"Има обидни думи, които са по-страшни от отрова. Как ще търпиш, ако глътнеш такава отрова? Ще се въртиш в леглото си дни и нощи - не можеш да заспиш, не можеш да се движиш. Докато отровата не се асимилира от организма, не можеш да си намериш място. Силна е отровата на обидата. Страшна е отровата на клюката, на интригата. Геройство се иска от тебе, за да превърнеш отровата на обидата в безвредно вещество“. С тези няколко изречения учителят Беинса Дуно обяснява по най-простичкия начин що за „създание“ представлява толкова често срещаното явление днес у нас – обидата! В интерес на истината, оказва се, че ние хората много обичаме да се обиждаме помежду си и с действия, и с думи. И щом го правим, значи това носи някаква неописуемо голяма наслада. Явно да видиш този срещу теб смачкан, придава по-голяма сила и усещане за власт. Но нека не забравяме, че най-простичкият начин да отблъснеш някого от себе си, и от приятел да го превърнеш във твой съдник, е малко по малко да наслагваш чувството на отрицание у него. От друга страна е хубаво да припомним, че предателството и обидата вървят ръка за ръка. Едното влачи след себе си другото и обратно. И все пак нека се опитаме да си обясним кое е това чудо, което подтиква хората към нуждата да нанасят обиди. Някои хора, вероятно привърженици на нетрадиционните теории, биха обяснили подобно поведение с така наречения енергиен вамприризъм. Странно звучи, но има доза истина, тъй като това отнема от енергията на човека. Вероятно сте срещали в живота си не един или двама души, чийто изтерзан вид се дължи именно на поредица от лошо стечение на обстоятелствата или, казано по друг начин – заобикаляне с неподходящите хора. А практиката е показала, че колкото си по-измъчен, толкова си по-болен. Защото
наистина лошата дума разболява, при това душата
Веднъж започне ли да боледува тя, то знайте, че и на физическо ниво нейното състояние ни застига. За това преди да кажете някому нещо, преди да ви се прииска да нараните някой, поспрете и за миг се запитайте какви ще са последиците не само за човека, срещу когото е насочен гневът ви, а и за вас. Казваме го, тъй като ненапразно съществува понятието „моментна наслада“. Тя е такава поради простата причина, че я усещаме само за миг, но никога не можем да знаем дали няма да ни донесе горчилка, която можем да понесем. Говорейки за горчивината, предизвикана умишлено или не в живота ни, няма как да пропуснем и тази, провокирана от болестите, застигащи нас и близките ни. Истината е, че никой не е „застрахован“ или „имунизиран“ срещу заболяванията, обсебили новото време. Оглеждайки се и правейки някаква бегла равносметка, с тъга бихме заявили, че днес
все повече хора се изправят в битка с редки заболявания
и с други добре познати, но някак „инатливи“ по отношение на лечението им. Поради тази причина си позволяваме да споделим наскоро изтъкнатото мнение на американския онколог Марк Хаймън, който открито говори за бича на 21 век – ракът и правилният подход в битката срещу него. Интересното тук е, д-р Хаймън не залага на отделни елементи, а на цялостен комплексен подход, като започва с едно от най-простичките неща, а именно промяна на хранителните навици. Иначе казано, правило номер едно гласи да се откажем от захарта, която поглъщаме с голямо удоволствие. Макар да няма неоспорими доказателства, които да свързват директно захарта с повишения риск от развитие на рак, съществува непряка връзка. Всички клетки в тялото ни - включително и раковите - се нуждаят от глюкоза, която използват за гориво. Нея си набавяме отвън естествено чрез храни. Така, с един плавен преход, се озоваваме и на следващата “спирка“, която гласи цялостна промяна при подбора на блюдата. Естествено, тук не става дума за диета. Много често, когато се говори за реорганизиране на менюто, хората оприличават това действие на строг хранителен режим, което понякога им звучи плашещо. Но това далеч не е така. Тук се има предвид даването на превес на консумацията на определени продукти над други, чието съдържание не носи ползи за организма. Също така
от съществено значение е и чистотата на консумираната храна
тъй като колкото по-обработена е тя с различни стабилизатори, дори и в допустимите норми, толкова повече негативи носи на тялото ни. Разбира се, трудно е в днешни времена да намерим месото, плодовете и зеленчуците, които бабите ни отглеждаха, но това в никакъв случай не трябва да се превръща в непреодолима пречка. Все пак мнозинстовото живущи в тази държава имат своите села, в които разполагат с възможността да отглеждат необходимото, пък и така ще имат повече поводи да посещават родните си и на техните предци места. Може да звучи смешно и несериозно отстрани, но е истина. Некачествената и лоша храна е в състояние не само да внася токсини в организма ни, но би могла да доведе и до серизони болестни състояния при стомашно-чревния тракт, за които, както знаем, са проводници на раковите заболявания. Не на последно място по значение поставяме възпалителните процеси в организма на човек. Тук на фокус попадат хроницифиралите такива. А те се появяват, когато твърде дълго сме отлагали или пък изцяло сме неглижирали лечението на налично заболяване. Доста често сме си позволявали да обвиняваме именно болестотворните процеси, протичащи незабелязано (поне до определен момент) в тялото на човека за провокирането на някои диагнози, от които трудно бихме могли да се избавим. Например онкологичните заболявания, характеризиращи се с чест рецидив, попадат в тази категория. Възпалението е свързано с развитието и злокачествената прогресия на повечето ракови заболявания. То може да бъде причинено от много фактори, включително бактериални, микотични и паразитни инфекции, автоимунни заболявания, затлъстяване, тютюнопушене, прекомерна експозиция на токсини и други. Както външното, така и вътрешното възпаление са в състояние да доведат до имуносупресия, като по този начин се осигурява предпочитаната от тумора “атмосфера“ за развитие.
Връзката между възпалението и онкологичните диагнози е идентифицирана още през 1863 г. от Рудолф Лудвиг Карл Вирхов, който припознава възпалителния процес след поредица от клинични проучвания като една от основните предпоставки за развитието на злокачествените образувания. Нещо повече – то играе решаваща роля не само по отношение развитието, но и при метастатичното разпространение. Много различни възпалителни медиатори могат да стимулират появата на туморите, включително цитокини, хемокини, растежни фактори, свободни радикали, простагландини и протеолитични ензими. Същите „елементи“ се произвеждат от множество клетки, които населяват туморната микро-среда, а понякога и от самите ракови клетки. Някои от всички изброени точки действат директно върху поразените такива, стимулирайки пролиферацията им, като същевременно „окуражават“ натрупването на онкогенни мутации. Според епидемиологични проучвания, най-малко 20% от всички ракови заболявания започват като пряка последица от налично хронично възпалително такова.
А всяка круша си има и своя опашка. По-точно казано, за който и да е болестотворен процес, независимо дали е инфекция или терминален стадий, наречен рак, инфаркт, инсулт, множествена склероза, ЛАС, белодробна емболия и т.н., има преносител.
Талантът в едно лечение е да откриеш пътя към него. Но всичко това не би било възможно без наличието на една „малко“ незабележимо качество – човечността. Тази, която търсим под дърво и камък и все по-рядко я откриваме. Може би защото ние самите непрекъснато се самонаказваме дали чрез поведението, мисленето и действията ни.
И все пак, да не забравяме думите на Жан-Пол Сартр: „Има хора, които през целия си живот не забелязват колко трудно е да бъдеш човек“!
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
