Луилие открива нефритения Пакал

Паленке бил център на цивилизацията на маите

Луилие открива нефритения Пакал  | StandartNews.com

Гъстите джунгли на Средна Америка почти 900 години преди Христофор Колумб да открие Новия свят. Векове по-късно по тези места ще се простира мексиканският щат Чиапас. През III-VIII в. обаче тук се намира великолепната столица на Баакулското царство Паленке - един от политическите и културни центрове на народа на маите. Основен в нея е огромният дворец, състоящ се от няколко масивни сгради, разположени край площади и дворове. Най-голямата от тях е с колосалните размери 92/68 м. Повечето постройки са с култов характер и днес носят условните наименования "Храм на Слънцето", "Храм на Кръста", "Храм на надписите". Вътрешните помещения и намиращите се отпред галерии са богато украсени с пъстро оцветени каменни релефи и статуи. Всички ансамбли в Паленке са издигнати от владетелите на Баакулското царство. Сред тях най-известен е Пакал, стъпил на престола през 615 г. и управлявал до смъртта си в 683 г. Той наследява трона след кратко управление на майка си Зак Кук. След кончината й Пак я провъзгласява за родоначалник на трите главни божества на маите, с което сам придава на себе си статут на божи син. Разцветът на Паленке обаче е кратък, защото през IХ в. е унищожен при жестоки нашествия на племена от крайбрежието на Мексиканския залив. Останките на града бързо потъват в зеленината на джунглата. В началото на ХVI в. испанският конквистадор Ернандо Кортес минава буквално на метри от руините, но не ги забелязва поради пищната растителност. Открива ги чак през 1773 г. пътешественикът Рамон Ордонес-и-Агилар, който е привлечен от слуховете за някакъв изгубен град. След това те нееднократно са изследвани, докато през 1949-1968 г. мексиканските археолози не предприемат мащабни разкопки.

И тогава се появява името на Алберто Руз Луилие. Той е роден в Париж през 1906 г. в семейство на кубинец и французойка. Учи във Франция, а през 1926 г. се мести в Куба. Заради участия в студентски бунтове срещу президента Мачадо лежи 6 месеца в затвора и после е изгонен от острова. Заселва се в Мексико, където в 1936 г. получава гражданство. Там завършва Националния университет по антропология и история, като получава диплом за археолог. Заедно с Алфонсо Касо и Мигел Анхел Фернандес от 1943 г. започва проучвания на района на маите - щатите Чиапас, Кампече и Юкатан. Проблемите за младия археолог не закъсняват. Той влиза в пряк конфликт с тогавашния лидер в проучването на маите, американеца Силван Морли. Луилие е сред първите, които отхвърлят преобладаващото мнение за маите като мирно и духовно общество от жреци, астрономи, художници и учени. Археологът налага идеята за силно социално-икономическо разслоение и тиранично теократично управление над огромната и безгласна селска маса. Накрая всичко това довежда до войни, завоевания и робство, довели до краха на цивилизацията на маите. Луилие започва работа и в Паленке, като разкрива там много сгради и площади. Голямото му откритие обаче идва доста неочаквано и много прилича на друга сензация в световната археология - намирането на гробницата на Тутанкамон от Хауард Картър. Разкопавайки през 1949 г. "Храма с надписите", той забелязва, че на едно място каменните плочи на пода са подредени извънредно добре. Археологът нарежда на работниците да ги вдигнат и надолу се отваря стълбище, затрупано с камъни и пръст. Необходими са цели четири сезона от по три месеца, за да може то да бъде разчистено. Едва през 1952 г. работниците стигат до края на 66-стъпалното стълбище и навлизат в тесен коридор. Там ги чака първата важна находка - каменна кутия с украшения от нефрит, големи раковини, рисувани глинени съдове и таблички с йероглифи. Преминавайки през една преграждаща стена, Луилие се натъква на второ хранилище от каменни плочи, където лежат скелетите на петима знатни младежи, очевидно принесени в жертва. Под светлината на факлите най-сетне археолозите достигат до плоча, затваряща входа. По-късно самият Луилие образно описва случилото се след това: "Ние махнахме камъка и влязохме в тайнствената камера, което очаквахме от 1949 г. насам. Минаването на прага бе миг на неописуема емоция. Влязох в просторна крипта, която сякаш бе издълбана в лед, тъй като стените бяха покрити с лъскав варовиков слой. Множество сталактити висяха от свода като завеси, а дебели сталагмити създаваха впечатление на огромни свещи. По стените се мержелееха големи човешки фигури на стражите. Самата гробна камера бе огромен монолит, запечатан с красиво изработена каменна плоча с размери 3,8/2,2 м и с изваяни множество изображения. След вдигането й се видя скелет на мъж, целият покрит с нефритени бижута Луилие е намерил гробницата не на кого да е, а на самия Пакал. Почти неизвестен преди, след това откритие Паленке става един от най-посещаваните обекти в Средна Америка.

Освен археолог, Луилие е великолепен разказвач и написва много книги на обикновен език за широката общественост. Той се вълнува от трудната съдба на маите след идването на испанците и разкрива днешната мизерия на великия народ. Твърдо вярва, че паметниците им трябва да се възстановят и върнат на създателите им. Луилие прави и блестяща научна кариера, ставайки директор на Националния антропологически музей в Мексико Сити. Умира през 1970 г. и по предсмъртното си завещание е погребан в Паленке на 50 м от главното стълбище на Големия дворец. Каре 1: Силван Морли - виден археолог и скрит шпионин Съперникът на Луилие е интересна личност. Негова заслуга са разкопките на най-големите градове на маите - Копан и Чичен-Ица. Той активно се занимава и с разчитането на йероглифите на този народ. Вече след смъртта му в 1948 г. става ясно, че по време на Първата световна война Морли има и таен живот. От името на САЩ той следи дейността на немските агенти в Мексико и разкрива много от тях. Каре 2: "Космонавтът" от Паленке Изображенията върху плочата от гробницата на Пакал са обект на различни спекулации. Автор на най-фантастичната версия е небезизвестният Ерих фон Деникен. В нашумялата си книга той твърди, че показаната фигура е на пилот, седнал на пулта на космически кораб. През 1976 г. в книгата си "Космическите богове са разобличени" Роналд Стори прави на пух и прах неговата теория.

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай