При двете си експедиции в степите на Монголия аз неизменно се срещах с името на един човек, оставил дълбока следа в изучаването на Централна Азия. Това е руският литератор, археолог и пътешественик Николай Ядринцев. Той е истински сибиряк и произхожда от семейство на богати търговци от Омск. През 1851 г. се премества с родителите си в Томск, където учи в гимназията. Навършил 17 години, младежът се отправя към столицата на Руската империя, Санкт-Петербург, за да стане свободен слушател в университета. Там се запознава с идеите на сибирския патриотизъм, едно движение, което не е много познато у нас. Като активен член на сибирското землячество той пише за вестниците "Искра" и "Русское слово".
В 1863 г. Ядринцев се връща в родния Омск и започва работа като учител. Само след две години обаче е арестуван и хвърлен в затвора. А властите провеждат шумно дело за заговор, целящ отделянето на Сибир от Русия и преобразуването на държавата в република по подобие на САЩ. През 1867 г. младият човек е заточен в Шенкурск, Архангелска губерния. Помилван е в 1874 г., след което се намира ту в Омск, ту в Санкт-Петербург. Именно в руската столица през 1882 г. излиза най-значителният труд на Ядринцев "Сибир като колония". Пак там той започва да издава вестник "Восточное обозрение", а поради финансови затруднения шест години по-късно премества редакцията в Иркутск. В литературните си съчинения сибирякът набляга на публицистичния жанр и
най-вече на пътеписите, които често имат изобличителен спрямо властите характер
Интересите на Николай Ядринцев към историята се проявяват в края на 70-те години. Тогава той предприема две поредни експедиции в Алтай като член на Западносибирския отдел на Руското географско общество. В тях той изучава процесите на миграция в този район, събира етнографски и ботанически материали. При втората експедиция са съставени карти на Телеското езеро, река Чуя и нейните притоци, проведени са антропологически изследвания. Ученият посещава почти всички райони на Алтай и издава редица статии. Заради всичко това в 1881 г. е награден със златния медал на Императорското руско географско общество.
Но най-значимите си открития Ядринцев извършва през 1886-1889 г. Той посещава първо Минусинската долина в Русия, където минават основните вълни на Великото преселение на народите. Там се увлича от разказите за тайнствената столица на Монголската империя Каракорум, създадена от Чингис хан и наследника му Угедай. Връщайки се, ученият прочита трудовете на Марко Поло, Плано Карпини, Вилхелм Рубрук и Кремон Гастон, посетили тези места в първата половина на ХIII в. и оставили подробни описания. Загадката още повече се усложнява, когато разбира, че столицата се търси не на едно, а на цели пет места.
Съдбоносната експедиция започва през дъждовния юни на 1889 г. В нея с Ядринцев участват няколко негови съратници, водени от монголски съгледвачи. Той вече е уверен, че Каракорум трябва да се търси по горното течение на река Орхон, и се насочва натам. Пътешествениците напускат последния руски град Кяхта и поемат по долината Долан-Тола. Точно край река Тола те попадат на първите древни руини, които се оказват от построения през ХVI в. дворец на Ирхе-Менген хан. Оттук- нататък на подобни развалини руснаците се натъкват почти всеки ден. За 50 дни са изминати повече от 1500 км.
Експедицията се увенчава с пълен успех. В долината на Орхон Ядринцев се натъква на
огромен ансамбъл от храмове, посветени на един от най-големите герои в Централна Азия, Кюл Тегин
Той е главен генерал на могъщия Тюркски хаганат, постигнал множество завоевания. Умира през 731 г. и е погребан с големи почести. Паметникът му е в оградено със стена пространство, а наоколо на разстояние 4,5 км са разположени статуи на хора и овни. Но най-важна е високата 3,5 м каменна стела, по чиито стени са надраскани странни знаци и колонки от китайски йероглифи. Друга подобна плоча намират на километър от това място. Тогава Ядринцев и не подозира, че е попаднал на образци на древнотюркската руническа писменост, която през 1893 г. ще бъде разчетена от датчанина Вилхелм Томсен.
Следващото голямо откритие на пътешественика е столицата на Уйгурския хаганат, Карабалхасун (Черния град). Някога той е бил голямо селище, оградено с валове и глинени стени, а населението достигало 100 000 души. Всъщност този град е открит от руснака Падерин през 1871 г., но Ядринцев е първият, който го описва и въвежда в научната литература.
Ето че експедицията достига Еренидзу - грандиозен будистки манастир, издигнат от Абатай хан в ХVI в. Именно до него Ядринцев локализира Каракорум. През 1220 г. Чингис хан събира тук войските си и започва да приема пратеници от цял свят. До 1235 г. селището е от юрти, но след победата над империята на китайската династия Цзин и при управлението на хан Угедай става огромен град. Той е столица на най-голямата империя в човешката история едва 32 години, но откритите от Ядринцев останки се проучват от международни екипи до днес.
Руският учен се връща изключително вдъхновен. Всичките му приятели смятат, че го чака стремителна кариера. Той продължава държавната си работа и на 1 юни 1894 г. е преместен в Барнаул като завеждащ статистическото бюро на Алтайския окръг. Неочаквано седмица по-късно е открит мъртъв. Оказва се, че е взел отрова в дома на търговеца Сулин вследствие на несподелена любов. Така завършва бурния си живот човекът, посветил се на изучаването на Централна Азия.
Тръгва покрусен от смъртта на жена си
Според сведенията на очевидци ученият поема към Монголия, съсипан от кончината на жена си и от разногласия с интелигенцията в Иркутск. В разгара на тези сътресения той зарязва всичко и тръгва на юг. Успява да извърши великите си открития и въпреки болестите, които го съпровождат непрекъснато.
Несгоди преследват учения и след кончината му
Шест години след кончината на Ядринцев на гроба му е поставен бронзов бюст. След Октомврийската революция болшевиките свалят паметника. После обаче някой се сеща, че в една от статиите си Ленин споменава с добро за пътешественика. Тогава възстановяват бюста, но от алуминий. Век по-късно вандали отново унищожават надгробието.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
