризъм.
Скоростният път София - Видин и цялата транспортна свързаност на Северозапада ще е във фокуса на дебатите. Участниците ще обсъждат още маршрутите за природен туризъм, подновяването на материалната база на хижите, най-дългият туристически поход в България, част от международен коридор Ком–Емине, който стартира на територията на област Монтана.
На дискусията ще бъдат представени възможностите за ски туризъм на връх Ком, за риболовен туризъм в язовир Огоста, както и необходимостта от подготвени кадри за развитие на балнеолечебния туризъм в курорта Вършец.
* Историческият музей в града пази рядка плоча с военна диплома
* Вилите на патрициите в Монтанензиум били с екстри, на които биха завидели днешните ВИП-персони
Крепост като каменна книга, написана преди 20 века, пази Монтана. Античният кастел се издига на хълма Калето, югозападно от града.
Укреплението е пазело от нашественици селищата в региона и пътя от Дунав през Стара планина към Бяло море. От крепостната кула погледът обхваща западните хребети на Балкана и плодородната равнина до река Дунав
Още тракийското племе трибали 4000 г. преди Хр. се установили тук, но крепостта се разраснала и придобила стратегическо значение в началото на новата ера, когато римляните завладели територията и изградили голям военен център. Те дали градски статут на селището и го нарекли Монтанензиум.
В подножието на Калето, при извора е култовото светилище.
Останки от мраморен храм и разположените около него статуи и оброчни плочки на Диана, Аполон, Хермес, Херакъл и Дионис сега са в Историческия музей и Лапидариума на областния град.
Между II и III в. градът преживял силен стопански и културен разцвет. Военни ветерани и аристократи изградили богати земеделски и животновъдни имения. Вилите на патрициите били с красива архитектура и екстри, на които биха завидели днешни ВИП-персони. В покоите на стопаните, които често ставали и сцени на многолюдни тържества и умопомрачителни гуляи, може да се разгледат дори останките от антични климатици.
Чрез сложна система от отвори под пода и в стените римляните зимно време вкарвали топъл въздух в сградите, а лете по същия път течението гонело жегите. За възхвала на подвизите на пълководците и за украса на домовете на управниците изработвал статуи и плочи скулпторът Сатурнин от Мала Азия.
Каменните страници, положени в музея и лапидариума на днешна Монтана, дават богата представа за живота край Огоста през онези векове. Сред откритията е и рядко срещана военна диплома на редови боец, издялана от камък. През 2010 г. екип, ръководен от д-р Гергана Кабакчиева от Археологическия институт и музей към БАН, откри в древната базилика надгробна плоча на богат римлянин – вероятно съдия или управител с изобразен върху нея тракийски конник, убиващ лъв.
Стените и сградите на планинската крепост били опожарени и сринати от нашествията на готите през VI – VII в. После по тези места се заселили славяните, а след тях и българите.
През 1971 г. крепостта „Монтана“ е обявена за археологически паметник от национално значение.
Край руините се зеленеят дърветата на лесопарк „Калето“ – 328 дка, засадени с дъб, бук, ясен и явор, под чиито сенки се разхождат жителите и гостите на града.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
