Ти сложи ли на профила си във Фейсбук снимка на Левски? Ама кога я сложи - на 18 или на 19 февруари? Или и на двете дати за по-сигурно? Пусна ли в социалните мрежи мъдра мисъл от Апостола и постна ли неговите шест букви с четири препинателни знака, иначе казано "Народе????"
Разкритикува ли днешните политици, които сам си избрал, защото използват името му за изчистване на имиджа си? Попита ли на всеослушание какво би казал Апостола, ако ни види днес на този хал?
Е, ако си направил всичко това, значи си чествал Левски подобаващо. Ние така си честваме героите. Ботев - в деня, когато са го простреляли. Левски - в деня, когато са го обесили, пък при това и спорим кой е бил той. Бих искала някой да направи допитване за това кой помни рождените им дати. Сигурна съм, че няма да са много хора.
Има нещо символично в традицията ни да честваме само смъртта и мъченичеството на героите си. Дали оправдаваме себе си за някакви исторически провали, дали ни е по-лесно да правим панихиди за миналото си, отколкото да се опитаме да направим поне настоящето си такова, че загиналите ни герои да не се червят заради нас там, където са. А оттам, да си променим и бъдещето.
Застиваме, фиксирани в героизма на хората, които едва ли биха искали да ги честваме днес, държейки се за техните имена като за последните отломки национално достойнство, което имаме.
Предполагам, биха искали вече да имаме свое собствено достойнство. Отвоювано. Да не се крепим на миналото, за да се гордеем със себе си. Да не оставяме разни политици, които се чудят как да си поделят полагащата им се порция патриотизъм, да поругават онова, за което са се борили. Да не ги превръщаме в икони, което да компенсират собствената ни несамодостатъчност да бъдем достойни граждани на държава, която не се извива във всички посоки в зависимост от това, кой й е оказал поредния натиск.
Впрочем, Апостола явно се е съмнявал в нашата способност да заживеем свободно и самостоятелно и да вземаме отговорни решения за себе си като нация, още когато е написал в тефтерчето си онази единствена дума с четири въпросителни. Оттогава досега май не сме се променили ни на йота.
Продължаваме да водим робски начин на живот - независимо дали пред политици, пред работодатели или пред самите себе си, и търсим някое светло петно в живота си, което уж да ни даде посока. Не се сещаме, че можем да си я дадем сами. Честваме хора, които са искали да ни освободят точно от това. Вероятно открай време ги разбираме погрешно - ако Ботев беше жив, вероятно нямаше да иска да го оставят в учебниците, а да изчезнат социално-политическите причини, поради които стихотворенията му все още са актуални.
Ако Левски беше жив, щеше да иска да напише "Народе" с удивителни, и после да отиде в чужбина да освобождава други народи.
Ама на нашите герои нещо не им се падна народ.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
