Йоханесбург. Република Южна Африка е магия, която очарова с контрастите и природата си европееца, дошъл в страната за първи път. Още с кацането на основното и най-голямо летище в държавата, "О. Р. Тамбо" в Йоханесбург всеки от Стария континент се потапя в местния дух. Тук всичко е различно - хората са усмихнати, приветливи и мудни според нашите представи. Въпреки че паспортната проверка върви бавно, никой от групата български журналисти, посетили Южна Африка благодарение на "Албена" АД, не нервничи, защото тъмнокожите служители пленяват с чаровна усмивка и дежурното приветствие "Здравейте, как сте? Добре дошли". Приятно усещане оставя у всеки пътник от Европа голямата коледна елха в централното фоайе, въпреки че тя противоречи на яркото слънце, което се вижда навън.
Макар че часът е едва около 8 сутринта, излизайки от сградата на летището, те поглъща лятната жега - защото ноември е началото на лятото. Първото, с което европейският турист задължително трябва да е наясно, че може да снима всичко, но не и хора. За да го направи, дори и по улиците, трябва задължително да поиска разрешението им. Иначе снимащият и нищо неподозиращ чужденец може да бъде съден. Сред любопитните дребни подробности е и тази, че не може да се пуши извън съответните зони, защото глобите са солени. Южна Африка пази националната си валута и затова пазаруването и плащанията стават единствено и само в рандове. Обмяната в евро е по-изгодна, тъй като е с по-добра котировка от долара. 1 евро е равно на 13.60 ранда.
Автобус отвежда шумната ни група към хотел "Совето" в емблематичния квартал на Йоханесбург, където е положено началото на борбата срещу апартейда. Пътят е окъпан от слънце и всички сме с широко отворени очи за невероятните гледки от финансовата столица на африканската държава, в която шоурумове и офиси имат всички световни компании. Магистралите и булевардите оставят без дъх туриста. Новата част на Йоханесбург е невероятно съчетание между високи сгради и характерния архитектурен облик на Южна Африка.
Една от туристическите забележителности, с които южноафриканците се гордеят, е предградието Совето. Местният екскурзовод разказва, че
това е най-бедният квартал на страната
в който хората се препитават от дребен бизнес. Къщите, ако изобщо могат да се нарекат така бордеите и копторите, са много стари. Правени са през годините от пристигащите в покрайнините на големия град в търсене на работа и препитание с подръчни материали. Групата дискретно е придружавана от няколко охранители по време на разходката в Совето, защото престъпността е голяма. Лицето на бедността поразява със своята грозота. В целия миниград няма никаква инфраструктура - пътища, осветление, канализация. Въпреки това хората са усмихнати, а малките хлапета, които щъкат навсякъде безспирно, ни посрещат с думите: "Shoot me", което в буквален превод е "Застреляй ме", но за децата означава: "Снимай ме". Задължително желаят да видят снимката си и дават палец за поздрав. Къщите са порутени, а в голяма градина общността на Совето отглежда това, което консумира. Заради високата престъпност магазинът е отключен, а продавачът на пилешко посреща клиентите си зад дебели решетки.
След пешеходната разходка в Совето правим обиколка с автобус из Йоханесбург. Контрастът е поразителен - човек не може да се отърси от гледката на мизерия, която съжителства с новите модерни сгради. Неделя е - хората предпочитат да стоят по домовете си и въпреки това движението по улици и булеварди е доста натоварено. Движението е обратно на европейското - по английски модел, и всички превозни средства са с десен волан. Градът е изпълнен със светофари, като автомобилният парк е впечатляващ - могат да се видят всички големи и скъпи марки автомобили, при това най-новите модели. Според това кой къде и какво работи,
средната заплата варира от 200 до 2000 ранда
Въпреки че апартейдът е победен и южноафриканците са свободни хора, белите предпочитат да обитават предградията на Йоханесбург. Наемите на жилища за тях са различни от тези за тъмнокожите. Къща с басейн, няколко спални и 4 бани излиза средно около 5 хил. евро за белите. Може би заради това чернокожите предпочитат да си построят дом. Безработицата в Йоханесбург е висока - 27-30 на сто. Заради това и престъпността е висока, казва гидът ни. И като доказателство посочва музея на Африка, пред който спираме за снимки. Оказва се, че музеят не работи, защото е обран. В неговата експозиция е имало злато и диаманти, разказващи за минното дело и богатите находища на страната. Стигаме на площад "Мандела", където освен красивата украса за Коледа се извисява огромната статуя на Нелсън Мандела - човека, издигнат в култ. Няма място в Йоханесбург, което да не е свързано по един или друг начин с лидера на борбата срещу апартейда, въведен през 1947 г.
За преживяванията на този народ, обединил множество общности, разказва най-добре музеят на апартейда. Още с влизането си той потапя туриста в борбата - защото билетите са за черни и бели, входовете също са два.
Алея, очертана с камъни, символизиращи душите на борците, води към залите на музея. Посетителят вижда снимки и вещи на хората, загинали в борбата. Централната експозиция е посветена на Мандела.
