Археологическо лято 2013 ни поднесе открития, в които се крият истории, достойни за перото на бележити романисти. Саги за избити владетели и пръстени с отрова разбуниха и въображението на читателите ни, и интереса към историята. Само преди ден проф. Васил Николов съобщи за намерен царски гроб на 64 века, в който е било захвърлено аристократично семейство, избито по особено жесток начин. Екипът, в който участва и проф. Катлийн Максуини от университета в Единбург, очаква да разкрие и още тайни при разкопките в Провадия. Калиакра също не остана назад - археолозите начело с доц. Бонка Петрунова откриха там уникален пръстен с тайник за отрова, който най-вероятно е бил използван в личната война, която Иванко Тертер водел с баща си Добротица и велможите около него.
Възможно е уникалното бижу с тайник за отрова да е изработено и на Калиакра
Уникалният пръстен с дупка за отрова, който откриха археолозите на нос Калиакра, по всяка вероятност е бил изработен във Византия. Може обаче да е направен и на територията на самото деспотство, каза за "Стандарт" ръководителят на археологическия екип доц. д-р Бони Петрунова. "Пръстенът бе намерен във Вътрешния град на крепостта Калиакра. Там където са живели през ХIII-ХIV век аристократите, висшите военни и представителите на църквата. В този смисъл не само не съм изненадана, че открихме толкова любопитна находка, но и съм сигурна, че разкопките на Калиакра ще ни поднасят нови атрактивни находки и за в бъдеще", казва Петрунова.
"Отначало бях изумена от бурния интерес към откритието, но сега осъзнавам, че хората оценяват онези артефакти, които разказват истории. И ги поздравявам за любопитството и романтиката, която проявяват", казва доцент Бони Петрунова. А историята, която разказва уникалното бижу, е повече от любопитна. То говори за древни вражди между баща и син, за управленски ежби и серия от отравяния, достойна за роман на Морис Дрюон.
Според доц. Петрунова в историята е добре известно, че баща и син - деспот Добротица и Йоан Тертер, не са били в добри отношения. Знае се също, че Йоан Тертер е убил в Дръстър своя зет, мъж на сестра му, деспот Михаил Палеолог. Въпросният
Михаил пък е син на византийския император
Йоан V Палеолог. "Това е пример, че убийства по политически причини са извършвани тогава. И откриването на пръстен, с който да се сипе отрова, е свързано със средновековните нрави", разказва Петрунова. Дори само това, че Йоан Тертер сключва мир с Генуа според нея показва до каква степен синът не одобрява и не следва политиката на баща си. Логично е да се допусне, че всички боляри и аристократи, които са помагали на Добротица в управлението, са били противници на неговия син. А от това следва, че е твърде вероятно след смъртта на баща си Иванко да е опитал да се отърве от тях.
"Пръстенът със сигурност не е вносен, той е изработен или във Византия, или в ателие, което е работило на територията на деспотството. Откривали сме други предмети, които показват, че Калиакра е била едно активно пристанище и че търговията на Добруджанското деспотство е вървяла много добре. Разбира се, между Добротица и венецианските дожове са се разменяли дарове, докато с Генуа той воюва десетилетия и пленява генуезки кораби, чиято стока става негова собственост", разкрива още тайни от миналото на Калиакра Петрунова.
Исторически данни, запазени и до днес, свидетелстват за разцвет на Добруджанското деспотство. По време на управлението на Добротица столицата Калиакра е била във върха на развитието си. Добротица е имал силно развита търговия, а и е направил и редица успешни политически ходове, които допълнително му носели облаги. За разлика от Добротица, който е имал договор с Венеция, и дори заедно с нея е създал първия български флот в Черно море, обаче синът му Йоан Тертер е бил в близки отношения с Генуа. Добротица е
нападал кораби на Генуа и ги е ограбвал
което е носело допълнителни богатства на столицата му.
Доц. Петрунова добавя, че в рамките на тазгодишното лято екипът й продължава проучванията си във Вътрешния град на Калиакра. "След като изцяло проучихме църква 2, сега се занимаваме с нейната стабилна полева консервация и изследваме терените южно и източно от нея. Проучваме включително и комплекс от помещения, който са разчиствани от предишните проучватели на Калиакра, но не са изцяло разкрити. Там също една от целите ни е да укрепим зидовете и да запазим сградата" - казва Петрунова. По нейните думи не е невъзможно отровата, която е ползвана, да е изработена от растения, които са виреели в района и припомня, че в миналото шаманите са бивали и лечители. Те са познавали много по-добре свойствата на растенията - тяхната целебна сила, но и коварството им.
