Георги Велев е писател и литературовед, автор на няколко книги, свързани с литературните тайни и битки на българските писатели. Една от творбите му е посветена на творческия диалог "Йовков - Елин Пелин", съгласно която двамата автори комуникират посредством творбите си. Бил е редактор в списания "Септември", както и учител в 31 СУЧЕМ, където учениците единодушно го избраха за любим учител в кампанията на "Стандарт" и образователното министерство.
* Свети Георги да ни пренесе над черните бездни, където се намираме
* Не можеш да си храбър, ако не вярваш в нещо велико
* Хоризонтите на националното ни развитие са очертавани не от политици, а от писатели
* Не бива да има идеали, взети назаем
* Най-големият ни враг е нашето едностранчиво мислене
* В България, дори да се роди Шекспир, той няма да бъде забелязан
- Всеки Георги трябва да убие поне един змей. Кой е Вашият змей, господин Велев?
- В интерес на истината моят светец е едновременно победоносец и чудотворец. Много интересно е възникването на манастира през Х век, който е основан от трима охридски братя, които са благородници. Това са Аарон, Мойсей и Йоан. Тримата решават да основат манастир, но не знаят на кого да го кръстят. И оставят на мястото една дъска, където се е самоизписало името на Свети Георги. Това на практика е "Свети Георги Зограф", който е носител едновременно на изкуството и на красотата. Това ни е много необходимо на нас, защото ние сме много объркани, и не знаем кое е истина и кое е лъжа. Преди десет години бях на службата в Зографския манастир. Службата продължи двадесет часа. А иконата бе охранявана от полицията, защото тя е една от основните икони на св. Георги. И според мен не можеш да бъдеш храбър, ако не вярваш в нещо много велико. Трябва да вярваш в чудото на победата, защото всяка победа е едно чудо. И ние трябва да извършим едно чудо, за да победим онова, което нас ни омотава и не ни дава да вървим напред.
- За да постигнем това чудо, кои са Вашите змейове, които можем да победим?
- В последната си книга "Българските литературни загадки" аз посочвам кой е най-големият ни враг. Това е нашето едностранчиво мислене.
Ние се лутаме, мятаме се - до 8 септември 1944 година сме съюзник на Германия, след това за ден си сменяме убежденията. А тази едностранчивост се подхранва допълнително от скандали - ние не гледаме на миналото си като на исторически процес. Това е най-голямата ни слабост. Много хора не мислят в контекста на историческия процес, хващат се за някакви тераси или къщи за гости. В България, дори да се роди Шекспир, той няма да бъде забелязан. Няма накъде да емигрира, защото той живее с българското слово.
Чудото да победим ламята, това е да повярваме в себе си. Но този скептицизъм, това отцеругателство е нещо друго. Истината е, че ние не можем да разберем от какво страдаме. Ние не страдаме от апартаменти, не страдаме от корупция. Има нещо друго по-голямо, което ни измъчва. И това е едностранчивото ни мислене. Ние не сме уверени в себе си и не вярваме в собствените си сили. На практика ние не вярваме, че можем да излезем от тази спирала, в която сме навлезли. А това е една спирала на ругателства, на крясъци, на викове.
Да, може би свети Георги трябва да ни пренесе над тези черни бездни, където се намираме. Действително ни трябва чудо. Може би промяната ни трябва да започне от изкуството. Вижте как цар Симеон Велики спасява България. Той поставя в основата на обновлението на страната културата. Надарява с власт най-умните и интелигентни хора тогава - Константин Преславски, Климент Охридски. Още тогава е прозрял, че културата може да ни измъкне от всичко.
- И образованието?
- А, там вече нещата са изпуснати. Свети Георги трябва да влезе в това министерство на кон и да започне да мачка тези хора, които уж само с реформи се занимават, но на практика нищо не правят.
Но трябва да тръгнем отнякъде и да се закачим за нещо красиво и истинско. Защото с тези скандали, които се развихрят в момента, ние нищо не поправяме. Не може да се види светлият хоризонт, а това е една от идеите на свети Георги, според мен. Да вдъхнем увереност в самите себе си, че ние можем да победим змея. Защото нашите беди са много големи в момента, ние сме изпаднали в едни нерешими суфизми.
Да победиш ламята - това е една много красива метафора. Но то не е само да я победиш със сила, това трябва да стане и с ум. Школата на философа Зенон казва - няма пространство, няма време. Ние сме точно застопорени в една подобна ситуация.
- Вие имате интересни алтернативни теории за българската литература.
- Според мен литературата е нашето спасение. Хоризонтите на националното ни развитие са очертавани не от политици, а от писатели. Можем да ги изброим - Климент Охридски, Черноризец Храбър, Георги Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев. Те трасират пътя на нашето национално развитие.
В последната си книга за българските литературни загадки мисля, че се опитах да дам едно алтернативно мнение не върху литературата, а върху националния ни живот. Ние трябва да се обърнем натам, защото литературата е носител на народния дух.
Литературата е едно от нещата, които пренасят миналото ни към бъдещето. Това е едно от нещата, които ни изпиват кръвта - че нямаме никакъв идеал. Никой политик не говори за идеалите на народа, ние нямаме хоризонти. Говорим на парче - ще построим това, ще разрушим онова. Разчитаме на Европейския съюз, но той няма да ни реши проблемите. В един момент ЕС може да ни отреже парите, защото това на практика не ни помага.
Проблемите са вътре в нас. В момента разчитаме на еврофондовете, но това е крадене на пари. Ако някой спечели честно пари, това дори не е впечатляващо, не нажежава страстите. В момента сме в много тежко положение и имаме нужда от някакво чудо, което няма да нажежава страстите. И то не е толкова свързано с бедността и корупцията. Просто ние не знаем какво искаме. А, като не знаем какво искаме, ще ни го наложат от другаде. Някъде бях прочел, че не бива да има идеали, взети назаем. И съм съгласен.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com