Проф. Христова пред Стандарт: Новите политици не минаха изборния тест

Политиката не трябва да е изчегъртване, а надграждане, казва политическият психолог

Проф. Христова пред Стандарт: Новите политици не минаха изборния тест | StandartNews.com

* Политиката не трябва да е изчегъртване, а надграждане

* Три са поуките от вота, той се превърна в повод за катарзис 

* Медиаторите в преговорите са близки до ДБ

* ГЕРБ прави тестова ситуация за другите партии

БСП отвори нишата за нова лява партия, казва проф. Антоанета Христова, политически психолог

 

- Проф. Христова, какво отличава последните избори от предишните предсрочни, които се проведоха през последните 2 години?

- Изключително ключови са тези избори. В новото подреждане на партиите се съдържа напълно различна структура и разпределение на властовото присъствие. Държавата живее в балон от манипулации през последните години и резултатът показа, че те не са били напълно ефективни.

 Първият извод от тези избори е, че политиците не бяха достатъчно гъвкави, за да разширят подкрепата си. Страхът надделя над проактивното и разширяващо предизборно говорене и тактика. Вторият извод е, че манипулацията през медиите е възможна до време. Третият много съществен извод е, че партиите в по-голямата си част са изключително неподготвени да управляват. Новите партии нямат капацитет,  личностите в тях са много слаби. Нямат ниво нито на образование, нито на култура, нито на интелигентност, нито на възпитание, нито на перспектива да виждат накъде вървят и как да го постигнат. Старите партии са тези, които са си отгледали политици и които, мразени или не, носят знанието на базата на опита си. В това число са ГЕРБ, която получи най-висок процент подкрепа, макар и относително, защото най-големият процент е от негласувалите. И на второ място - ДПС.

БСП е особен случай. Тя е подложена на дълги вътрешни битки от лидера си, поради което по естествен начин върви към залез. БСП на практика отвори нишата за нова лява партия и сериозните кандидати за тази ниша са ПП и ДБ.

- Всъщност новите политици дойдоха точно с претенциите за високо образование, получено  в най-престижни университети, висок ценз и всичко най-модерно в сферата на образованието, което нямат старите политици. Но казвате, че те не са се справили. Означава ли това, че образованието не е фактор за политиката?

- Човек може да завърши всякакво образование. Но първият въпрос е как го завършва. Вторият - как е получил оценките си. На трето място зависи от капацитета на човека да учи. Нямавръзка между образование и политическо лидерство.

Има връзка обаче между образованието да бъдеш политик и политическата работа. Защото да бъдеш политик означава, че трябва да имаш огромна палитра от знания - как да взимаш решения, как да поемаш отговорност, как да оценяваш експертно ситуация, как да работиш с експерти, как да формулираш тактически и стратегически цели, как да правиш екипи и група и да й създаваш идентичност. Това не се учи в университетите. Нито един от тези, които се кичеха с етикета "завършил Харвард", не притежава съответните компетентности. 

Това с образованието бяха мантри. Беше инженерно проектирано да дойдат образовани  и да инициират борба срещу корупцията. 

- Да коментираме и другия феномен - партията "Не подкрепям никого", която почти влезе в парламента, както и срива на избирателната активност до нива, каквито не сме имали от 1989 г. насам. Защо стана така?

- Два са факторите за това. Първата причина е, че в историята на прехода нямаше зрели политици, нито експерти, които да провидят и обяснят , че демокрацията не е перфектна, че тя е ежедневно гражданско усилие и избор между различните степени на недостатъчно качество. Втората причина - не успяхме да сложим тежка бариера към спомена за живота преди 1989 г. И когато срещнат трудности, а те са естествени в годините на преход, хората си спомнят как тогава са живели по-спокойно, поддавайки се на романтиката от младостта.    

 - Как виждате оттук нататък развитието на събитията?

- ГЕРБ направи крачка, с която лидира политическия процес. Прави го по професионален начин, търсейки медиатори на фона на тежки разломи в обществото. Доколко са подбраниправилно медиаторите, е друг въпрос. Те трябва да са равноотдалечени, но въпросът е каква е целта. Избрани са хора, които са по-близко до ДБ. Явно, че това е целта. В световната практика има два варианта за такъв медиатор. Единият е да бъде политик. Такъв е Джими Картър, един от най-големите преговарящи, с минало на президент, световно признат, владее експертизата да модерира преговори. На второ място това се прави от учени, академични екипи, които могат да подготвят процедурата по преговаряне. Има си техника и обучение. Моето мнение е, че една академична среда по-добре би подготвила такива преговори, отколкото политическа.

