Станфорд. Учени в САЩ успяха да разчетат ноти от опера, написана преди повече от два века, но заличена от автора й, защото не била приета добре. Луиджи Керубини задраскал старателно част от произведението, което сега т.нар. синхротрон е успял да разкрие, благодарение на металите в мастилото, съобщава Classic FM.
Операта е написана по древногръцка трагедия и е разкрита благодарение на рентгеновата апаратура на Националната ускорителна лаборатория SLAC в САЩ.
Прецизната апаратура, разположена в Университета Станфорд, е работила над шедьовъра „Медея" от Луиджи Керубини. Произведението, чиято премиера се е състояла на 13 март 1797г., е определяно от критиците по онова време като тричасова оперна творба, която е прекалено дълга за слушане и със слаб финал.
Най-известната опера на италианския композитор, който е прекарал голяма част от живота си във Франция, не получава успешен прием в Париж. Тя шокира жителите на френската столица, а също така се твърди, че е повлияла върху творчеството на Бетовен и Бизе. Историята разказва, че именно заради оплакванията на публиката и критиката, Керубини решава да съкрати произведението. За целта в края на творбата той премахва написаната кода, като я зацапва с помощта на въглен.
Нотният текст от финалната ария "Du trouble affreux qui me dévore", съхраняван на един от рафтовете в Станфордската библиотека, усърдно е бил задраскан. Благодарение на мощната рентгенова светлина, излъчвана от синхротрона SLAC, учените успяват да разкрият партитурата, като изображенията са показани на специални компютърни екрани в лабораторията.
„Това е изключително вълнуващо", споделя физикът от Станфордския университет Уве Бергман, който ръководи научния екип. „Синхротронът може да отключи тайните на природата. Сега се оказва, че може да открие неща, които са важни за човешката култура", пояснява той.
Досега уредът е използван в областта на археологията и биологията, като е спомогнал за разбирането на еволюционната връзка между влечуги и птици. Синхротронът открива желязо и цинк в мастилото, използвано при нотирането, като чрез рентгеновите лъчи написаното започва да флуоресцира. Учените насочват лъч до 50 микрона, който е по-тънък от размера на човешкия косъм, като по този начин се сканира целия нотен текст. Същевременно компютъра преобразува рентгеновите изображения на петолинията и нотите в сив цвят, които лесно се разпознават.
"Усещането да видите нотния текст на Керубини за първи път след повече от 200 години е неописуемо", споделя берлинският музиколог Хайко Кулман. Именно той предлага проекта на лабораторията SLAC, след като методът е бил използван за разчитането на старогръцки текст от ценен документ на математика Архимед, повреден с течение на времето.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
