- Госпожо Янова, бяхте гост на дискусията на "Стандарт" за Северозапада , под надслов: "Бранд Монтана - нови модерни възможности за модерен и атрактивен регионален туристически продукт" с представители на местната, изпълнителната и законодателната власт, бизнеса и експерти. Кои са основните изводи от нея?
- Благодаря за поканата. Запознах се с интересни хора. Съжалявам само, че времето ни за общуване беше кратко. Дискусията беше доста полезна за мен като маркетингов специалист. Повече от 30 години съм работила в Института за маркетинг и изследвания. Като цяло обаче смятам, че нашата концепция за туризъм изостава от световните тенденции. Причината, според мен, е че все още сме вкопчени в модела от миналото. Продължаваме да разсъждаваме от позициите на някакви гарантирани пазари, на създаден отдавна в годините назад имидж. Много трудно се разработват нови продукти.
- Доколко вината за това е на държавата?
- Не може да се разчита, че така лелеяната държава ще свърши нашата работа. Туризмът е усилие на много хора, които работят в мрежа. И всеки от тях изгражда продукт, създава имидж. Ние би трябвало да се стремим към това, а държавата да създава условия. Разбира се, много от нещата, които се казаха за област Монтана - за инфраструктурата, за пътищата, са напълно основателни. Защото в крайна сметка, за да стигнеш до дадено място, ти трябва да имаш тази възможност. На срещата научих, че едни региони са рекламирани с държавни средства, докато други са пренебрегвани. Но трябва да си даваме сметка, че в съвременния свят се разчита много повече на работа в мрежи. Представата за туризъм вече е доста по-многолика. Самият потребител е много разнообразен. И ние трябва да търсим различните сегменти, в които всеки един от тях ще се огледа.
- Бихте ли дала пример за колективно действие?
- Апликациите, приложенията в съвременния свят се разработват с усилията на стотици, на хиляди хора. Една от интерактивните карти, които аз ползвам когато ходя из България, е чешка. В момента, в който станеш неин потребител, на първо място тя ти показва всички пътища на нашата територия, както и дори най-малките пътечки в гората. Ходейки например из Софийската света гора, всеки малък тесен път се отразява. Тя ти показва точно къде си, кой друм си хванал и къде ще отидеш. Интересното е, че още като влезеш да ползваш картата, веднага те питат дали искаш да им бъдеш сътрудник. Всеки един явно е доброволец в тази система.
- В какво по-точно се състои сътрудничеството?
- Очертаваш пътища, маркираш ги. Даваш информация за туристически обекти. Как пробиха RBNB - системата за отдаване под наем на частни домове? Как се случи това преди повече от 11 години? На базата на нарастване на наличието на втори къщи. Още през 90-те години, когато ние правихме изследвания, 90 процента от българите живееха в собствени жилища и 48% имаха втори имот - къща на село или нещо подобно. А около една четвърт имаха и трето стопанство. Това се случва в развития свят включително и заради намаляването на ражданията.
Всички тези платформи имат апликации за смартфон. А при нас почти нищо такова няма.
Ти например, можеш да имаш само една свободна стая, представяш я в платформата и намираш своите клиенти. Така ставаш част от системата за предлагане на настаняване. Можеш да уточниш в платформата, че си в състояние този човек да го посрещнеш, да го нахраниш. Тоест, ти вече си персонал. Второто, много важно нещо е, че чрез тази система можеш да посещаваш подобни домове и в други страни. Като домакин ти даваш оценка на госта си и той получава рейтинг като гост. И отивайки някъде другаде ти също получаваш оценки. Домакинът и гостът са взаимно свързани. Тоест, тази мрежа създава не само връзка между хората, но и препоръки. Това е система на взаимен контрол. И това е причината домакинът е винаги да е заинтересован да посреща по най-добрия начин госта си.
- Защо казвате, че Ком - Емине е прегръдката за България и искате да сте най-възрастната бегачка по този маршрут?