Неотдавна на Калиакра бе открит и уникален кръст - енколпион с изображение на Богородица. По думите на Петрунова като столица на Добруджанското деспотство Калиакра със сигурност е посрещала много представители на църквата. "А като се има предвид, че досега откритите църкви са четири, е напълно възможно
висши духовници да са живели
на Калиакра. Но аз съм археолог и, преди да имам абсолютно сигурни данни, не мога да потвърдя или да отхвърля една теза", допълва тя. Сигурно е обаче, че в църковно отношение Калиакра е било подчинена на Варненската митрополия и респективно - на Константинополската патриаршия. Дори има документ на Патриаршията от 24 юли 1370 г. , в който са описани екзархийските права на варненския митрополит върху Калиакра, Дръстър, Карнава (Каварна), Кранея и Геранея, който трябва и да "закриля намиращите се там свещеници, монаси и останалия христоименен народ." Това показва, че там са живели духовници. Археологическото лято обаче тепърва продължава. И вероятно ще ни разкаже нови истории - такива, които всяка намерена вещ носи в себе си, стига да има кой да я прочете.
Оксфорд изследва Солницата
Провадийската солница е най-старият град на Европа - на 6500 години. Точната датировка ще бъде дадена от учени в Оксфорд. Проф. Васил Николов от Археологическия институт с музей на БАН и екипът му продължават да проучват древното праисторическо селище, възникнало покрай солените извори в този район. Вече е разкрит и древният некропол край селището, където са се извършвали ритуални погребения на местни аристократи.
Каменни бастиони и каменни стени от 4700-4200 г. пр. Хр. с дебелина два и три метра са най-ранните и най-масивни укрепления от периода на праисторията, документирани до днес в цяла Европа. Проучени са три последователно съществували крепости, в които древните са пазели от нашествия и грабежи добиваната ценна суровина - солта. Тя е имала функцията на първите пари. Затова промишленият център, в който прадедите ни добивали сол, е бил всъщност монетният двор на Европа, обяснява проф. Николов. Чрез мащабна търговия провадийските "кюлчета" достигали далече на юг и обратно се връщали като храна и стоки на престижа, придружили собствениците си в прочутия Варненския златен некропол. "Много си блъскахме главите защо точно край Варненското езеро се намери най-старото обработено злато в света. А отговорът е ясен - там хората най-много са се замогнали от солта и са натрупали имане", казва проф. Николов.
Зад крепостите на най-древния град край Провадия живеели около 350 богати хора, които обитавали двуетажни къщи. Екип, сред който и антропологът от Шотландия Катлин Максуини от университета в Единбург, проучи общо 25 гроба. До покойници с висок социален статус се откриват медни игли и керамични съдове, но труповете са отрязани наполовина. По останките на мъж се забелязва забита кост над таза - вероятно ритуал срещу вампирство. Открит е гробът на 30-годишна жена с две деца на 4-5 години, сигурно станали жертва на епидемия.
Със сол хората плащали за хубавите си къщи, а в по-късните векове дори си купували булки от Трансилвания, шегува се професорът.
Разкопките край Провадия на БАН и на Историческия музей в града се правят от 2005 година насам. В тях участват и много експерти от Германия, Сърбия, Япония.
Предлагат подводна експедиция на носа
Сред идеите, които бяха на дневен ред при проучването на Каликра преди няколко години, бе и да се направи подводна експедиция. Тя обаче така и не може да се реализира, основно по финансови причини.
"Аз самата не мога да "водолазя". Напротив, плувам с високо вдигната над водата глава. Идеята ми беше да комбинираме сухоземни и подводни проучвания, защото съм сигурна, че информацията от двете издирвания ще се допълва и ще обогати знанията ни за Северното Черноморие", казва доц. Петрунова. Досега обаче тази идея пропада предимно поради липса на синхрон и финанси. "Появяват се идеи на водолазни екипи, но те дори не се свързват с археолозите, които проучват крепостите по брега. Водолазите предлагат проучвания само под вода, но аз не съм съгласна да се разкъсва информацията. Наистина това, което е в морето, е паднало от сушата или е залято от водата. Тези експедиции трябва да вървят заедно" - казва Бони Петрунова. Екипът ще продължи с работата си в столицата на Добруджанското деспотство до 5 септември.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
