В България няма корупция, а само усещане за такава. В това се опитват да ни убедят след последното проучване на "Прозрачност без граници", в което България води сред страните от ЕС.
Ами прави са! Да сте видели осъден за корупция в последните години у нас? Няма. Даже и Иванчева, която бе задържана изключително унизително, не е осъдена и на финала най-вероятно тя ще осъди държавата, в която корупция няма. Е, вярно, когато те спре катаджия, можеш да получиш усещането как се разделяш с едни 20 лева, но това е само усещане.
Защото по принцип ние не живеем в държава, а в нещо като усещане за държава.
Имаме само усещането, че едни слепци карат автомобили, а някакви хора си купуват български паспорти по определени тарифи, но вече дори не се възмущаваме от това. Защо да се възмущаваме, като е само усещане.
Имаме също така усещане за ремонти, въпреки че "Графа" продължава да е затворен и десетки дребни фирми, които имаха магазинчета и заведения от двете му страни, на практика фалираха. А плочките му са направени така, че ако бяхме извикали майстор да ги нареди по този начин в нашата баня, надали щяхме да му платим.
Но на фирмите, направили ремонта, плащаме от данъците си, затова пък нямаме усещането, че сме им платили.
Някои крайморски терени, например около първа зона, имат усещането, че са плажни ивици, но това не се вижда с невъоръжено око. Някои инвалиди имат усещането, че са инвалиди и понякога дори не могат да ходят, но ТЕЛК им отпуска под 50 на сто инвалидност. За други ние нямаме усещането, че са инвалиди, но пък лекарите в ТЕЛК явно имат подобно усещане и им дават свидетелство за 100%.
За Цеко Чоков имахме усещането, че е под домашен арест поради многото си болести, докато не го намериха в столично заведение да се прави на бабаит за пореден път.
И за Митьо Очите имахме същото чувство. Защото поначало ние сме сензитивен народ. Имаме усещане за образование, докато не ни вкарат в някоя световна статистика като държавата с най-голям брой функционално неграмотни деца.
За усещането ни за напредък в икономиката дори и не ми се говори. А пък какво усещане имаме за здравеопазване! Когато ни се стори, че усещането ни нещо не кореспондира с действителността, не тръгваме да си оправяме образованието и здравеопазването, а хукваме да бием учителите и медиците.
И си тръгваме с усещането за справедливост. Защото иначе точно то ни е дефицитно. Отпускат го само на избрани люде, които си плащат за него, но нямат усещането за корупция, защото тълкуват подобна дейност като покупко-продажба. И са си прави хората.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