- Ясно е, че не мога да се меря с ултрамаратонците, които изминават маршрута за по-малко от 5 дни. Едно момче в зимни условия го мина за 9 дни и трябва да отбележа, че това е изключително тежко. Радвам се, че в България имаме такъв преход. А е прегръдка, защото обгръща западната граница - това е връх Ком. И когато вървиш по Ком, вдясно виждаш цяла Южна България, а вляво - цяла Северна. Можеш да видиш всяко селце, рекичка, езеро. По този маршрут е минавала Руско - Турската освободителна война. Има много паметници, много следи от хайдушкото движение. Наоколо в подножието са исторически манастири, църкви. Съжалявам, че маршрутът не е в ниското, за да минава през селата. Но това е нещо, което може да направим в бъдеще.
- Знам също, че мечтаете да има екопътеки, които да свързват различните Свети гори...
- Да, както и различните исторически и културни забележителности.
- На 19 април се върнахте от Мадрид като преди това изминахте пилиграмския път Камино. Казват, че изпитанието е огромно. Бихте ли споделила впечатленията си?
- Хората в България си мислят, че Камино е един път, а те са над 50 пътища. Там абсолютно всичко ти е в телефона - от приложението научаваш къде можеш да пиеш кафе, да обядваш, да общуваш. Абсолютно всичко ти е в мобилното устройство и се чувстваш сигурен, спокоен си. Камино за мен е такъв тип модерна мрежа за връзка между хората и тя непрекъснато се развива. Във всеки момент се добавят нови обекти и ти надникваш в историческото минало на тази държава - виждаш манастирчета, църкви от 11-ти, от 12-ти век. Свързан си с хората - намираш приятели, любов, стопани които са щастливи да те посрещнат и изпратят.
Известно е, че Камино и Ком - Емине са част от един развиващ се европейски маршрут - Е3. Реално той започва на Сантиаго де Компостела, минава през Ком - Емине, продължава и свършва на Истанбул. Това е път, който свързва всички европейски народи и е част от европейската и християнската цивилизация. Той е път за културен туризъм, за споделяне, за обща радост. В момента, в който вървиш по пътя, ти виждаш и много възможности да останеш да работиш като доброволец. Хората са очаровани от топлотата на испанците, от сърдечността, от атмосферата, която те създават около себе си, граждани от цял свят остават там с месеци, за да помагат. Такива доброволци идват вече и по Ком - Емине, в хижите. Те са не просто силно вярващи.
Миналата година за трети път минах Ком - Емине с кучето си и срещах хора в туристическите обекти.
По Камино един холандец ми каза, че в неговата страна е доста по-скъпо - и храната, и нощувките. А това е начин да се слееш с природата, да се срещнеш с хора с твоето мислене, да споделиш времето си. Много млади хора срещат любовта по Камино. Аз например, се запознах с един финансов експерт, 28 годишен, със собствена компания. Високо компетентен. А тези хора усещат ефекта на така нареченото прегряване - това не е просто преумора, това е убийственото еднообразие.
Те имат нужда, както се казва, да заредят батериите и да си дадат сметка, да потърсят смисъла на собствения си живот. Защото консуматорското ни общество стигна до момента, в който едва ли не всичко е пари, фукане. И много хора в един момент ще си кажат: но, всъщност, това ли е моят живот? Това надбягване ли ще бъде моето битие? Това търсене на пари ли е? Добре, за какво са ми тези пари? И тогава тези хора се връщат към природата, като по естествен начин намират едно съпреживяване, общуване с други жители на Земята в търсенето на собственото си аз. Толкова много книги са написани по темата. Лично аз препоръчвам младия Тихомир Иванов и неговия психологически роман "Камино, пътят на завръщането". Той е бил продуцент и журналист, тръгва по Камино и описва точно търсенето на себе си. Когато четох тази книга си дадох сметка, че първия път, когато отидох на обиколката, съм била точно в такава фаза от живота си. Това беше през 2004 година, тогава станах истински планинар.
За мен почивката не е шезлонг и коктейл. За мен тя е 50 км тичане в планината.
- Преди години купихте къща в самоковското село Бели Искър. Имате там и прекрасна пицария. Това ли беше причината да се откъснете от големия град?
- Причината беше атмосферата в социологията. Обичам работата си и години наред бях собственик на Института за маркетинг и социални изследвания. И в един момент нещата на терена, на който работихме, започнаха да прегряват. Не се чувствах щастлива. Имаше и икономически трансформации и потърсих друг път.