Връщаме се в хотела си в Совето, където преди време е отсядал и принц Чарлз. Мракът и нощта падат бързо - в 18-18.30 часа вече е тъмно и не е никак безопасно да се разхожда човек сам в Йоханесбург. Сутринта настъпва още в 5 часа, когато слънцето изгрява. След закуска обикаляме пазара на Совето, където предлагат различни плодове, зеленчуци и всичко останало. Обичайната гледка тук са жените, които с удивителен баланс носят на главите си купища товари. Сред стоките е местна билка хепа, която запалена дими обилно със специфичен аромат и гидът ни уверява, че местните хора я ползват за прекадяване на домовете си. Това гонело злите духове и помагало при медитация и при свързване с духа на покойните близки. До пазара на малък площад са разположени колони, на които има фигури и послания на лидера Мандела, а недалеч от тях и кулата с кръст в купола, който се отразява на стените й. В основата на кулата в кръг на каменни плочи са изписани 10 послания за свобода, равенство, работа, човешки права, изречени от Мандела. Те са залегнали в основата на съвременната конституция на Южна Африка. Къщата на Мандела пази спомена за лидера на борбата срещу апартейда, макар че той е живял там едва 11 дни след излизането си от затвора. Но в този дом, по чиито стени личат следите от куршумите, са живели съпругата му и децата му. Във витрините са подредени и множество банкноти от цял свят, на които хората, изпращали ги за да помагат в борбата срещу апартейда, са писали и своите послания. Къщата на Мандела е недалеч от тази на Дезмънд Туто и южноафриканците се гордеят, че това е единствената улица в света, на която са живели двама Нобелови лауреати за мир - Мандела и Туто.
Потегляме към дивата природа на Африка - светът на флората и фауната в естествения им вид. По пътя гледаме широките поля, по които свободно пасат стада крави. Нивите с царевица изглеждат досущ като у нас през май. Бензиностанция на "Шел" предлага дизела за 12.99 ранда, което е по-малко от 1 евро, а най-масовият бензин - за 12.80 ранда. На магистралата има такса - 9 ранда за леки автомобили. Има и кантари по магистралата. Шофьорът ни казва, че това е законен рекет на държавата. Независимо че е платена тол такса за магистрала, превозното средство бива теглено и винаги се налага да се плати допълнителна сума.
Навлизаме в планински район. Гледката е поразителна - планините са от големи камъни, които като че ли са изваяни от човешка ръка и поставени на място. Започва да вали дъжд, който обаче не успява да падне на асфалта, а се изпарява. С напредването на километрите към националния парк Крюгер - светът на дивата африканска природа,
влизаме в окото на лятната буря
с гръмотевици и светкавици. Дъждът вече се лее из ведро и видимостта е едва на десетина метра. Късно вечерта пристигаме в "Сефапан хотел". Първото впечатление, макар и в тъмното е, че сме в рая. Приказен комплекс, разположен сред палми, храсти и дървета. Къщичките са едно- и двуетажни, като носят имената на животните и растенията на Африка. Настанена съм в къща Джакаранда - име на дърво с лилави цветове. Отпред има езеро с бели и лилави водни лилии и множество птици.
След големия и съвременен Йоханесбург се потапяме в природата на Африка. В 5.30 часа заедно с двама рейнджъри се отправяме на пешеходно сафари в парк "Кливланд", граничещ с "Крюгер". Рейнджърите са с пушки, държат да се движим в колона по един и да пазим тишина, защото дивите животни са наоколо.
Още с потеглянето от рейнджърската база покрай река Олафант виждаме и първите обитатели - носорозите в реката. От време на време се надигат и пръхтят шумно. На пясъчния бряг пък е легнал нилски крокодил. Чуваме звуците на цикади, цвъртящи пронизително. Виждаме и слонските следи и стъпките на гепард. Пред погледите ни пробягват няколко антилопи импала - фаст фуудът за хищниците. След пешеходното сафари се отправяме на речно по Олафант, която преминава през Мозамбик и чак тогава се влива в океана. В нея плуват крокодили, хипопотами, а по брега й газят водолюбиви птици.
Истинското изживяване е в парка "Крюгер"
Стадо слонове се къпе в реката. Жирафи пасат покрай нас от ниските за тях дървета, а в съседство стадо зебри се разхожда спокойно. Недалеч са различните антилопи - импали, куду, гну. Животните са свикнали с шума на джиповете и ако не говорим, няма проблем да се насладим на гледката и да направим снимки. Африканският бивол, който е в топ 5 за майсторите на лова, лежи в локва сред дърветата. Лешояди се хранят с умрели при катастрофа биволи. Огромни камиони товарят черна пепел и я откарват нанякъде. Оказва се, че това е най-голямата открита мина за магнитна руда, която се изнася за производство в Мозамбик, Индия и други страни. Чудим се нямат ли екоорганизации - как така природен парк и мина могат да са в съседство, без да си пречат. Рейнджърът ни разказва, че техните заплати са средно по 12 хил. ранда, докато хората, които работят в мините, взимат по 50 хил. ранда на месец. Едно джип сафари на човек е 1100 ранда.
Вечер човек може да се наслади на страхотното шоу на бушмени, които приканват туристите да свирят заедно с тях на характерните африкански барабани.
Да отидеш в Южна Африка и да не посетиш дома на "Амарула" - най-продавания след "Бейлис" ликьор в света, все едно че не си бил там, уверява ни гидът ни. Оказва се, че ликьорът се прави от плодовете на т.нар. слонско дърво - марула. То е широко разпространено - плод дава два пъти на сезон, през януари и април. Не е култивирано. От плодовете му се прави каша, която след ферментация се смесва със сметана и така се получават напитката "Амарула". В домашни условия африканците варят бира от плодовете му. От едно дърво берач може да си изкара на сезон по 750 долара.
На път към летището на Йоханесбург минаваме през каньоните на река Блейд. Картината е изумителна - зеленина, върхове, обвити в мъгла от дъжда, живописни червени скали. Африка е магия, която трудно може да се разкаже.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
