-
Конфликтът Иран - САЩ би могъл да се реши в пакетна сделка между големите играчи в региона
-
Масовите сблъсъци в Тбилиси са римейк на класически майдан, казва проф. Боян Чуков
Проф. Боян Чуков е експерт по национална сигурност и международни отношения. "Стандарт" го потърси за коментар по горещите теми от последните дни.
- Проф. Чуков, какво показа победата на кандидата на опозицията Екрем Имамоглу във втория кметски вот в Истанбул? Някои я определиха като началото на края на президента Ердоган, така ли е?
- Победата на кандидата на опозицията Екрем Имамоглу показа, че в Турция се заражда сериозна опозиция на вътрешната и външна политика, която провежда Реджеп Ердоган. Особено след опита за преврат през юли 2016 г., Турция започна да напуска орбитата на САЩ и се приближи до Кремъл. Историята показва, че в такива моменти турските военни извършват преврат под знамето на кемализма. Но в действителност става дума за връщане на Анкара в правия евроатлантически път. За първи път от доста време градоначалникът на Истанбул, който е най-големият турски полис и икономическа и културна столица на Турция, няма да бъде от управляващата Партия на справедливостта и развитието /ПСР/. Да, появи се нова тенденция в нашата югоизточна съседка. Властта на Реджеп Ердоган показа, че с времето е ерозирала. Мисля, че
още е рано да се говори за край на президента Ердоган
Следващите избори в Турция за президент са през 2023 г. Това е много време. Не се знае до каква степен ще се увеличи външният натиск за смяна на външнополитическия курс на Анкара. Вашингтон едва ли ще се откаже да полага систематично усилия да върне отново Турция в своята орбита. От друга страна - да не забравяме, че преди години самият Ердоган като кмет на Истанбул не успя да довърши своя мандат. Винаги могат да възникнат обстоятелства даден градоначалник да не довърши до край своя мандат.
- Ще стане ли различна Турция след този вот? Ще втвърди ли още курса на управление Ердоган, или ще е по-склонен на компромиси?
- Екрем Имамоглу победи убедително на повторните избори, защото той не направи никакви резки движения по време на втората предизборна кампания. Беше методичен и последователен. Само потвърди линията, която му донесе успех още първия път. Постът кмет на Истанбул едва ли дава особени директни възможности за влияние във вътрешнополитически и външнополитически план. Да не забравяме, че от 39 районни кмета в мегаполиса, 25 са от управляващата партия. Екрем Имамоглу ще трябва да съгласува своите действия с местния парламент, където повечето общински съветници са от ПСР. Предвид авторитарния нрав на Реджеп Ердоган се съмнявам, че той ще се откаже от своите първоначални идеи и намерения за връщането на бившето величие на Турция като наследник на Османската империя.
Неоосманизмът ще си остане генерална линия във външната политика
Не мисля, че политиката на Ердоган за утвърждаване на Турция като регионален лидер ще претърпи особени корекции. Стратегията ще остане същата, но тактиката ще бъде функция на променящата се обстановка, която може да принуди турският президент да бъде по-гъвкав.
Основният противник на Ердоган в момента е влошаващата се икономическа ситуация в страната.
- Преди години Истанбул беше доста светски град, но това се промени с идването на власт на Ердоган. Очаквате ли новият кмет да премахне някои от ограниченията?
- Екрем Имамоглу е интелигентен политик и ще търси еволюционни промени. Ще избягва революционните нововъведения. В предизборната кампания той ходеше по митингите със своята съпруга, но и с майка си. Едната е облечена като модерна европейска жена, другата се облича съгласно каноните на исляма. Имамоглу след първите избори бе кмет на Истанбул две седмици и половина. Остави часовете за мъже и жени по общинските плажове и къпални. Не премахна забраната за продажба на алкохол в градските павилиони. Посещава редовно петъчната молитва в джамията. Той ще трябва да се съобразява с човешката пъстрота на Истанбул, който е събрал в себе си представители на всички региони в страната. Ще трябва да се съобразява и с профила на Ердоган, който няма да бъде равнодушен към резки промени в близкия до сърцето му мегаполис.
- Чуват се слухове, че доскорошни сподвижници на Ердоган се готвят да основат алтернатива на ПСР. Възможен ли е подобен сценарий?
- Да, така е. Реджеп Ердоган не намери общ език с основни фигури в собствената си партия. Фигури като бившия премиер Ахмет Давутоглу, бившия президент Абдуллах Гюл и главния преговарящ с ЕС Али Бабаджан не одобряват водената от президента политика. И тримата са силно прозападно ориентирани. Те не одобряват влошаването на турско-американските двустранни отношения. Не са съгласни с влошаването на диалога на Анкара с Брюксел. Много е вероятно
в скоро време да научим, че е създадена нова политическа формация
Това е естествено. Реджеп Ердоган не се отнесе мъдро и далновидно към тримата. Изхвърли ги от политическия живот, а това е груба грешка. Сам си създаде авторитетни и опасни противници.
- Какъв сигнал към света даде вотът в Истанбул и очаквате ли промяна в отношението към Анкара?
