* На света му трябва нов Версай, но с плана Маршал
* Ситуацията е крайно опасна, спомнете си Депресията от миналия век, казва проф. Хайнц Гертнер
Проф. Хайнц Гертнер е преподавател по политология във Виенския университет, научен директор на реномирания Австрийски институт за международна политика (OIIP). Председател е на Консултативния съвет за стратегия и сигурност към Министерството на отбраната на Австрия.
- Г-н Гертнер, Много Ваши колеги говорят за предстоящи сериозни промени в световния ред, за остри противоречия и конфронтация на САЩ с Китай и Русия. Каква е вашата прогноза?
- Ще Ви разкажа някои детайли, които се премълчават от медиите. Днес се развива нова, несъществувала до сега поляризация. След 1945 г, когато завърши Втората световна война, светът влезе в периода на студената война, в който имаше два полюса - САЩ и СССР. С разпадането на Съветския съюз през 1991 г. останаха само САЩ да доминират и контролират всички останали страни в света. Официално приетата стратегия на САЩ изисква страната с всички сили да се противопоставя на всякаква конкуренция, която поставя под съмнение нейното лидерство. Това води до остра конфронтация с Китай, окято прави заявка за като нова велика световна сила, както и с Русия като най-мощна ядрена държава.
Въпреки че през 1991 г. Съветския съюз разпусна Варшавския договор, САЩ запазиха НАТО. Нещо повече - те се опитват не само да засилят неговото влияние върху Европа, но създават и нови съюзи АУКУС (Австралия, Великобритания, САЩ) и КУАД (САЩ, Япония, Австралия, Индия), за да задържат своето статукво в Индийско - Тихоокеанския регион.
След 1991 г. НАТО, започна да се разширява на изток. А Китай със своя „Нов път на коприната“ прониква на запад, в т.ч. в Европа и на Балканите. Русия пък се опитва да възстанови своето загубено влияние по западните си граници.
- Наскоро завърши знакова среща ЕС - Китай. Какво ще се промени във взаимоотношенията Китай - Европа?
- Европа в момента отслабна като световна военна сила. Нещо повече, свидетели сме, как Европа все повече губи своята икономическа мощ. Нагледен пример, съвсем наскоро, с посредничеството на Китай между Саудитска Арабия и Иран бе сключено споразумение за възстановяване на дипломатическите отношения.
Въпреки, че Европа винаги е имала добри връзки с всички арабски и близкоизточни страни, тя пропусна шанса по ядрената сделка с Иран.
- Кой от кого е повече зависим - Русия от Китай или обратно?
- Факт е, че САЩ и Китай, а особено и Европа, са силно зависими от вноса на суровини и материали за техните икономики. Но е и факт, че Русия трябва да може да продава безпрепятствено своите стоки на световния пазар. Затова и тя има нужда от Китай, където да разширява износа. И това донякъде я прави зависима от него.
Китай пък е зависим от руските енергоносители и технологии, защото по този начин съществува като световна сила и партньор №1 в Азия.По същия начин са построени и взаимоотношенията между Китай и САЩ. Но ако се стигне до особено остра конфронтация, икономическата изгода минава на заден план така, както стана неотдавна между Запада - Русия. Така беше и преди Първата световна война, когато всички европейски страни бяха силно икономически обвързани помежду си, но това не им попречи да започнат да воюват една срещу друга.
- Защо санкциите не постигнаха целта си?
- Санкциите не могат да променят геополитическите решения на една или друга държава, било то Куба или Иран или Русия.Те трябваше да принудят Русия да прекрати военните действия срещу Киев. Но това не се случи. Безспорно, санкциите могат да предизвикат икономически затруднения, но не познавам нито един случай в историята, в който заради тях да е била прекратена война. По-скоро обратното, предизвикват войни.
Да вземем Парижките договори от 1919 г. - тогава ги нарекоха репарации. Те засилиха вътрешнополитическите авторитарни тенденции у победените и доведоха Хитлер на власт в Германия.
