Защо тази година не стигат парите за археологически разкопки и победа ли е постигнатото досега със Северна Македония? Проф. Николай Овчаров, който на 19 юли става на 65 г., направи своята равносметка пред "Стандарт". Целият екип на медията му пожелава здраве, мъдрост и да не се пречупва борбеният му дух!
* Министърът на културата Атанас Атанасов не пожела да пусне парите за разкопки
* Орязаните средства ще върнат културния туризъм години назад
* Разкриваме цял град на Перперикон, ще се равняваме с Атина
* Преди двайсетина години никой не бе чувал за Златоград, сега тук е пълно с туристи
* През последните две години водихме страхотна битка за Северна Македония, която завърши с победа
* По улиците на Скопие всички видяха грозното лице на македонизма
- Проф. Очваров, преди почти две седмици започнаха разкопките на Перперикон, въпреки орязаната тази година държавна субсидия. Как предвиждате да продължите работата си по разкопките?
- Вече две седмици минаха от началото на разкопките, въпреки че последната седмица аз не мога да упражнявам контрол, тъй като съм с коронавирус и съм в карантина. Моите заместници обаче продължават работата, която започнахме в началото на юли. Разбира се, както казахте, тази година бюджетът е орязан поради несъгласието на министерството на културата в лицето на министър Атанас Атанасов да ратифицира, така да се каже, парите, които ни се полагат от държавния бюджет, които са в министерството на финансите и просто трябва да се добавят и да бъде казано едно „Да“ от министертвото на културата, по желанието на министър Василев. Не пожелаха да го направят с неясни предтексти.
Не можаха да разберат, че става дума не за обикновени археологически разкопки, а за целевото финансиране не само на Перперикон, но и на няколко обекти като Хераклея Синтика, като Рациария, като Мисионис, които от две години насам се финансират специално за развитието на културния туризъм. По този начин тегобата за финансирането на тези обекти легна на общините.
Естествено, те не могат да си позволят сумите, които се дават от държавата, така че сега в момента обектите се финансират с много по-малко средства. При Перперикон средствата са около 80 000 лв. от община Кърджали, което означава, че ще работим около два месеца с 20 човека – юли и август.
Въпреки това се надявам да имаме добри резултати, защото ние не бихме могли да продължим на този широк фронт с 80-100 души, както работим през последните години, но има един сектор, който аз съм си оставил за "черни дни". Непосредствено до храма на Дионис, разкрит още преди 15-16 години, в който вероятно ще излезе още един храм, имаме запазена част от зидове. Добре е да се отвори този сектор, който е твърде важен за туризма.
Гледката към храма на Дионис ще бъде много по-ефектна. Това са нашите много по-скромни планове от тези, които имахме през предишните години. Очевидно е, че това правителство не можа да разбере за какво става дума.
Но да не обвинявам цялото правителство, защото ние имаме голямо съдействие от министерството на туризма. Нещо повече, министър Проданов и зам. министър проф. Модева изпратиха специални писма до министерството на финансите и до министерството на културата с молба средствата да бъдат отпуснати именно заради развитието на туризма. Но никакъв ответ няма от тези министерства.
- Как си обяснявате тази променлива политика по отношение на подпомагането на археологическите изследвания в България?
- Тя да беше само отношение на археологията, както казваше баба ми, с мед да я намажеш. Тази нескопосана политика е в много неща. Магистралите са абсолютно разбити, година и половина не се оправят. Мантинелите са изпочупени навсякъде.
С тези призиви за прозрачност всъщност докъде я докарахме? Ще кажа пак любимата си приказка за Настрадин Ходжа, който тъкмо научил магарето си да яде камъни и то умряло. Та с тези приказки за корупция и прозрачност се докарахме до там нищо да не върви от процедурите.
Археологията е най-малката в това отношение, но има огромни проекти, които ако не се движат, пропада цялата българска икономика. За съжаление натам сме се запътили. Жал ми е много, защото този културен туризъм, за който и „Стандарт“ направи много с кампаниите през годините, наистина беше започнал да се развива и сега се връщаме отново на изходна позиция. Това не е новост за България. Ние много обичаме да стигнем до някъде и после да се върнем обратно.
- Преди няколко години, през 2019 г., вие направихте едно от най-интересните си открития – монета на цар Иван-Асен II. Разкажете повече за други открития, които са направени в процеса на разкопките.
