Кладница. Единственото известно в православната иконопис изображение на света Троица във вид на образ с лица върху една глава се намира в Кладнишкия манастир "Св. Николай Мирликийски". Чудноватата св. Троица е там отпреди 130 години, но не е известна, нито описвана. Необикновената фреска се разкри по чудодеен начин в снимка. През 2007 г. етнологът Симеон Мильов и фотографът Бойко Костов обикаляха Пернишко, за да снимат църкви и манастири за своя албум "Шетба из Пернишко". Качват се и на Кладнишкия манастир, но чак когато разглеждат направените снимки, Бойко открива необикновеното изображение. Главата е една, с ореол, но на нея има три чифта очи, три носа и три устни. При внимателно вглеждане се различават и три образа. В средата е възрастен мъж с благо изражение, а от двете страни са по-млади мъже, но те не са еднакви нито по възраст, нито по характер. Фотографът включва фотоса в албума. Там го забелязва местно социалистическо величие и решава тъкмо на това място
да стане кръстник на малко момиченце
осиновено от негови близки. Чрез него изображението стана известно за публиката и популярно. Човекът е убеден, че късметът следва неговата кръщелница и заради чудновата икона, под която е получила кръщението си.
В онези години случаят позволи да се потърси коментар за необичайното изображение от игумена на Рилския манастир. Епископ Евлогий си спомни, че виждал подобно нещо в албум с икони от Македония. Там обаче с три чифта очи бил изобразен Христос. Той беше категоричен, че триизмерното лице на светата Троица не е по каноните на църквата. Схиархимандрит Евгений, който преди да стане игумен на Църногорския манастир "Св. св. Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци, известно време управляваше Кладнишкия манастир даже не знаеше, че в храма е има такъв образ. Нееднозначно се изказват за триликата света Троица и специалисти. Смята се, че храмът е изографисан не от зографи наивисти, а от известния иконописец от Самоковската школа Никола Образописов, изписал по това време - 1883 г., църквата "Успение на Пресвета Богородица" в близкото село Попово. За него се знае, че е усвоил тънкостите на православната иконописна традиция, както е пазена в Света гора, от своя баща Йован Иконописец. Но после внася в църковните изображения пейзажи и сцени от бита и така съживява иконите. Дали тъкмо той е решил да направи по-разбираема неделимата същност на светата Троица вероятно е въпрос на експертиза.
За ревностните православни, които постоянно повтарят Символа на вярата в молитвеното си правило, и за всеки, който знае основополагащата за християните молитва, е ясно, че това е илюстрация на трите първи раздела на Символа: "Вярвам в един Бог Отец ... И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния... И в Духа Светаго, Господа.". Трите лица, които имат едно и също Божествено естество, се различават по личните си свойства. Бог Отец е началото, Синът Божий е предвечно роден от Отца, Светият Дух изхожда преди вековете от Отца.
Най-популярно е изображението на света Троица на изучавалия живописно майсторство във Византия и България св. Андрей Рубльов. Неговата икона е
част от иконостаса на Троицко-Сергиевата лавра и е съхранена в Третяковската галерия
В нея са вписани фигурите на трима ангели във формата на кръг като символ на неделимостта на трите Лица, но всяко със собствена индивидуалност, показана в движенията. Единосъщието на светата Троица е изразено в еднаквостта в Лицата, пропорциите на фигурите и начина на скланянето на главите. Тази икона е прерисувана от много иконописци, но без промени, защото канонът не допуска изобразяването на света Троица в трите й Лица като Отец, Син и Свети Дух. Според догмата триединството на Бога е непостижимо за човешкия ум и и поради това няма как да бъде изобразено. Познати са и други изображения, в които присъстват Бог Отец - като достолепен старец, Исус Христос (Бог Син) - като мъж на Христова възраст след възнесението му със светия Кръст в ръка и Дух Свети - като бял гълъб с разперени над тях криле, от които излизат лъчи.
Изображението от Кладнишкия манастир няма познат аналог, но за жалост и в момента обителта преживява тежки времена, както много пъти след основаването си през ХIII век. Манастирските сгради и храмът пострадаха тежко при земетресението в Перник на 12 май 2012 г. Макар да е обявен за паметник на културата манастирът все още не получил от държавата необходимите за възстановяването му средства въпреки обследванията, експертизите и изготвения проект. Пресметната сума, която е под 40 хиляди лева,
не е преведена по сметката на обителта.
Йеромонах Рафаил, който се грижи с много себеотрицание за опазването на старината и служи на Бога и заради всички нас, грешните, се радва на помощта на боголюбиви хора и чака по Божия промисъл да дойде ред за възстановяването и на този манастир. Спешни укрепителни работи на храма са направени, защото в противен случай имаше риск черквата да се разцепи. Освен от укрепване на сградата, от реставрация и консервация се нуждаят и стенописите и за това ще са нужни много повече средства. Освен на щедростта на държавата и на дарители отецът се уповава и на молитвеното застъпничество на своите предшественици. В средата на ХIХ век игумен е някой си дядо Спас Бурнов от село Мърчаево. По явила му се насън промисъл той възстановява опожарената преди това обител, става игумен и после бива посечен от турска потеря, а манастирът отново е опожарен. В годините на войнстващия атеизъм духовния живот в обителта поддържаше игумения Павла, останала в сърцата на много хора, които са имали привилегията да се срещат и разговарят с нея. Те идват и сега да се поклонят на нейния гроб зад храма, но се покланят и на черковните икони с вярата в Бог Троица.
▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄▄
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
