Стокхолм. Шведската Кралска академия обяви носителите на тазгодишната Нобелова награда за химия. Трима американски учени - професор Мартин Карплюс, професор Майкъл Левит и професор Ари Уоршел, си поделят отличието заради работата си по развитие на мултимащабни модели на сложни химически системи. "Учените поставиха основите на програми, използвани за това да се разберат и предвидят химическите процеси. Компютърните модели, имитиращи реалния живот, се превърнаха в изключително важна част за напредъка на химията днес", се казва в съобщението на шведската Кралска академия на науките. С помощта на разработените от учените програми, които могат да проследят и най-малките изменения в химическите реакции, беше по-добре проучена фотосинтезата на растенията, се допълва в съобщението. Нобеловата награда за химия и сумата от 8 млн. шведски крони ще бъдат връчени официално на церемония в Стокхолм на 10 декември.
Мартин Карплус е роден на 15 март 1930 г. във Виена. Той произхожда от еврейско семейство, което емигрира в САЩ. Има двойно гражданство - австрийско и американско. Средното си образование завършва в град Нютън, щата Масачузетс. През 1950 г. е приет в Харвардския университет. Понастоящем е професор хонорис кауза по химия в престижното учебно заведение. Карплус оглавява биохимичната лаборатория в университета в Страсбург във Франция. Обичам Франция, но предпочитам да работя в САЩ, където нещата стават по-бързо, казва новият Нобелов лауреат.
Майкъл Левит е с тройно гражданство - американско, британско и израелско. Роден е на 9 май 1947 г. в Претория, ЮАР. Той получава докторска степен в университета в Кеймбридж, Великобритания, през 1971 г. Преди да започне работа в Станфордския университет през 1987 г., е специализирал в Института за естествени науки "Хаим Вайцман" в Реховот, Израел. През 2001 и 2002 г. става член на Британското кралско научно дружество и на Националната академия на науките на САЩ. Левит е редактор и член на редколегията на авторитетното научно издание Journal of Molecular Biology. Понастоящем той е професор в Станфордския университет в Калифорния, САЩ.
Ари Уоршъл е роден в кибуца Сде Нахум в Израел на 20 ноември 1940 година. Той също е с двойно гражданство - американско и израелско. Защитава докторантура през 1969 г. в Института за естествени науки "Хаим Вайцман" в Реховот, Израел. Понастоящем е професор по химия и биохимия в университета на Южна Калифорния в Лос Анджелис.
Нито един от тримата не бе включен в списъка на фаворитите за наградата за химия. Един от основните претенденти да грабне отличието бе американският химик Уилям Мернер, създал спектрометър на отделните молекули. Миналата година отличието спечелиха американските учени Робърт Лефковиц и Брайън Кобилка за изследванията си върху ключово семейство рецептори, които позволяват на клетките да усещат заобикалящата ги среда.
Нобеловата награда за химия се присъжда от Кралската шведска академия на науките от 1901 г. Досега отличията са раздавани 104 пъти, въпреки че това е 112-ата Нобелова седмица. По различни причини Нобелови награди за химия не са връчвани през 1916, 1917, 1924, 1933 и 1940-1942 година.
Първата Нобелова награда за химия през 1901 г. получава холандският химик Якобус вант Хоф за откритите от него закони на химичната динамика и осмотичното налягане на разтворите. Лауреати на Нобеловата награда за химия с голяма известност са: Сванте Арениус (1903), Ърнест Ръдърфорд (1908), Мария Кюри (1911), Ирен и Фредерик Жолио-Кюри (1935).
Нобеловата награда за химия 63 пъти е била връчвана на един човек, 23 пъти - на двама и 18 пъти най-престижното научно отличие в света са си разделяли трима учени. Общо Нобелови лауреати за химия са 162 души, тъй като два пъти наградата получава британецът Фредерик Сенгър - през 1958 г. за работата му върху структурата на протеините, по-специално на инсулина, както и през 1980 г. за изучаване на базовите вериги на нуклеиновите киселини.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