- Резултатите от втория вот в Истанбул дадоха допълнителен импулс на външните сили, които нито за момент не са спирали да работят с методите на хибридната война срещу властта на Ердоган. Не изключвам вероятността да станем свидетели след време на поредната цветна революция в Турция. Голямо значение ще има срещата на Ердоган с Доналд Тръмп на G-20 в Осака, Япония, в края на юни. Американците са поставили "червена линия" за турците във връзка с покупката на руските ПВО системи С-400. Но да не забравяме, че "светът" не е само колективният Запад. Турция има авторитет в ШОС. Нейните отношения с редица тюркски държави в Централна Азия са отлични. Диалогът на Анкара с Москва е динамичен. Така че Реджеп Ердоган има възможности да балансира и лавира в своята външна политика. А и Турция е над 80 милиона, което е допълнителен положителен фактор в отношенията.
- Другата тема е Русия-Грузия. Как ще се развие конфликтът, според Вас?
- Събитията в Грузия очевидно са били подготвени преди доста време. Просто е бил необходим повод. Масовите сблъсъци в Тбилиси са римейк на класически добре замислен предварително майдан. Никой не вярва, че грузинците са излезли на улиците спонтанно, за да манифестират срещу "руския окупатор". Вълненията стартираха след провеждането на отдавна планирано православно мероприятие с участието на руска делегация в парламента на Грузия. Все пак грузинците са стара православна държава! Стана ясно, че един от организаторите на безредиците в Тбилиси е скандалният бивш президент на страната Саакашвили. Както се казва, the show must go on. Ето
още един пример за водене на хибридна война в Евразия, насочена срещу руските интереси
в региона. Прави впечатление, че руснаците отново реагираха със закъснение. Владимир Путин забрани полетите на руските авиокомпании до Тбилиси. Спрян бе потокът от руски туристи към Грузия. А това е жесток удар по грузинската икономика. Става въпрос за около 750 милиона долара годишно. Френската дипломатка Саломе Зурабишвили, която е и президент на Грузия, реагира болезнено на този удар по грузинската икономика. Очевидно, че руснаците ще последват американския пример и подобно на Вашингтон ще прилагат икономически санкции, когато са нарушени техните интереси или има недружелюбни прояви спрямо Русия. Не изключвам и други ответни мерки от Москва в случай, че Тбилиси не извърши корекции в своето поведение.
- Някои виждат в конфликта не само външнополитически, но и вътрешнополитически причини. Очаквате ли да падне кабинетът в Тбилиси и предсрочни избори?
- В теорията на хибридната война пределно ясно е казано, че външният фактор се възползва от вътрешните противоречия и напрежения в страната между управляващи и управлявани. Конфликтите се подгряват с външни импулси. И се търси дестабилизиране на властта или сваляне на управляващите. Този театър сме го играли и у нас. Появява се платеното гражданско общество и се повтаря една и съща пиеса. Ако управляващите не променят своята политика и не върнат "правилния" евроатлантически геополитически вектор, те си отиват. Идват други, които са "правилни" и не се задълбочават над понятието "държавен суверенитет".
- Още една гореща точка е случващото се между САЩ и Иран. Защо Доналд Тръмп реши в последната минута да отмени военния удар?
- Доналд Тръмп в конфликта с Иран повтаря схемата, която бе приложена по отношение на Северна Корея. Първоначално се отправят заплахи, нагнетява се обстановката и след това се търсят възможности за преговори. Иран е мощна държава. Русия и Китай си дават ясна сметка, че ако рухнат персийците, то след това американците ще атакуват и тях. Свалянето от иранците на супертехнологичния американски дрон в Персийския залив бе изненада за Пентагона. Американците не предполагаха, че Техеран разполага с подобна модерна ПВО. Още повече, че тя е иранска разработка. В САЩ пламнаха няколко рафинерии, най-голямата от които във Флорида. Някои американски медии заподозряха, че пожарите са дело на спящи клетки на Корпуса на стражите на ислямската революция и са предупреждение към Вашингтон. Кибервойските на Пентагона се опитаха да нанесат удари върху ирански промишлени мрежи и обекти. Но май нямаха особен успех. Виждате, че отново става въпрос за водене на хибридна война между Вашингтон и Техеран, която си има своята специфика и все още не се осъзнава достатъчно от световното обществено мнение. Американците никога не атакуват, ако не са абсолютно убедени, че ще спечелят схватката.
- Смятате ли, че Иран може да изпълни заплахата си и да затвори Ормузкия проток?
- Иран също, подобно на американците, блъфира в подобни ситуации. Но за разлика от много други нации,
персите са решителни и обучени бойци
и не са никак страхливи. Те не са лесен противник. Всъщност в дългосрочен план САЩ се провалиха в Афганистан, Виетнам, Корея, Ирак, Либия и др. Не вярвам да не си дават сметка, че ако влязат в класическа война с персите, то отново ще се провалят. Да атакуваш успешно е едно, а да овладееш територията е съвсем друго.
- Има ли начин за решаване на конфликта САЩ-Иран и за отмяна на санкциите?
- Към този момент, предвид и обстановката в Близкия изток, не виждам сериозни предпоставки за решаване на конфликта между персите и американците. Ако се стигне до пакетна сделка между големите играчи в региона, то някъде в нея може да се намери и начин за намаляване на напрежението по оста Вашингтон-Тел Авив-Техеран. Да не забравяме, че Израел е ключова фигура в конфликта между САЩ и Иран. В противен случай Техеран ще продължи да динамизира и задълбочава своите военни, политически и икономически отношения със страните членки на ШОС. Вече никой не може да каже със сигурност, че Иран не разполага с ядрено оръжие. А това вразумява всеки, който желае да нападне персите.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com