Но в момента ГЕРБ лидира и фактически прави тестова ситуация за останалите партии, които се държаха досега изключително неадекватно, особено след изборите, към проблемите на българина - високата инфлация и изяжданите от нея доходи. 

Освен това живеем в страшно тежка манипулативна среда. А съм проевропейски човек, но за първи път мога да кажа, че днес /б.ред. сряда/ на "Възраждане" свалям шапка. Защото Костадин Костадинов посочи риска - външните фондации, които купуват каналите за формиране на общественото мнение. Много силен ход. Затова казвам, че изборите са много интересен катарзис, фокус, през който всяко политическо действие се превръща в проекция на политическата класа спрямо отговорността й към националната сигурност. Вече го няма страхът да кажеш, че някой работи за чужди интереси. Няма го и страхът да кажеш - хора, ние сме реално пред война. Какво правим? Как преодоляваме това страшно нещо, което може да се случи на държавата? Всичко останало е толкова дребно, смешно, жалко, цапащо в собствената локва.

 - Тези основни въпроси сякаш не съществуват, освен в частни разговори. Никъде на по-високо ниво не се коментира, сякаш всичко си е в реда на нещата.

- За първи път сега, покрай декларацията на 9-те /б. ред. съвместната декларация на страни от ЦИЕ за членството на Украйна в НАТО/започна да се говори сериозно от Борисов и от Радев. Двамата може би имат различни гледни точки към проблема, но се говори. Докато всички останали живеят в блатото си. А то става все по-малко и все по-малко са жабчетата.

Всеки ден те се разкриват пред собствените си избиратели. Мъката ще приключи в един момент. Въпросът е, че ни предстоят тежки дни. 

- А как ще се развие ситуацията политически?

- Добрата новина е, че лъжците намаляват. И битката между тези, които искат да управляват и могат да управляват, ще продължи на качествена база. Борисов може да е всякакъв, но знае как да управлява. Той успява да си води групата много години. Не можем да не признаем, че неговото управление донесе успех в международните ни отношения, че успех е стабилността в държавата в периода, когато управляваше, успех е, че всяка година всеки получаваше актуализация и повишаване по малко на заплатата. И вървяхме нагоре. Че имаше пътища, че имаше обещание за скоростно строене на "Хемус". Независимо от приказките, в крайна сметка гражданина го интересува да се случи това, защото е полезно за бизнеса му.

Но обществото се умори и от грешките, които е допуснал, тъй като има и такива. Тези грешки са, че в името на приоритета на едни политики, някои други политики бяха загърбени. Логично беше след него, шансът да е на левите. Трябва да дойдат левите, трябва да започнат да тичат добре.Да осъзнаят, че трябва да имат стратегия и тактика, която да ги покаже като конкурентни.

Но видяхме изцяло сбъркана стратегия и поведение, вадене на конфликти, вместо правене на политики, действия от последното управление, които не са достатъчно ефективни.Корнелия Нинова не създаде позитивни послания, с които имиджът на една партия се подобрява и тя става конкурентноспособна. Никой от опонентите на Борисов не успя достатъчно бързо да тича и да се научи, за да излезе по-напред. Не успя - какво да направим! Това е животът. Утре може да се появи такъв човек, който да успее. Но в момента Борисов е в най-добра позиция.

- Дали ще се появи нов?

- Ако не се появи, пак ще е Борисов. Нещата трябва да са в рамките на правилата. А в България правилата се прескачат и се предизвикват не по правилата революционни битка срещу врага, който не би трябвало да бъде враг, а опонент. Не би трябвало да бъде изчегъртване, а би трябвало да бъде надграждане. Ето това е генералната грешка на българската политическа действителност.  Новото, което дойде, не може да бъде наречено ново, а финал, или поне началото на края на либералните напъни да управлява света.

- Какво ще се случи през тази зима?

- Не знам. Нямам кълбо. Така, както вървят нещата с цените, ме е страх да си помисля какво ще се случи. Така, както вървят нещата с войната, отново ме е страх да мисля какво ще се случи. Така, както политиците не виждат реалните проблеми, ме е страх от некадърността им. Аз като човек се страхувам за близките си. 

- И в същото време нямаме политик, на който да се доверим, че ще вземе най-правилните решения в тази изключително сложна ситуация.

- Правилата на демокрацията сочат, че трябва да се доверим на най-голямата политическа партия. Аз много харесвам системата в Гърция, чувам, че и други колеги са започнали да я дават за пример - когато една политическа партия е първа, дава й се на нея да направи правителство и тя да управлява. След като е първа, значи тя е спечелила състезанието. Дайте й властта, за да се знае кой носи отговорност. Според мен би било полезно в такава объркана държава като нашата да се промени Конституцията, защото коалициите развращават политиците.    

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай