"Тати, и значи свети Георги убил агнето и победил". Цитат от дете, което чух вчера да преразказва версията за своя имен ден. "Не, тати, убил е змея", опита да обясни бащата. "Е, защо тогава на Гергьовден ядем агнешко?".
Защо наистина на деня на храбростта ядем агнешко, а нашите собствени змейове се крият в дупките си? Май малчуганката, която може и да не видя повече, се изказа най-правилно за това, защо в деня, в която почитаме воинската храброст, колим крехки агънца - горе-долу колкото е и нашата смелост да променим живота си и да го вземем в свои ръце. Защото в момента ние и нашите Георгиевци не убиваме змейове - за празника колим агънца и май с това се изчерпва нашата храброст. Да завъртиш чевермето или барбекюто е единственият ни успех. Там, обяснимо, са нанизани дроб-сарма и агнешки главички /не ми се иска да правя аналогия с една политическа партия/.
Но така или иначе, на празника, на който свети Георги е убил змея, ние захранваме своите собствени змейове, за да замълчат.
А ние си имаме много змейове. И част от тях са лични - в случаите, когато се борим с неща, които не можем да преодолеем. Другите ни змейове са обществени - когато се опитваме да променим света около нас, но на практика чукаме на куха врата. Защото не знаем какво очакваме нито от себе си, нито от света.
За нас празникът на светията Георги е повод да седнем на маса и да забравим за всичко останало, да позвъним на десетината или двайсет Жоровци в телефона, да сервираме дроб-сърмата по подобаващ начин и да се ядосаме, когато тя загори.
Е, на змея сигурно му е малко кофти - толкова пъти убиван, нанизван с копие, разстрелван, и накрая пак трябва да си мълчи и да стои в ъгъла. А все пак е змей. И трябва поне да се докаже. Ама като всички колят агнета - какво му остава, освен да си мълчи.
И без това ние нашите змейове си ги познаваме, отглеждаме и отхранваме - нямаме никакво желание да ги трепем.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
