академик Димитър Клисурски
Част от българската преса непрекъснато ни напомня, че сме най-бедната държава в ЕС. Налага се да припомня, че България е на първо място по броя на жилища на глава от населението. Българите разполагат и с по-голяма жилищна площ в сравнение със средния европеец. Безспорен факт е също, че цените на храни, дрехи и услуги са по-ниски от европейските и са съобразени с българските заплати. По-достъпни са билетите за театър, за кино и за опера.
Но освен материалната култура има и други страни на човешкия бит. Никой няма да ме разубеди, че българската култура и българската държавност са по-стари от европейските. Съвременната ни култура е на световно равнище. Много български творци са от световен ранг. Едва ли друга държава може да се гордее с такова изобилие на музикални таланти, освен Италия. Казано без каквото и да е патриотарство, България е извънредно богата на всякакви таланти. Българските ученици се класират на първите места на международни състезания. В продължение на десетилетия те са пред учениците от САЩ, Русия и Китай на олимпиадите по математика и информатика. За съжаление ние готвим надарените млади хора за други държави. Те им предлагат по-добри условия за работа и по-добро заплащане. Още от епохата на Възраждането у нас умственият труд и талантът не се ценят достатъчно. Те не са така видими и нагледни както резултатите от физическия труд. Впечатляват ни красивите сгради, а не се замисляме за архитектите и строителните инженери, които са ги проектирали.
Много пъти са описвани мъките, страданията и скиталчествата на дядо Славейков. Като се уговарял за селски даскал, селските чорбаджии били възмутени от исканията му. Претендирал да му се плаща колкото на селския говедар. Обяснили му, че говедаря и дъжд го вали, и слънце го пече, а даскалът си седи и на сухо, и на сянка.
Срамно и унизително за държавата ни е заплащането на умствения труд. Невероятно ниски са заплатите на културата и на творците на изкуствата. Един строителен работник е с надница от сто лева, или 2 хил. лв. месечно. Заплатата на един артист за цял месец е около 500 лв., тоест около 4 пъти по-ниска. Една балерина е с подобна заплата. На тази основа са и пенсиите им. И двете творчески професии изискват талант и подготовка и огромно физическо и психическо напрежение. Малък е хонорарът и за участието в едно представление - не повече от 80-100 лв. Много по-малко от парите, които получава участник в цигански оркестър на сватбено тържество.
Една естрадна певица може да спечели 200 хил. лв. за участие в преизборна кампания.
Мизерното заплащане тласка някои от актьорите към халтури. Поставят се касови пиеси с ниска художествена стойност. С това се принизяват и критериите и вкусът на зрителите.
Не съм адвокат на социализма, но е факт, че хората на изкуството високо се ценяха и уважаваха. Въведени бяха респектиращите почетни звания "заслужил" и "народен". Освен паричен стимул те бяха и духовен стимул. Поддържаха състезателния дух и стремежа към по-високи постижения. Тези звания се запазиха в Русия. В други страни съществуват още по-престижни звания. Лорънс Оливие бе удостоен от английската кралица с рицарското звание и с титлата "сър" на благородник.
"Културната революция", хунвейбините в областта на културата и изкуството премахнаха званията "заслужил" и "народен".
Какво пречи те да бъдат възстановени? Полагат се усилия да се подобри заплащането (персонални пенсии, парични награди), но те засягат единици. По-естествено е да се възвърнат почетните звания "заслужил" и "народен" със съответния паричен еквивалент. На първо време една добавка от 200 лева към званието "заслужил" и 400 лева към званието "народен", би била съвсем естествена и заслужена. Тя би трябвало да се запази и след пенсионирането. По този начин битът на тези толкова заслужили личности ще бъде по-поносим. Вярвам, че министърът на културата и министър-председателят ще подкрепят това предложение. Не бива да забравяме, че изкуството и културата правят лицето на България по-красиво и привлекателно.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
