Един мъж с яркожълта фланелка се появява на легендарната "Род Лейвър Арена" в Мелбърн. Той търси спокойствие, когато набързо е привикан от швейцарската телевизия. Медията иска да съобщи голямата новина в сутрешните новини. Въпросният мъж е избран за швейцарец на годината, след като печели вота в последния момент. Изборът му е сензационен, защото той не е особено популярен сред говорещите на немски. Малко по-късно пременен в модерни дрехи, макар и небръснат, Станислас Вавринка благодари на всички, които са го подкрепили през изминалата 2013 година. И то като победител в състезание от Големия шлем - откритото първенство на Австралия. С кого би искал да празнува? Отговорът е лесен - съпругата и дъщерята Алекса. "Сигурен съм, че тя сега ме гледа, яде си закуската и пие от чашата за кафе на тати", казва той. В това време стотици журналисти пускат търсачките в интернет, за да търсят кой е Станислас. Роден на 28 март 1985 година в Лозана. Баща му Волфрам бяга заедно с родителите си през 1946 година в Германия от Чехословакия заради немското им самосъзнание. "Татко каза: "При този режим няма да има живот за нас" И тръгнахме!", разкрива Волфрам.
Жени се за швейцарката Исабел, с която работят в дом - ферма за хора с леки увреждания, депресии, алкохолни и наркотични завистимости в малкото градче Сен Бартелми, което се намира на 10 минути от Лозана. Волфрам попада там заради баща си. Вавринка-старши също се грижи за болните и праща сина си да го наследи през 1983 година. Волфрам се хвали също, че е учил заедно с Люсиен Фавър, който днес е треньор на "Борусия" (Мьонхенгладбах). Градът се слави и с друг Фавър - Ерик. Той дава на Света "Нескафето". "За нас бе просто - Мозъка", обявява Волфрам Вавринка.
На 15 години Станислас зарязва училище заради тениса. Има по-голям брат Йонатан, който дава уроци, и две сестри - Жанаи и Наела. Предпочита клей, силният му удар е от бекхенд, играе с дясна ръка, освен това е полиглот. Говори с родителите си на немски, с баба си и дядо си на чешки, с останалите тенисисти и с журналистите на английски, с комшиите на френски. Знае още италиански, а също така учи и испански!
Години наред Станислас е "втора ръка". Принуден е да живее в сянката на сънародника си Роджър Федерер. Станислас си остава номер 2, дори когато печели златен медал за Швейцария на двойки на Олимпиадата в Пекин през 2008 година. Признанието за него идва късно. Едва тази година, и то след победата над Ноле Джокович. Тогава всички се сещат, че той е добър тенисист, а не просто даденост. Едва ли е имало и друг човек, който трябвал отговаря на толкова въпроси за Федерер. Но Вавринка винаги стига все по-далеч и по-далеч. Полуфиналът на откритото в САЩ се превръща във финал в Мелбърн. Накрая завършва годината сред 8-те най-добри. Годините в сянка превръщат Станислас в истински боец. Затова говори и прякорът му - Маратонеца. Повечето от мачовете му до сега са истинска касапница - пет сета, които продължават с часове! Не напразно на лявата му ръка стои надпис в такъв стил. Вавринка е татуирал известната фраза на Самюел Бекет: "Някога опита. Провали се. Няма значение. Опитай отново. Провали се отново. Провали се по-добре". Станислас разкрива, че е свикнал да бъде втора ръка още от училище. Седи в средата на стаята и винаги е подценяван. Той обаче намира своя пробив в мрежата. Вавринка се оказва доста добър играч във флирта с феновете в Туитър. Страницата му там се смята за култова и има 120 000 последователи. Швейцарецът не се притеснява да публикува свои карикатури и други майтапи. Тенисистът дори прави достояние на всички часовете си до мача с Надал. Фитнес, закуска, посещение на музея на Джеймс Бонд. "Дори ми позволиха да си направя снимки до колата му. Било забранено, но за мен си затвориха очите", пише той.
Не толкова весел е личният му живот. През 2009 година Станислас се жени за по-възрастната от него с 11 години телевизионна водеща Илхам Вюило. Две години по-късно избухва скандал. Половинката на Вавринка се изнася от дома им с щерката Алексия. Официалната версия - Станислас искал да има повече време за тенис. Истинската - връзката му с южноамериканка. През февруари 2012 година Вавринка и Илхам се появяват изненадващо заедно и поднасят новината, че са се събрали. "Нещата сега са по-различни. Вече не съм на 23 години, а на 28. Гледам на живота по по-различен начин", обявява новият герой на Швейцария. Той е луд по дъщеря си. "Сега всяка свободна минута отделям за нея. Детето изисква грижи, но неговата усмивка е безценна. Именно тя ми дава сили", признава шампионът от Мелбърн. "Когато жена ми прати нови снимки на Алексия, не мога да сдържа сълзите си", допълва той. "Имаше само едни проблем в Мелбърн. Дъщеря ми нареди да падна още в първия мач, за да се прибера по-бързо у дома", коментира след победата си над Ноле швейцарецът. Официално той е представен като фен на музиката и киното. Вавринка обаче има друга страст. Той е луд по готвенето и признава, че когато скъса с корта, ще си отвори ресторант. С ракетата го запознава бившият състезател Дмитрий Завялов. Той и брат му си търсят спаринг партньори и намират такива в лицето на децата на семейство Вавринка. Дмитрий е по-стар от Станислас със 7 години и от партньор се превръща в негов треньор. "Имахме късмет с Дмитрий. Той го готвеше без пари. Иначе един урок по това време струваше 100 франка", разкрива майка му Изабел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
