Напред, науката е слънце, пее до днес скъпата ни родина навръх 24 май. Но слънцето, напук на това, което е казал прочут драматург, не грее за всички. В такъв случай битката е да не останеш на сянка. Как? Като се хванеш за книгата. Неслучайно соцмъдреците са казали: "Учи, за да не работиш". Този лозунг обаче се оказа не особено актуален в демокрацията.
Тези дни десетки хиляди, зажаднели за знания и дипломи млади български и чужди граждани, окупират университетските зали. Накичили се с гордото звание студент, те ще погледнат на света от по-хубавото му страна. Поне докато завършат. С годините мнозина ще забравят какво се е случило през тези четири, пет или "X" академични години, но винаги ще си спомнят как са минали кандидатстудентските изпити. Особено ако са ги скъсали. А това се случва често. И преди, и сега. Огорчението да останат извън лелеяната академична скамейка след първи, втори и т.н. опит са преживели доста велики умове и таланти по света и у нас. Известно е, че Айнщайн е скъсан по математика, а Лили Иванова на изпита по уши, нос, гърло - органите, създаващи вълшебния й глас. Историята знае и други случаи на неудачни опити. Много пък остават скрити.
В навечерието на новата учебна година се поровихме и открихме някои куриози от кандидатстудентската и студентската хроника. Оказа се, че мастит академик влиза чак на третия опит, актьор се бори с комисията седем пъти, а професор по борба цяла година остава извън любимото си учебно заведение.
Васил Василев-Зуека е трябвало да се бори цели четири пъти за място във ВИТИЗ. "Три пъти ме късаха на кандидатстудентския изпит. На четвъртия опит ги смаях с етюд по Уди Алън. Помня, че вървях и драма, и кукли до трети кръг. И проф. Атанас Илков ме попита: "Ако дойдеш в кукли, ще се прехвърлиш ли на другата година драма?" И аз съвсем наивно, от днешна гледна точка, отвърнах: "Не знам, ако ми хареса при вас, може и да остана. И останах!", разказва Зуека.
Китодар Тодоров, познат напоследък от сериалите на bTV, влязъл в Академията от втория път. "Трябваше да бъда архитект - баща ми, майка ми, дядо ми по бащина линия са архитекти. Отидох да живея в Нигерия при баща ми и втората ми майка. Завърших гимназия там и се канех да вляза в университет. Една вечер се събрахме семейството и решихме, че трябва да избера нещо, което харесвам. Поисках да съм актьор, върнах се и кандидатствах пантомима. Не ме приеха.
Една година бях сценичен работник в НАТФИЗ, за да вляза в средата. Пак пробвах драма и кукли, едното за всеки случай. И завърших като куклен актьор", разправя Китодар. Твърди, че няма търпение, а и бързо му доскучава да бъде на сцена. Трябва да си много силен човек, за да играеш в театъра, смята той. Допълва, че кукловодите навремето били след миньорите в класация за най-тежък труд. "Ако не си отдаден на сцената, това води до пиене или до самота, а това не ми харесва", смята още той.
За малко да изхвърлят Ерна
Ернестина Шинова, за която няма тайни в актьорлъка, влиза веднага във ВИТИЗ, но после има много сериозни ядове и за малко не я изхвърлят от института. "Бях съвсем млада и супернеопитна, когато ми се случиха два ангажимента едновременно - трябваше да водя концерт на съюза на артистите и имах представление. И не отидох на шоуто. Тогава стана страшно - един куп артисти пуснаха протестно писмо срещу мен, че съм била несериозна, меко казано. Любомир Кабакчиев, шеф на съюза и мой преподател в Академията, ме извика и пита: "А сега какво да те правя?" И взе соломоновското решение - поне два месеца да не се вясвам в института. Малко по-късно обаче ме поканиха в "Уестсайдска история", което се беше харесало, защото получих благодарствено писмо. И тогавашният ректор на ВИТИЗ Гриша Островски лично ми се обади и ме извика в кабинета си. Беше сложил на бюрото си и двете писма - и това срещу мен, и благодарственото. Запита: "Бе, теб сега какво да те правя? Забравяме ги тези истории и продължаваме напред". И така до днес!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
