Хитовата песен на Орлин Горанов за детския чист спомен стана особено актуална тези дни с празненствата около годишнината за влизането ни в НАТО. Оказа се, че евроатлантическата цел е била последната, обединила ни като нация. А оттогава обикаляме без никаква идея и във всякаква посока не един следобед, а цели 15 години.
Как живеем в безпътицата, до болка знае всеки от нас. Голямата неизвестна е останала ли е причина, която да ни обединява като българи. Извън, разбира се, повсеместната омраза, която вече ни превръща в безродственици.
Липсата на национални приоритети през прехода направи икономиката неконкуретноспособна, селата – безлюдни, нацията – болна, а младото поколение – полуграмотно. Водим европейски класации по смъртност, демографски срив и бедност. Но трудно влизаме в евролиста за иновации или престижни университети. Затова и нищо чудно, че дори в гладната Сомалия са по-щастливи от нас.
Антирекордите най-после светнаха „синята лампа” на политиците.
Които, макар публично да се омаскаряват, вече се замислят за помирение в търсене на общи приоритети.
Доган поведе ритуала на обединението.
Още през миналата есен партията му обяви, че ударно пише програма за ускорено и догонващо развитие. Документът, в който главна цел е нов тип икономика с утрояване на ръста и достигане на европейски доходи, беше и основна теза в коледното слово на почетния председател на ДПС.
Корнелия Нинова отговори светкавично на предизвикателството и подготви „Визията за България”, в която акцент е засилена роля на
държавата в икономиката и пълна социална промяна. Социалистите даже я гласуваха по време на януарския конгрес, но веднага бяха упрекнати от властта, че идеите им звучат социално добре, но финансово-зле.
Президентът също не закъсня с отговора си.
Ден след червения висш форум, обяви като приоритет създаването на Съвет на стратегическо развитие. След двумесечно затишие, преди дни държавният глава посочи 12 експерти, които ще пишат алтернативна програма за превръщането ни в по-богата и справедлива държава.
Случайно или не, сформирането на новия отбор на Радев се случи дни след ключово изказване на вицепремиера Томислав Дончев. Той обяви, че до края на година ГЕРБ ще е готов с концепцията за новата бг икономика.
Според него България трябва да се превърне от инвестиционна дестинация с ниски данъци и заплаще на труда в конкуретноспособна икономика, която стимулира производствата с добавена стойност и износителите. Това ще засили икономическия ръст и ще донесе съществено покачване на доходите.
По същото време председателят на ДПС Мустафа Карадайъ обяви, че тяхната програма е напълно готова и предложи среща на останалите лидери на парламентарни групи – Цветан Цветанов и Корнелия Нинова, на която да си говорят не за избори, а за дългосрочна стратегия. Корнелия Нинова прие поканата, Цветанов пасува. Към идеята за приемане на приоритети се присъедини Волен Сидеров, а преди дни и Веселин Марешки.
С две думи – желанието е налице, задава се нова Кръгла маса. Първата и последна за прехода беше преди 29 години, когато след седмици на бурни дебати между БСП и СДС бе решено, че плановата икономика се заменя с пазарна,
Държавният съвет става президентство, свиква се Велико народно събрание, което променя конституцията и отменя чл.1, закри се Държавна сигурност.
30 години по-късно чаканите промени са не по-малко революционни – промяна на модела на пазарната икономика, която през прехода се изроди в своеобразен „див капитализъм”, нова социална и демографска политика, дискусия за правомощията на властите. Но и решение по най-болезнения въпрос от прехода. Който доведе до огромно социално неравенство и нарушено чувство за справедливост – за вината на властта и олигарсите, ограбили държавата и спестяванията на хората.
Дано този въпрос не последва съдбата на досиетата. Които кървяха като открита рана в СДС-изказванията на голямата среща. А след това бяха замитани под партийния килим на всяко правителство.
Времето за нова Кръгла маса отдавна е настъпило, но срещата сега изглежда почти абсурдна. Защото не е ясен домакинът, на който да не може да се откаже. ГЕРБ и БСП си говорят само на висок тон, патриотите са пред разпад, десницата е вечната „контра”. Президентският съветник Иво Христов във вторник пък скъса и последните мостове за институционални преговори като заяви, че не вижда смисъл от среща между държавния глава и премиера.
Така че, търси се новият Желю Желев. Или Петър Дертлиев, който вдъхновяваше с думите: Държавата се управлява с таланта на цялата нация.
Какво мислят за това Радев и Борисов? Добър повод да проверим какво сега означава за тях „За честта на пагона”.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
