- Спешно трябва да се увеличат помощите за гроздопроизводителите
- Виното трябва да влезе в Бранд България, виненият туризъм има огромен потенциал
- Поскъпването на напитките тласка потребителите към по-ниския клас
- Законът за виното и спиртните напитки се нуждае от сериозна модернизация
- От години апелираме за затягане на контрола над сивия сектор, казва Йордан Чорбаджийски в специално интервю за вестник СТАНДАРТ
Йордан Чорбаджийски е председател на УС на Националната лозаро-винарска камара и зам.-председател на Националния съвет по храните. Той е иизпълнителен директор и член на УС на Black Sea Gold Pomorie, като преди това е заемал и други ръководни позиции в избата. Носител на наградата в категория "Търговия и услуги" от конкурса "Мистър и Мисис Икономика" 2019 г.
- Гроздоберът приключи, виното е в бъчвите. Каква е равносметката дотук, господин Чорбаджийски?
- За сметка на отличните качества на гроздето, има сериозно повишаване на разходите за гроздопроизводителите тази година заради поскъпването на препаратите и горивата за тежката техника за обработка на лозята. В същото време от години има проблем с намирането на работна ръка за резитба и гроздобер. Всички тези фактори се отразяват на цената на гроздето. Тя се е повишила с 20% тази година, а това рефлектира върху себестойностите на виното и се отразява на крайната цена към потребителя.
- Какво качество на виното от реколта 2022 очаквате?
- Гроздето тази година е с отлично качество, но с по-малко количество, каквато е тенденцията през последните години заради повишаването на температурите и сушата. Заради климатичните промени имаше и тази година райони в страната, които останаха поразени от градушки, ураган и бури и за съжаление все по-често ще ставаме свидетели на такива събития.
- Пандемията отшумява, но от здравна криза навлязохме в икономическа - заради високите цени на енергията и войната в Украйна. Как това се отрази на лозаро-винарския бранш? Достатъчни ли са компенсациите, които бизнесът получава от държавата?
- За съжаление последните три години влизаме от криза в криза... Не беше отдавна началото на пандемията и помним какъв шок изживяха всички бизнеси, включително и производителите на напитки. Войната в Украйна доведе до нови предизвикателства за бранша, които са свързани освен с повишаването на цените на енергоносителите, но и с доставката на суровините и консумативите за производството на стъкларски изделия, етикети, кашони. Има повишаване на цените на всички продукти по веригата на производство на напитки, а като добавим и повишаването на цените на гроздето и разходите за ток и газ за обработка на напитките, сметката на производителите може да излезе само с повишаване на цените. Компенсациите не са достатъчни, за да бъде българското вино конкурентоспособно. Но най-спешно е, казвал съм в много интервюта, да се увеличат средствата и мерките за гроздопроизводителите, защото те са най-уязвими, а винопроизводството зависи от тяхната суровина!
- Пострадаха ли наши износители на вино и спиртни напитки заради санкциите срещу Русия? Компенсирани ли са те?
- Износът към Русия сериозно намаля през последните години. По-голямата част от производителите насочиха своята търговска политика към Европейския съюз, Великобритания и Азия. Затова не мисля, че санкциите са оказали сериозно влияние върху винопроизводителите в страната. Доколкото ми е известно, не са компенсирани. Държавата няма как да компенсира в подобна ситуация. Кои пазари са целеви за сектора зависи от търговската политика на всяко едно от предприятията.
- Как огромната инфлация се отразява на цените на виното и алкохолните напитки и има ли промяна в нагласата на потребителите?
- Очакванията ни са от 10-15% ръст на цените на вината и високоалкохолните напитки. Повишаването е неизбежно, причините са ясни: растат цените на суровините, сметките за консумативи, енергия и транспорт. При спиртните напитки себестойността е по-висока, защото дестилатът се изварява. Поскъпването на напитките ще тласне потребителите към по-ниския клас вина, bag-in-box разфасовките и домашното производство. Вероятно и консумираните количества ще намалеят. Борбата с едрите нелицензирани производители за съжаление е изключително трудна докато държавата не реши да подложи на по-голям контрол сивия сектор, за което ние от бранша апелираме от години.
- Миналата седмица имаше протести на лозари. Вие отдавна настоявате за адекватни помощи за тях. Чуват ли ви управляващите?
- Настоящият ръководен екип в земеделското министерство, в унисон с усилията на предходните правителства, демонстрира не само нужното ниво на диалогичност, но и сериозна ангажираност да защити оптимално интересите на бранша и да подпомогне неговото запазване и развитие в рамките на всички възможности, предвидени в европейската нормативна уредба.
Трябва да се отдаде дължимото на усилията на министерството за усъвършенстването и одобряването на Националния стратегически план за развитие на земеделието, както и на желанието му за утвърждаване на дългосрочна стратегия за развитие на лозаро-винарския бранш на национално равнище. В резултат на тези усилия, значително бяха увеличени и нивата на подпомагане чрез държавни помощи в сектора.
- В момента имаме парламент, което е за отбелязване, защото за продължителни периоди България е без законодателна власт. Кои са спешните законодателни промени, касаещи лозаро-винарския сектор, които трябва да бъдат направени?
- Законът за виното и спиртните напитки се нуждае от сериозна модернизация, за да бъде адекватен към съвременната пазарна ситуация.
- В момента се обсъжда удължаването на бюджета, може да се стигне и до внасяне на нов проект, както настояват някои от партиите. Трябва ли да се направят промени в данъчните закони, касаещи винарите?
- През годините винаги сме апелирали не за данъчни закони, касаещи винарите, а за затягане на контрола на сивия сектор. Той е този, който трябва да подлежи на данъчно облагане и събираемост, за да бъдат равнопоставени. За справяне със сивия сектор трябва най-вече воля. Решението е затягане на контрола над нелегалните производители и това може да се осъществи чрез мобилни групи на местата, където се продава суровина - пазари, тържища и пр. Проверки на и за фискални устройства могат да бъдат осъществени от контролните органи на НАП, а на регистрираните малки дестилерии може да бъде приложен същият стандарт на контрол, както на лицензираните - с видеонаблюдение и контрол на точките на входовете и изходите.
- Как виждате дългосрочното развитие на сектора? Подкрепяте ли идеята виното да влезе в Бранд България и да е една от визитните картички за реклама на страната ни пред света? Има ли бъдеще виненият туризъм у нас?
- Виното трябва да влезе в Бранд България категорично. Неговото качество и особености трябва да бъдат популяризирани пред света. Последните години наблюдаваме тенденция на повишаване на интереса към активния туризъм, свързан с посещения за различни туристически обекти извън локацията на настаняване. Тя ще се отрази положително и на винения туризъм, който в България има невероятен потенциал. При нас има съвкупност от история, традиции, природа, качествена храна и отлични вина. Всички фактори са налице. Остава единствено необходимостта от спокойствие и здраве за хората и плавно ще последва възстановяване за винения туризъм.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