- Разкопките са с продължителност вече 22 години. Ние имаме невероятно много открития. Тази монета на Иван-Асен II е една от стотиците подобни открития. Само монените от акропола на Перперикон са над 5500 от V в. пр. Хр. до XV в. сл. Хр. Находките са много, но не те са най-важните. По-важното е друго - че с тези темпове на работа и с тази планомерност ние разкриваме един цял град, което е видима работа. До този момент в България няма разкрит изцяло античен или средновековен град.
Това, което ние вършим е, че след 16 години разкопки акрополът е напълно завършен е всичко това е публикувано в монументална книга. Последните 6-7 години ние работим в южния квартал, но с тези темпове, с които работихме, след около 3-4 години трябваше напълно да завършим южния квартал, което на практика означаваше почти пълното разкриване на града. А това означава да имаме един град от типа на Атина.
За съжаление с това ограничаване на разкопките тази дата се отлага далеч в бъдещето.
- Преди време в едно интервю казвате, че смятате да направите голямо изследване върху личността на Влад Цепеш, известен още като Дракула.
- Изследването вече е завършено, излезе дори и като отделна книга през 2020 г.– „Дракула. Българската версия“. Тази книга се появи вследствие на тригодишните разкопки на Свищовската крепост, където Влад Цепеш дори е резидирал известно време. Много интересен паметник. Това е един от паметниците извън Родопите, които аз проучвам.
Книгата за Цепеш излезе, а в момента предавам окончателната монография за проучвания на Свищовската крепост, която трябва да излезе до два месеца. Това е един много важен обект. Първо, защото е много добре запазен, намира се в центъра на Свищов и от общината много разчитат на него за развитието на културния туризъм. Както направихме културен туриъм в Източните Родопи, така се стремя да пренеса опита на други места в страната.
Това, което ние направихме и с кампаниите на „Стандарт“ за Източните Родопи, искам да се развие и в другите места на страната. Но спирането на средства от страна на държавата връща нещата с години назад.
- През тази година вие имате лична годишнина, в такива случаи човек прави равносметка на дейността си. Кои са най-големите открития, които сте направили и има ли такива, за които съжалявате, че не са доразвити?
- Тези оценки трябва хората да ги дадат. Неудобно е един човек, дори и юбиляр, да ги дава. Ето, сега лежа болен от ковид в Златоград и когато виждам тези тълпи хора, които се разхождат наоколо, разбирам, че не напразно сме работили. Само преди двайсетина години това градче Златоград беше абсолютно непознато за хората. По времето на социализма тук даже почти не можеше да се идва, защото беше гранична зона. Сега хората буквално се гмурват в историята. Според изчисленията на туроператорите, над половин милион души минават годишно по тази дестинация. Пълно е с хотели из Кърджали, Златоград, Момчилград, които приемат хиляди хора.
Ние показахме, че може да има културен туризъм у нас. Дори само това да погледна, се изпълвам с гордост. Вече казах, че исках да го пренеса на други места в страната. Не искам обаче да пренебрегвам и научната страна на моята работа, защото книгата за Свищов, за която казах по-горе, е седемдесетата ми книга, която предстои да излезе. Имам повече от 300 статии и много други публикации. Ще отбележа моята огромна популярна работа по вестници, рубрики и в „Стандарт“ включително.
Има с какво да се похваля в своя живот, което не означава, че трябва да се спра. Предстоят още много важни неща освен археологията.
През последните две години водихме страхотна битка за Северна Македония - за българската идентичност, език и история, която се завърши с победа. Протоколът, който беше подписан в понеделник, за мен е победа на нашата дипломация, което ние, учените от национален кръг „За Македония“, с проф. Пламен Павлов проф. Кочева мисля, че подпомогнахме с нашите изяви, статии, интервюта. Както и с представянето в Страсбург преди месец, където изложихме пред европарламента българските позиции.
- От 2017 г. се правят опити за затопляне на отношенията с РСМ и изведнъж такива протести доведе т.нар. „Френско предложение“. У нас пък почти нямаше силна реакция. Как си обяснявате това?
- У нас няма за какво да има реакция. Ние сме на правилната страна. За какво да има реакция, когато ние се борим за нашата собствена история, език и минало. Но македонизмът просто не беше добре забелязан в България. Аз съм човек, който работи там от 40 години. Моята голяма дисертация е „Вардарска Македония през XIV в.“. Така че ми е много ясно какво означава македонизмът.