Първо реших да си дам къщата за гости точно в RBNB, а после и в Booking. Те започнаха да имитират RBNB и създадоха подобно приложение. Но все още за мен добрата платформа е първата. Вярвате ли ми, че докато пусна съобщение за нашата къща за Гергьовден, на третия или четвъртия ден за нас имаше кандидати за гости? Аз дори малко се стреснах, защото покривът над едната стая течеше. И викам: Иво, какви гости ще идват, какво ще правим? Притесних се, защото не съм очаквала светкавична реакция. И понеже за нула време за цялото лято на къщата на Бели Искър се запълни, казах на Иво: ние пък ще отидем в Италия и в Швеция. Отидохме. Но като започнаха да идват гостите, всички питаха къде да се хранят. Добре, но в Бели Искър нямаше ресторантчета. И аз започнах да препоръчвам места като Боровец, Самоков, Говедарци, Мала Църква. Признавам си, много ме хващаше срам. Казах на Иво, че до есента трябва да направим малко ресторантче. И, речено, сторено! През септември 2014 г. сключихме договор с районната потребителска кооперация (РПК), която имаше две помещения в сградата на кметството. Беше мръсотия, тотална разруха. Обаче Иво каза: няма нищо, ще ги оправим. Започнахме проектите, той ремонтираше, а аз през това време, понеже никога не бях работила в ресторант (добра готвачка съм и обичам да готвя) започнах да меря за колки минути мога да приготвя паста или спагети, за да видя как се случват тези неща. Така че, имаше три месеца ремонт, през които тренирах в кухнята. За Нова година бяхме готови, окачили сме лампите. Но нямахме трифазен ток, за да пуснем пещта за пиците. Някои приятели даже ми се смееха. Викат: ама как на село пицария? Аз пък винаги съм с маркетингов подход. Децата обичат пици и паста и си казах, че покрай тях ще дойдат и възрастните. Исках да направя не кръчма, а място на което да идват семейни хора. Страхувах се от пияниците. Насложих детски играчки навсякъде по прозорците, за да се вижда, че това е място за семейства с деца. И ресторантът стартира страхотно, децата доведоха родителите, бабите, дядовцитеЕ
- Когато човек има воля и желание всичко е възможно.
- Да. Дори не трябват и толкова много пари. Много е отживяла тезата, че държавата и големите хотели ще направят нужното за комфорта ни. Хората искат да се срещат един с друг, да си общуват, да показват колко им е добре заедно. Идете на Камино и ще видите за каква топлота, за каква любов става думаЕНавсякъде ни черпеха. И цените са удивително ниски. Няма мания за свръх печалби. Има доброта, сърдечност и това е, което привлича хората. Самотни сме, разберете! Сутрин като изляза в моя квартал "Лозенец" в центъра на София всеки е с кучето си. Защото това му е другарят в живота. Ние сме все по-самотни и все по-затворени. Затова като отидеш на път като Камино, ти намираш съмишленици, хора като теб и си щастлив. Длъжни сме да създаваме подобни туристически форми в България. Защото нали виждате какво става в Слънчев бряг и в Свети Влас? Има глад за подобни неща. В социалните мрежи страхотен отзвук имат публикации, в които ти разказваш преживяванията си. Съвременният човек има нужда от емоция.
- Като социолог какво мислите, че ще се случи наскоро в България?
- Ще бъде напълно безотговорно ако се пропилее възможността за малко по-устойчиво управление. Това безумие през последните 4 години доведе до емоционално изтощение цялата страна, но подходът на Бойко Борисов, който беше една монополизация във всички сфери, твърде много ми напомняше този от времето на тоталитарната държава. И политическото безсилие, в което изпаднахме.
Усещането е за застой през последните 4 години. Трябва да имаме управление, стабилност.
- Каква е мечтата Ви за България?
- Казват, че пътят те вика. Моята мечта за България е да има добри хора.
- Когато пътешествам из страната, ползвам чешка интерактивна карта
- Концепцията ни за туризъм е вкопчена в миналото
- Маршрут Е3 е част от европейската и християнската цивилизация
- За мен почивката не е шезлонг и коктейл, а 50 км бягане в планината
- Отказах се от професията си, защото нещата на терен започнаха да прегряват
- Ставаме все по-самотни
- А по Камино намираш приятели и любов, казва известната социоложка, планинар и ресторантьор Мира Янова в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
