Защо древните римляни не са се страхували от студа дори в края на декември? Защото са измислили парното, което сега всички плащаме, е логичният отговор. Няма град на териториите им, който да не е основан около минерален извор. Така е изградена и София. Това е бил един от принципите на великите императори - топлата и минерална вода да се превърнат в енергия. Точно така те поставят началото на подземното отопление. Има, разбира се, много техни крепости, които са далеч от извори, но те са строени само с военни цели.
В римските бани патрициите са режели вените си и са писали историята с кръвта си. Там са се взимали най-съдбоносните решения в тогавашния свят. Там е родена репликата "И ти ли, Бруте?"
Два кръга минерални извори "затварят" София. Първият е Железница, Симеоново, "Овча купел", Княжево и Кладница. Вторият е Панчарево и Горна баня, които стигат чак до Банкя. Столичната Централна баня ползва вода именно от тях.
Тя е била турски хамам, отворен върху основите на римски терми. Наоколо са постаменти, останали от бита на тракийското племе Серди, откъдето идва и името на Сердика, а по-късно - София.
Официалната история
Централната е правена по проект на архитектите Петко Момчилов и Йордан Миланов през 1913 г.
Киприте от столичния хайлайф правят сбирките си там - хем се освежават под душовете, хем плуват в басейна за здраве и форма, хем разменят клюки. Банята е била истинска информационна агенция. Момите, по техен пример, също са организирали своеобразни партита сред водата, чиято температура е над 35 градуса. Има отделни входове за мъже и за жени, за евреи и турци. Доброто заплащане е осигурявало собствена кабина, при това с вана.
Банята остава място за къпане чак до 1986 г., когато е затворена - поради лошото й състояние и изключително лошият имидж на обществените бани. Сега би трябвало да стане музей на София. Кадри в два силни филма от Централна баня остават в историята. Рачето от "Черните ангели", в чиято роля влезе Добринка Станкова, се изкъпа в Централна баня преди наказателната акция срещу фашистки генерал. Когато Доротея Тончева, командирката на бойната група, й се кара за проявената непредпазливост, тя отговаря: "Да не би на челото ми да пише, че съм нелегална. Исках да съм чиста". Великият режисьор Въло Радев беше цар на тези акценти и послания. Явор Гърдев пък снима изключително зрелищни сцени от своя "Дзифт" в Централната баня.
Няма точни данни кога е строена
страхотната сграда, но се знае, че през XVII век е направена съседната джамия Баня Башъ, най-голямата в София, а може би и в България. А тъй като мюсюлманите са фанатично чисти хора, вероятно са избрали това място заради банята.
Но защо ли терминът "Баня" се налага така масово - Баня Лука, Царска, Сапарева, Павел баня, Долна и Горна?
Днес обаче това място има други характеристики. Ето какво пише големият Драган Тенев за цялата атмосфера в района и близките битаци, които са като магнит и до днес за роми и емигранти. "Като се почне от стари дрехи и се свърши с прибори от алпака, ръждясали пирони, употребявани вече веднъж, различни вази, железни кревати, най-разнообразни инструменти от всякакво естество, картини в повредени позлатени гипсови рамки и изобщо всякакви вещи, каквито можеше да си представи човешката фантазия..." И още: "Но освен "Битпазар", на пасаж "Свети Никола" се намираше и приказният "Пазар на цветята" - мечтано петно за прохождащата през онези дни цветна фотография".
"Направих си и специална разходка до нея и я погледнах с нови очи", пише Крикор Асланян за банята. Ами тя си е една напета, гиздава сграда, красива като българско девойче. Това е не само архитектурен паметник с историческа стойност, но и истинска национална гордост".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