Сега вече и хората, които не са били в Македония, разбраха какво е грозното лице на македонизма. Видяха го по улиците на Скопие. Видяха по какъв начин могат да се отнасят към България. Аз не казвам, че всички в Северна Македония имат подобно виждане, но ние трябва да си даваме сметка, че за тези почти три поколения от 1944 г. насам се възпитаха много хора с антибългарски чувства.
Друг е въпросът, че тази победа на българската дипломация е от всички нас, защото учени, политици, дипломати, журналисти оказаха натиск, който помогна. Ако преди две години бяхме отстъпили на по-ранните предложения, каквито имаше от германското и холандското председателство, ние нямаше да имаме този контрол, който сега се полага да имаме в бъдещите кръгове на преговорите на Северна Македония.
Много ясно казвам, че това, което се постигна, е победа, но не бива да лягаме на тези лаври. Напротив, трябва много внимателно да се следи всяка стъпка. Първо, трябва да бъде приета промяната в конституцията на Северна Македония, което няма да е лесно. И оттук нататък - контрол на историческата комисия, на езика на омразата, промяна на учебниците, според протокола, който се подписа. Вече имаме срокове – 2024 г., когато тези неща трябва да бъдат свършени. Ако не, тогава ветото трябва да бъде наложено не само от България, но от целия ЕС.
- Дали историците в Северна Македония ще се съгласят с българската историческа истина?
- Предстои да видим. За цар Самуил се съгласиха, после отстъпиха, а за Гоце Делчев самият Драги Георгиев, който е шеф на македонската страна на комисията, изследва именно този период, е писал многократно, че Гоце е българин. Въпросът е това да стане официална позиция.
Аз предполагам, че ще стане и че в крайна сметка ще се стигне до там. Но ние не можем да им наложим нашето мислене. Нека бъдем обективни. Но трябва езикът на омразата да бъде премахнат. Стига вече с това плюене срещу България. Впрочем те плюеха не само България на тези демонстрации. Плюеха целия Европейски съюз, включително се разнасяха плакати с псувни на майка за ЕС. Видяхме какво направи и Урсула фон дер Лайен, когато беше в техния парламент.
Отварям една друга тема - тези, които протестираха на площада, очевидно не бяха за влизането на Северна Македония в ЕС. По-скоро бойкотираха това влизане. Езикът на омразата трябва да се следи много внимателно в този мониторинг, който се очертава сега при преговорите със Северна Македония. Премахването на антибългарските табели за фашистки окупатори и всякаква такава глупост, която може да се чете по улиците на Северна Македония.
- Ще трябва ли и ние да направим отстъпки и компромиси от историческите си теми?
- Ние сме ги направили вече. Няма накъде повече. Признали сме, че има македонски народ, има македонска идентичност, но това се създава след Втората световна война. Преди дни, по повод призив на македонски интелектуалци, публикувах до медиите печатите на училищата, на църковните общини в Македония отпреди 100-150 години - на Щип, на Велес, на Скопие, на Солун, на Воден и т.н. На тези печати, издирени от големия български учен Йордан Иванов, пише ясно: „Воденско българско училище“, „Велешко българско училище“, „Прилепска българска църковна община“. Това са били интелектуалците преди 100-150 години. Днес техните внуци говорят за македонска идентичност. Това е историческата истина.
Има македонска държава, има македонска идентичност, създадени вследствие на събитията от Втората световна война. Това е българският компромис.
- А по отношение на езика?
- Иван Костов направи споразумание с Любчо Георгиевски, в което е вписано, че всяка страна пише и говори на нейния конституционно избран език, т.е. ние не признаваме, за това ще има и специална декларация, доколкото разбрах от Генчовска /б.ред. министъра на външните работи/, македонският език като отделен, а като кодифицирана форма на българския език.
Но тяхно право си е да си го кръстят ако искат и марсиански език. Ние не можем да попречим на това, както не можем да попречим и на други страни да признават или не признават езика за македонски или за марсиански.
- Как смятате, че ще се развият преговорите оттук нататък? Ще успее ли РСМ да влезе в Европейския съюз?
- Никой не може да гадае. Ние десетки пъти ще можем да им налагаме вето, ако не си изпълняват задълженията, а и не само ние. Едно от нещата в първа глава е да бъдат в добри отношения с останалите страни. Това ще се следи най-внимателно. Тези преговори обаче ще траят дълго, но не съм лично убеден, че някога Македония ще влезе в ЕС. Ще видим.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