- Какво следва - спусната желязна завеса?
- На света му трябва нов Версай, но с план Маршал. Необходимо ще бъде събития, нещо подобно на Хелзинки през 1975 г. където бе определено, че сигурността е неделима. Запада не бива да се опитва да дефинира врагове и противници, необходимо е да се търсят общи форми на сигурност и сътрудничество.
- Но едва ли САЩ ще се съгласят да седнат на една маса с Китай, Русия и Индия. Как си го представяте?
- Механизми за това има достатъчно и сега - ОССЕ, Съвета за сигурност на ООН.
- Но всичко това е блокирано.
- Да, в момента се извършва нов кръг във въоръжаването, който трябва да се овладее. Защото с нови оръжия не се постига по-голяма сигурност.
Още преди присъединяването на Крим през 2014 г. направих предложени за предотвратяване на войната на основата на австрийския модел за неутралитет, но никой не пожела да му обърне внимание. Подобен модел би работил също така в Грузия и в Молдавия. Междувременно в истанбулския документ от март 2022 г. тези неща бяха включени и за малко да бъде постигнато мирно споразумение, но за съжаление, то бе провалено.
- Подобна схема се съдържаше и в Минските съглашения?
- Много от тези неща ги имаше там, но там никъде не фигурираше въпроса за неприсъединяването на Украйна към НАТО.А и управляващите в Киев включиха през 2019 г. в конституцията си текст за влизане в НАТО.
- Като заговорихме за неутралитет, как виждате бъдещето на Австрия като неутрална държава? Във Виена се чуват гласове, че неутралитета бил остарял и не отговаря на новите реалности?
- Да, има такива, които твърдят, че е остарял и бил реликва от времето на студената война. Неутралитетът е модел с дълга история, в Белгия е съществувал от 1831 г, а в Швейцария го има и до днес без прекъсване от 1815 г. Има различни видове неутралитет, той е гъвкав и винаги може да бъде съобразен с времето и условията. Хелзинкския процес нямаше да е възможен без подкрепата на неутралните и необвързаните страни. Тогава имаше държавници като Улоф Палме в Швеция, Бруно Крайски в Австрия, Вили Бранд в Германия, които бяха активни поддръжници.За Австрия няма голям избор, или неутралитет или НАТО. Трети път няма.
- И все пак каква е прогнозата ви за бъдещето? Конфликт срещу Китай плюс конфликт срещу Русия?
- Напълно възможно е, тъй като стратегическата концепция на НАТО от 2022 г. определя Китай като страна към която се разпространява член 5-ти заради идващи от нея кибер и хибридни заплахи. Текста гласи: Китай е главната заплаха чрез нейните кибер и хибридни дейности. И още: хибридните действия следва да се разглеждат като заплахи, подлежащи на защита съгласно член 5-ти. С една дума, който иска може да го конструира. Сега, когато Швеция и Финландия влизат в НАТО, Австрия остава единствената неутрална страна в ЕС, която може да разговаря като с равна с всяка една от необвързаните и безядрени държави от глобалния юг. Ние, в Австрия, дори не осъзнаваме напълно това наше преимущество.
- Как бихте определили ситуацията с войната - опасна или много опасна?
- Като крайно опасна. Червената линия става с всеки изминат ден все по-тънка. За контранастъпление са нужни 2-3 пъти повече войници, отколкото за отбрана. Ако Киев изпита трудности при мобилизацията за фронта, това би означавало да бъдат вкарани натовски войски. Ако това се случи, в Европа със сигурност ще се разрази пълномащабна световна война. Кой може при такова развитие на нещата да изключи използването на ядрени оръжия?
Освен това, не бива да се подценяват и трусовете в банките, и приближаващата се рецесия. Често в историята такива кризи са се превръщали в катализатори на мащабни военни сблъсъци. Да си спомним Голямата депресия от 1929 г., която отвори пътя към Втората световна война.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
